Мобилно меню

4.4722222222222 1 1 1 1 1 Rating 4.47 (36 Votes)
krest.jpgНаскоро прочетох една книга, в която се разказваше за опита на автора, йеромонах, от изгонване на бесове. Какво е отношението на Българската православна църква към изгонването на бесове от обсебени? Има ли хора в България, които се занимават с това?
С уважение: Михаил

На въпроса отговаря Златина Каравълчева:

Здравейте,
Екзорцизмът (изгонването на зли духове) е много популярен днес, както в църковните среди, така и в много по-голяма степен - извън тях. Популярността му се дължи не толкова на разрастване на демоничните действия в света (което също е факт), а на подценяването на силата на тъмните духове и най-вече на липсата на критерии за духовния свят – плод на дълбок и тъжен разрив с автентичното православно предание.
В основата на популярното схващане за екзорцизма е вярата, че бесовете напускат човека поради силата на определени думи и определени действия. Ако екзорцистите са християни, то сред тези думи ще присъства името на Господ Иисус Христос и друга християнска терминология. Ако не са – думите ще изобилстват от окултна и друга лексика. И в двата случая липсва православен поглед към духовния свят. Нека кажем няколко думи за това:

В ранната Църква изгонването на бесове е особен дар от Светия Дух, който е бил разпространен сред първите християни. Той не е бил присъщ на всички вярващи, но е даван на единици. Сам разбирате, че екзорцизмът не може да се вменява за дълг на всеки християнин, един вид свидетелство за вярата му. Бог дава различни дарове, на различни хора – по Негово усмотрение. В Руската църква през последните десет-двадесет години това явление е широко разпространено, което дава повод на някои църковни автори да говорят дори за “окултизъм в православието”. Наложи се Руската църква да излезе със специално становище, в което осъжда масовото и безразборно практикуване на екзорцизъм от свещеници и миряни, без благословението на поместния епископ и без призвание за това от Бога, като опасно за духовното здраве и на свещеника, и на болния.

Св. Варсануфий казва по този повод: “Не всекиму прилича да противоречи на дявола, но само на силните в Бога, на които се подчиняват бесовете. Ако някой от несилните започне да им противоречи, бесовете му се подиграват, защото той, намирайки се в тяхната власт, им противоречи. По същия начин и да им се забранява – това е дело на велики мъже, имащи над тях власт. Много ли са светиите, които подобно на архангел Михаил са забранявали на дявола, който е направил това, понеже е имал власт? На нас немощните ни остава само да прибягваме към името Иисусово”. И така, който не е постигнал безстрастие и не е получил този дар на Светия Дух, в никакъв случай не бива да се опитва външно да подражава на църковните отци. При това повечето светци изгонвали бесовете “просто с молитва”, а не с определено чинопоследование за екзорцизъм, доколкото такова имало място единствено преди Кръщението.

И още нещо важно: Господ категорично е забранявал на бесовете да говорят чрез обладаните, а светите отци категорично забраняват да се слушат. Книги като тази, която е дала повод за въпроса ви, са пълни с “демонични послания”, които изключително лесно могат да подведат хората и да се възприемат като откровения от отвъдния свят. Масовите събирания на вярващи за екзорцизъм в руските храмове днес също дава широка възможност за “проповед” на бесовете. При това много често те дават вид, че напускат обладания, за да могат хората да повярват в “светостта” на батюшката. Св. Йоан Кассиян казва: “Понякога бесовете правят чудеса, за да вкарат в надменност човека, който като повярва, че е получил чудесен дар, ще бъде готов за още по-чудесно падение. Те си дават вид, че горят и бягат от тялото, в което са пребивавали, уж поради светостта на хората, чиято нечистота познават”. Св. Игнатий Брянчанинов с горчивина пише за подобни “чудотворци”: “Душепагубно актьорство и най-печална комедия – старци, които влизат в ролята на Древните старци, без да имат техните духовни дарувания”. Св. Амвросий Оптински казва: “Ако не си готов да носиш скърби, не се наемай да помагаш на бесновати”.

Специалният чин за изгонване на зли духове, който се съдържа в требника на митрополит Петър Могила (17 век)  има католически произход. Той не получил никакво признание и разпространение сред руските свещеници, а още по-малко сред светиите, които имали дара на Светия Дух. Те прогонвали бесовете “с молитва” и то само от онези хора, на които им указвал Господ. Едва през 20 век в Русия се разработва цял чин, който се използва от всички желаещи да се занимават с екзорцизъм свещеници. Това противоречи на църковната практика през вековете.

Да се обърнеш към свещеник, за да ти чете молитва “за изгонване на злите духове” – днес това е мода. Човек не се чувства добре, има проблеми, не му върви и веднага решава, че за това е виновна магия, бесове или друга външна сила. Хората нямат увереност в себе си. А нямат вяра в себе си, защото нямат вяра в Бога.

Казаното дотук не означава, че днес в Православната църква няма хора, които имат този дар от Бога. Господ промисля за всяко време и за всички свои чеда. На Атон, в Гърция, в Русия – навсякъде има Божии люде, които помагат на хората, сполетени от такова тежко изпитание. Но както винаги, така и днес, те са единици и са пристъпили към това служение не поради собствено желание, нито дори “по послушание” към игумен или епископ, а поради категорично Божие призоваване и то след като са вързали собствените си страсти. Изключително опасно е да се насърчават хората към самоволни инициативи в тази област, както и да им се внушава, че “изгонването на зли духове” е панацея за всичките им проблеми. Истинският духовник различава, кога става дума за истинско обладаване, кога за психическо заболяване и кога просто за нездрава духовност у неговите енориаши.

И над всичко друго – нека погледът ни е насочен към Христос и Неговите действия, а не към “бесовските козни”. Измамно е знанието, което дава тяхното познаване. Св. Йоан Дамаскин е описал в 30 изречения дявола и действията му, а днес мнозина изписват цели книги по “демонология”, уж споделяйки ценен духовен опит. Привидно става дума за неотделими неща, но когато вниманието ни се преекпонира върху действието на злото – с това вече отваряме врата за действието му в душите ни и те се изпълват със смут, безпокойство, страх, объркване... И напротив, ако гледаме към Христос – Неговата светлина ще разпръсва мрака и всяко вражеско действие.

В Българската църква практиката на изгонване на бесове няма такова голямо разпространение, както и няма църковна длъжност "екзорцист". Има храмове, като софийският храм “Св. Неделя”, където всяка седмица четат т.нар. Киприянови молитви, произходът на които е спорен. До края на 19 и началото на 20 век манастирът “Св. св. Козма и Дамян”, недалеч от Пловдив, е бил своеобразна лечебница както за психично болни, така и за бесновати. И до днес притворът на храма е оформен като стая с одъри, където са нощували болните. На пода е имало 12 големи вериги, с които са били връзвани буйстващите. Днес там е останала само една такава верига. Възрастен монах разказва за миналото на манастира, за функцията на веригите, а после тихо сяда встрани от поклонниците, дошли за помощ, и започва да се моли – ненатрапчиво, без всякаква театралност.

Дълбоко съм убедена, че и в нашата Църква днес има святи хора, които дори да нямат дара “да заповядват и гонят бесове”,  отечески състрадават на болните и с любов се молят Господ да ги освободи от всяко сатанинско действие върху душите и телата им. И Бог по Своето човеколюбие, като има предвид времето и средата, в които се спасяват чедата Му, по неповторим начин ги ръководи към освобождение и ги въвежда в истинския живот на Църквата.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awhx 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж