Мобилно меню

4.5384615384615 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (26 Votes)
Въпрос на Янко Христов: Нещо повече за съпружеското въздържание по време на пост в православието?
На въпроса отговаря Златина Иванова: Здравейте,
постът е време на жертва, време, през което Църквата ни дава възможност да пожертваме нещо от себе си за Бога и по този начин да засвидетелстваме пред Него своето желание за покаяние. Въздържанието от грехове е наше задължение по всяко време на годината, но през поста сме призовани да се въздържим и от неща благословени от Бога в нашия живот, за да придобием други, още по-големи блага. Един от големите дарове на Бога към нас е и семейството и благословеното в него съпружеско общуване.

Основавайки се на думите на апостол Павел за въздържанието от секс във времето отредено за пост и молитва, Църквата също е постановила въздържане от интимни връзки през постните дни. "Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане" (1 Кор. 7-5). Не по-малко важни са и думите, че въздържанието трябва да бъде "по съгласие", за да не стане ревността на единия съпруг причина за съблазън на другия.

По този повод последният Оптински старец Нектарий (1853-1928) пише в писмо до една своя духовна дъщеря: "Радвам се да чуя, че сте здрави и щастливи и живеете добре със съпруга си. Моля се Господ да ви укрепи, така че нищо да не смущава мира между вас. Да се молите за това всеки ден. Да прогонвате всеки помисъл на подозрение към съпруга си. Такива мисли, които повечето пъти са неоснователни, имат за едничка цел да разрушат душевния мир и да смутят ума. Питате също какво трябва да правите, ако съпругът ви пожелае да имате интимни връзки в дните, които те не се позволяват. Това желание противоречи на църковните правила. Припомнете му го, но ако той настоява, предпочетете по-малкото зло, за да избегнете по-голямото и отстъпете. Иначе съпругът ви може да изпадне в блудство или пък да потърси други жени. Вие, разбира се, трябва да споделите това с духовния си отец и да го изповядате, тоест, че въпреки своето желание сте водили интимен живот в празничните или други забранени за това дни. Пожелавам над вас да слезе Божията благословия..."

Така че, да, постът е време, през което Църквата ни призовава да жертваме нещо от обичайния си живот. Но за да има смисъл тази жертва, тоест да принесе у нас духовен плод, ние трябва да сме съзрели духовно за нея. Когато човек разбира смисъла на поста и потребността си да пости, тогава всички лишения, по-малки или по-големи, са доброволни. Иначе дори и най-мъдрите и святи църковни постановления за нас се превръщат в суеверие - ако не спазвам това или онова, ще ми се случи нещо лошо. Това вече няма нищо общо с целите на поста и показва неразбиране на неговия смисъл.

Старецът Паисий пише, че в семейния живот човек трябва да възпита своята сексуалност, за да владее над сексуалния си нагон, а не нагонът да ръководи действията му. Средство за това култивиране на сексуалността е и въздържанието по време на пост. Силата на сексуалния нагон е у всекиго различна, казва старецът, и тя се предава чрез родителите. У един е пет процента, у друг десет, у друг тридесет. Макар че, продължава той, къде ще намериш днес човек само с пет процента. Отказът на родителите да овладеят и възпитат своята сексуалност чрез въздържание се отразява и на заченатите деца, които онаследяват нерешените проблеми на родителите си.

Затова е благодатно времето на поста - чрез нашите усилия и малки жертви, привличаме обилната Божия благодат, която облагородява духа ни, възвисява го и го прави способен на един по-висш живот.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xwu9 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит