Промени ли Българската църква отношението си към празника на св. Валентин?

Не става дума за това кой сайт е по-православен – в статията, която цитирате, се твърди, че св. Валентин не е съществувал, а малко по-надолу че е католически светец. Това просто не е така – св. Валентин е ранен християнски свещеномъченик и това е известно не е от вчера. Той е живял през ІІІ век по времето на римския император Клавдий ІІ. Бил свещеник в Рим. Противопоставял се на поклонението на езическите лъжебогове. Съпътствал мъчениците, като им помагал да понасят с търпение страданията за вярата.

Причината да бъде обявен за закрилник на влюбените е един епизод от живота му. Той се отнася до благославянето на браковете на римските легионери. За да повдигне бойния дух на своите легиони, императорът издал заповед, с която забранявал на войниците да създават семейства. Надявал се, че като няма какво да ги задържа в дома им, те ще мислят само за битките и за славата на империята. Но мнозина от тях, които тайно изповядвали християнската вяра, идвали при презвитер Валентин и той благославял брачния им съюз. Така благословил и брака на центурия Сабино с християнката Сератия. Ала младата двойка скоро била покосена от тиф. И техните родители, които били против женитбата им, хвърлили вината за това върху свещеника. Това станало причина да бъде осъден на смърт.

Вярно е, че около живота му са насложени много легенди, измислици, които би трябвало да потвърдят ролята му на покровител на влюбените. Последните дни прочетохме много такива нелепости по вестниците. Но точно Църквата трябва да отсее плявата от здравото зърно и да го поднесе на хората.

Част от мощите на св. Валентин се съхраняват в най-големия руски храм «Христос Спасител», но в Русия той има друга дата на почитане. Както виждате, дотук няма нищо смущаващо. Това, което предизвиква объркване и негативна реакция у мнозина православни е фактът, че става дума за «празник на влюбените», който досега не е бил популярен у нас и идва «от Запад». Както и кичът, с който е придружен.

Като редактор в Двери аз мога да ви отговоря какви бяха нашите съображения да отразим по този начин “празника на влюбените”.

Искахме да наблегнем на това, че св. Валентин не е идол, т.е. измислена фигура, нито католически светец. Защото да твърдим това, макар и движени от ревност, ни се струва не по-малко нередно, отколкото опошляването на празника му.

Ние също имахме дискусия дали трябва или не да отбележим деня му с отделна тема. Решението ни бе обусловено от отношението на ранната Църква към езическите празници – тя не ги е отхвърляла, нито се е гнусяла да ги “покрие” с християнско съдържание. Най-известен е денят на раждащото се Слънце, голям и шумен езически празник, който Църквата определя в своя календар като ден на раждането на Истинското Слънце – Христос. Ето, църковните отци използвали установената традиция на празнуване, когато всички по езически говорели за слънцето като бог, вършели съответните жертвоприношения, и казала – добре, нека празнуваме този ден, но ние ще ви говорим за Истинското слънце на Правдата.

Така е било и с Богоявление – шумен езически празник, наричан в Египет “ден на светлините”. Тогава в река Нил са хвърляли жертвоприношения, а водите й са почервенявали... Църквата даже запазила името на празника в първите векове – “ден на светлините”, но вместо плуващи идоли, е разказала на хората за раждането и кръщението на Христос, за освещаването на водите и на цялата материя чрез Богоявлението на нашата земя. Сигурна съм, че ако това се случваше днес, мнозина православни биха възнегодували в свещен гняв, че Църквата прави отстъпление пред духа на времето, че се осквернява, вместо да разграничи святото от пошлото и лъжливото.

И така, решихме, че след като празнуването на този празник като “ден на влюбените” вече е факт, макар и изпълнен с атеистично съдържание, Църквата може (а според мен, като лично мнение, дори трябва) да използва насоченото обществено внимание към темата за любовта и да се чуе и нейното слово. Струва ми се една по-мъдра реакция да бъде: “Да, добро нещо са празниците. Да, любовта дава смисъл на човешкия живот, без нея наистина той е празен и сив. Ние искаме да ви кажем и още неща за нея, защото днес я онеправдаваме – принизяваме я до мимолетна емоция, докато тя е сила, която изменя сърцата. Как да разграничим истинската любов от мимолетното влюбване – заради незнанието на този отговор толкова млади сърца се осакатяват навеки...Искате ли да поговорим за любовта като отговорност?”. В този дух си представям църковните проповеди било в храма, било по телевизията или радиото.

Не това ли е поуката и от известния разговор на стареца Силуан с младия и ревностен мисионер, който изобличавал инославни, че вярата им е блуд и демонска заблуда. Старецът му отговорил, че от неразумна ревност и незрялост прави това. “Няма да ти повярват хората – защото сърцата им казват, че правят добре като почитат Христос и Богородица, а ти им казваш, че блудстват. По-добре е да кажеш: Добре правите, че почитате Христос и Богородица, че уважавате светците, но има неща, които според нас не са прави...”.

Ако погледнем непредубедено, нима Коледа се празнува по християнски? Къде е религиозността на така масовите празненства? Като се почне от Коледа та чак до Ивановден хората не стават от масите и гледат на всичко това като повод да хапнат и пийнат солидно... Това обаче не е аргумент срещу самите църковни празници.

Безкрайно далеч сме били от мисълта да призоваваме към масови църковни чествания на този ден - това е ненужно, а и невъзможно. А още по-малко желаем Църквата ни да се включи във всеобщия кич, съпровождащ празника. Просто счетохме, че не е лошо на този ден църковното слово за любовта и отношенията между хората да прозвучи по-силно и в трезв и реалистичен дух, като една отличителна нотка в общата розова еуфория.

Иначе най-лесното е да отхвърлим и заклеймим – вие сте там при порока и разврата, ние сме от другата страна на чертата. Но, поне според мен, това е не само немисионерска позиция, но и признак на недостатъчно вникване в същността на нашата вяра.

Горните редове ви писах като редактор в Двери и като свое лично мнение. Добре е в Църквата да има различни мнения, да се изслушват различни и дори противоположни позиции, разбира се в рамките определени от св. догмати на православната ни вяра – така всички ние ще имаме полза, а и мисията на Църквата ще се осъществява по-успешно.