Василка Нанева: Уважаеми редактори, преди няколко дни бях на погребението на мой близък. В дома на починалия всички огледала, вкл. екранът на телевизора бяха покрити. Това канонично правило ли е и трябва ли да се спазва?
На въпроса от редакцията на ДвериБГ отговаряме така. Това е суеверна практика или по-скоро остатък от езически обичай. В мюсюлмански среди огледалата никога не са открити, дори се държат обърнати. Затова обратните им страни често са оформени от благороден метал с красиви плетеници.
Този обичай може да се срещне и у други народи - както в миналото, така и днес. Обясненията, които се дават на тази практика, се различават: от страха да не би покойният да стане вампир до страха смъртта да остане запечатана в огледалото и да не починат и други хора в дома. Всъщност древните са се страхували от самия предмет огледало, като не са разбирали действието му и затова са му придавали свръхестествени функции на граница между реалния и отвъдния свят. Индийците и до днес не разрешават на болни хора да се оглеждат в огледала по същата причина - да не би душата им да "бъде отнесена в отвъдното" през огледалото. Днес магьосници и баячки също препоръчват тази практика, като я "украсяват" с различни окултни обяснения.
Но този обичай не се основава на абсолютно нищо в християнското учение за душата на човека след смъртта му. Дори напротив, прилагането на суеверни практики от близките на покойния би могло да се отрази отрицателно на душата на починалия, която има нужда от техните чисти и горещи молитви, а такива суеверия оскърбяват Бога и радват бесовете.
Най-трудно се изкореняват обаче такива вярвания. Затова не считайте за грях, че не спазвате тези странни и необясними обичаи. Хубаво би било да кажете и на другите, че според християнството за душата на покойния най-важни са молитвите на близките, които те отправят лично към Бога и заедно със свещеник в православните храмове.
Но този обичай не се основава на абсолютно нищо в християнското учение за душата на човека след смъртта му. Дори напротив, прилагането на суеверни практики от близките на покойния би могло да се отрази отрицателно на душата на починалия, която има нужда от техните чисти и горещи молитви, а такива суеверия оскърбяват Бога и радват бесовете.
Най-трудно се изкореняват обаче такива вярвания. Затова не считайте за грях, че не спазвате тези странни и необясними обичаи. Хубаво би било да кажете и на другите, че според християнството за душата на покойния най-важни са молитвите на близките, които те отправят лично към Бога и заедно със свещеник в православните храмове.
