Въпрос на г-н Николов: Какъв грях според Православната църква е даването или приемането на подкупи?
На въпроса отговаря Димитър Спасов:Първо, искам да Ви благодаря за хубавия въпрос, който провокира много “дремещи” въпроси у мен. До този момент не съм попадал на православни богослови, които да разсъждават специално по темата за подкупа (което не означава, че няма!). Мисля си обаче, че съществуват теми и въпроси, по които не е задължително да си богослов или дори да си вярващ, за да вземеш отношение. Такава е и темата за подкупите.
Всеки малко от малко здравомислещ човек с минимум социални контакти ще разпознае в даването и приемането на подкупи голямо обществено зло: писаните правила и закони не са важни и не се спазват, проблемите се решават само с пари, гражданите са изначално неравнопоставени... Всичко изброено действа ужасно демотивиращо и атакува директно “заспалото” ни чувство за справедливост и обществен ред.
Еднакво осъдително ли е да се дава и да се приема подкуп? Очевидно ако всички престанат да дават подкуп, тази практика ще секне. Но това са несериозни утопии. Освен личната съвест, чувството за свян и отговорност в едно общество съществуват и други механизми за ограничаване на корупцията – особено сред съдии, прокурори, митничари и медицински работници. Човешката природа е изначално слаба и податлива на изкушенията на властта и парите, така че задължение на обществото е да зададе ясна рамка с ясни правила, които всички ние да следваме и чрез които да се напъха корупцията някъде долу, в ъгъла на обществения живот. Подобни правила са изборност на определени служители, обществен контрол, законодателство, което се спазва /въпрос на елементарна политическа воля/, да не се съсредоточава много власт в едни ръце и други подобни. В хода на тези разсъждения на глас си мисля, че приемането на подкуп е по-осъдително, защото е свободен избор от някаква властова позиция. Това се отнася с особена сила за съдии, прокурори и следователи, които чрез корупционна практика направо взривяват фундамента на модерното общество: идеята за справедлив ред и равнопоставеност пред закона.
Дотук горе-долу на всички ни е ясно. Какво правя обаче, когато аз трябва да реша дали да дам подкуп или не – с всички произтичащи последици. Преди осем години съпругата ми трябваше да ражда първото ни дете. Реших да дам 200 долара на лекаря, който трябваше да я изражда, за да се отнесе с необходимата грижа и внимание към най-близките ми същества. Бог нареди нещата по друг начин - лекарят така и не се върна от отпуска и дъщеря ми я изроди една позната акушерка, която на рождения си ден заряза празника и отиде с мен в болницата. Това беше първият ми сблъсък с “корупционна практика”. Парите не успях да ги дам – не ми “свършиха работата” лекарите, но така или иначе аз бях взел с нежелание съзнателно решение да дам подкуп.
Не коментираме ситуация, при която някой подкупва някого в името на користни, меркантилни цели /разрешително за строеж, участие в търг, трафик на стока през митницата, съдебно решение в негова полза и т.н./. Това е осъдително от нравствена гледна точка, а често е свързано и с престъпления. Как да постъпим, когато даваме подкуп в името на добри, благородни или дори богоугодни цели, не целящи лично облагодетелсване? Даване на подкуп на държавен чиновник, за да бъде пуснат християнин по време на гоненията – практика от ранната Църква, или чрез подкупване на медицински лица да си изпросим внимание и медикаменти за тежко болен наш близък? Може ли целта да обравдае средствата?
Не знам дали даването на подкуп е тежък грях, но със сигурност е нещо нередно, вредно и развращаващо. Не се наемам да извлека общо правило, но приемам за себе си, че има ситуации в нашия паднал и неуреден свят, при които аз бих дал подкуп за да се опитам да спася нечий живот. А след това ще го изповядам като грях по време на изповед. Грях на моето маловерие в Божието всемогъщество и Божията милост.
Дали има връзка между преобладаващото вероизповедание в едно общество и корупционната практика? Мисля че има. На ниво статистика най-незасегнатите от корупция общества са с преобладаващо протестантско изповедание и са от Северна Европа и Скандинавския полуостров. Това си е тема на сериозно изследване. Препоръчвам Ви книгата на Макс Вебер „Протестантската етика и духът на капитализма”, в която много добре е разгледана връзката между нравствените категории на общо взето законническия морал на протестантизма и обществено-икономическите отношения в протестанстка Европа.
Не знам дали Ви помогнах с моите въпроси (отговор всъщност нямаше!), но продължавам да мисля по вашия въпрос.
