Мобилно меню

3.4444444444444 1 1 1 1 1 Rating 3.44 (18 Votes)
tvorenie1.jpgВъпрос на Владислав: Интересува ме какво е мнението на Православната ни църква относно креационизма. Доколкото знам това е доста правдоподобно разбиране, но не мога да кажа, че съм запознат добре.

На въпроса отговаря Цветан Биюков:

Здравейте!

Ако под креационизъм се разбира възгледът, който може да бъде открит в множество претендиращи за научност книги и брошури с американски произход, че сътворението е станало буквално за шест 24-часови периода, или пък твърдението, че Вселената е сътворена преди малко повече от шест хиляди години, за мен това не може да са нищо повече от лични възгледи. Също както е личен възглед и твърдението, че Творец не съществува, а само вечната материя, при което от неорганичното случайно се самозародило органичното, от неживото – живото и от несмисленото – разумното. Ако държим да ги поставим на научна основа и да ги представим като  резултати от сериозни научни изследвания, то те ще се превърнат в хипотези.

Нито сериозността обаче, нито научността ще ги направят нещо повече от хипотези, поне докато не бъдат експериментално потвърдени, което просто няма как да стане. Опитите на креационистите-фундаменталисти да се позовават на Библията, не доказват научно хипотезата им и не я правят по-вярна. Ако държат на теорията си като на научна разработка, тя трябва да се оценява по научните критерии за издържаност, където помагат не размахването на Писанието, а съответствията с останалите области на научното познание и експерименталната възпроизводимост.

Да не говорим, че нито по научному, нито по християнски е достатъчно адекватно да се опитваме да аргументираме с Библията настоящия етап на научно познание, ползвайки като отправна точка научните теории. Утре науката може да отбележи някакъв напредък (или завой) и ще трябва да си променяме прочита на Библията, за да бъде в съответствие с поредната научна новост.

Като отправна точка повече доверие имам на християнството и Писанието, но само за най-основните неща, а не за научни подробности и разрешаване на конфликтите между множеството научни теории. Те си остават точно това - теории. Нищо, свързано с еднократни събития, не може да бъде нещо повече от теория или хипотеза, по простата причина, че не се поддава на емпиричната част от научната методология. Еднократните събития като сътворението трябва да са обект на други методи, които повече приличат на археологическите типове методики, т.е. методиките за ровене назад във времето. Те обаче нито са способни на абсолютна информативност, нито на абсолютна достоверност. Е, тогава аз пък не мога да си заложа живота и душата на тях.

Може би това е и основната причина за липсата на категорични изказвания по тези спорни въпроси, особено пък като позиция на Църквата.

Все пак като хора, на нас ни се иска да можем да заемем поне някаква лична позиция кое според нас е вярното – креационизмът или еволюцията ... или нещо друго. Но кой е критерият по който приемаме, че едно нещо е вярно или невярно? Аз бих попитал: кой е критерият, по който приемаме, че на науката може изобщо да се вярва? Отговорът е, че този критерий не е научен, а най-общо философски и по-конкретно - богословски. Науката е невъзможна, ако на човешката способност за логически разсъждения, водещи до валидни и достоверни изводи, се гледа като на нещо, възникнало съвсем случайно.

Тази способност, както и няколко други, които правят човека - човек, и поради които приемаме човека за създание по Божия образ, именно тези способности, ако приемем, че са възникнали спонтанно и случайно, обезсмислят всичко смислено в човешкия живот, както обезсмислят и науката като явление, теория и практика.

Не знам дали това отговаря на въпроса за състоятелността на еволюционната теория, или пък на друг "компромисен" въпрос като "сътворил ли Бог човека чрез еволюция?", но тъй загадката "как е сътворена човешката  душа" ме касае пряко като човек и личност, смятам, че спокойно мога да кажа собственото си мнение по въпроса – Не.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/aw4c 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики