Зара: Какво е отношението на БПЦ към прераждането и защо?
Филип: Искам да попитам какво е отношението на Православната църква към кармата и какви доводи от Библията и догматиката може да се приведат срещу тази идея?
На въпросите отговаря Златина Иванова:Кармата и прераждането са свързани в едно учение, затова ще отговорим и на двата въпроса едновременно. Струва ми се безплодно при спор на тази тема да се търси отговор “на парче” – къде какво казва Библията, как може да се тълкува тази или онази фраза, били ли са извадени от Библията пасажите, подкрепящи тези учения и т.н. Обикновено поради липса на задълбочени исторически познания, както и на цялостен подход към библейското учение и свещена история на Стария и Новия завет разговорът остава неудовлетворителен и за двете спорещи страни. Мисля, че по-ползотворно би било да се изясни, че става дума за различни отговори на два фундаментални въпроса. Първият е какво представлява човекът? А вторият – какво е смъртта за човека?
На тези въпроси източните религии отговарят: човекът е дух, материалното
тяло е негов затвор. Човекът, тоест неговият дух, ще странства от тяло в тяло, докато се усъвършенства така, че се освободи от материята и престане да се преражда. Тогава духът ще се върне в изначално блажено състояние, но не като личност, а един вид слят, разтворен с божественото. С други думи, животът за човека на тази земя е наказание. Многобройните прераждания на душата в човешки или животински тела или растения са свързани помежду си чрез кармата. Тя предопределя развитието на живота при всяко прераждане въз основа на постигнатото от човека при предишния му живот.Християнството, от своя страна, отговаря на тези въпроси различно: човекът е създаден като личност с душа и тяло. Тялото и духът са свързани в хармонична и неразрушима връзка. Човекът е призван да познае Бога с душата и тялото си. Смъртта не е естествено състояние за човека, нито е желана от Бога. Какво е смъртта? Отделяне на душата от тялото – тоест разпадане на човешката природа на две части. За християнството това е мъчителен за човека процес, а не освобождаване на духа му от материята. Смъртта влиза в живота на човека (а чрез човека и в целия свят) чрез греха. Тоест когато човекът прекъснал своето изначално и пряко общуване с Бога, което му гарантирало цялостност и развитие във вечността. Наистина, след грехопадението тялото на човека се променя – грехът живее у човека и поражда конфликт между духа и материята. Или както се изразява много красиво един църковен отец: сега духът ни е облечен в тяло, а преди грехопадението тялото ни е било облечено в дух.
Християнството твърди, че на тази аномалия край слага самият Бог, който се въплъщава и става човек. С това Той излекува боледуващата човешка природа, съединява я завинаги с Божествената природа и дава възможност на всеки човек да получи даром плодовете от това Негово дело на земята. Как? Като участва в мистичното съединение с Неговото Тяло и Кръв в св. евхаристия. С други думи, като се причастява. Пак по думите на един църковен отец: Христос дойде на земята, за да основе Евхаристията. Това е Църквата, това е мисията й в историята. Всичко останало – моралното й учение, благотворителността са само средства за пълноценното участие на човека в живота й, тоест в Евхаристията.
В есхатологичен план човек не го очаква разпадане на личността и безлично сливане с божеството, както е според източните религии, а възстановяване на личността чрез възкресението, с възстановена хармонична връзка между тялото и душата и едно безкрайно развитие в Бога.
Върху тези два различни фундамента за смъртта и човека стъпват християнството и източните религии. Както виждате, става дума за две необединими и противоположни гледни точки. Няма как да впишеш в църковното учение за човека, така както го изложихме по-горе, кармата и прераждането. Ние сме уникални личности, родени веднъж на тази земя и призвани към безсмъртие в Бога.
Вижте също: Говори ли Библията за прераждане?
Вижте също: Говори ли Библията за прераждане?
