Мобилно меню

4.9807692307692 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (52 Votes)
1_83.gifВъпрос на М. Паунова: Ако човек никога не е приемал причастие, значи ли, че той не е член на Църквата?

Здравейте, ако човек, който е православно кръстен, не е приемал никога през живота си св. причастие, то това означава, че той не се е възползвал от това, което му дава кръщението. В такъв смисъл той е християнин, който не живее вярата си и само формално е член на Църквата. Кръщелната благодат обаче, която му е дадена в тайнството, никой не може да му отнеме. Дори упорството в греха и съзнателното отделяне от Църквата, пак не заличава тази благодат - която е всъщност залог за връзката му с Христос. Тя обаче остава неоползотворена, пренебрегната от човека и затова не му носи спасение. А спасението означава установяване на връзка с Христос, която започваме да развиваме сега, в този живот и продължаваме във вечността. Ако не приемаме св. Причастие, а сме християни, то връзката ни с Христос става твърде проблематична и според духовните закони, открити ни в Църквата, тя е дори невъзможна. Разбира се, знаейки това, ние не бива да се наемаме да отсъждаме за наличието на връзка с Христос у някой наш ближен или за нейната липса, защото при особени обстоятелства Бог е силен да прояви снизхождение и да спаси човека, когато и както Той иска.

Причастяването с Христовите Тяло и Кръв е голям дар за християните, но и тяхно духовно задължение. През вековете Църквата е описала в канони онези греховни състояния на човека, които не му позволяват да се причасти - това са изпитване на омраза и непримиримост, изпадане в ерес, прелюбодейство, убийство и други. В такова състояние човек не може да се съедини с Христос - независимо дали взема причастие или не. Тогава е по-добре за него да не се причастява, защото по думите на апостола той яде и пие своето осъждане. Според каноните разкаялите се и примирили се с Църквата чрез изповедта грешници остават отлъчени от св. Причастие за определен период от време. В същото време те са членове на Църквата, т.нар. каещи се, но без възможност за същинска връзка с Христос, а следователно и без да живеят църковния живот в пълнота.

Ние не бива да се изкушаваме да определяме границите на Църквата - видими или духовни, за да може ясно да определяме кой е в Църквата и кой - не. Това е известно само на Христос. Възможно е да има хора, които се причастяват всяка неделя и да нямат никаква връзка с Христос, а други да са се причастявали много рядко - няколко пъти в живота си и да са станали светци - например св. Мария Египетска. Това обаче са двете крайности, които не разкриват мярата за християнина - а тя е, че всеки приел св. Кръщение и дара на Св. Дух, трябва да се стреми към св. Причастие, за да може един ден, по Божия милост, да разбере с какво всъщност се е сподобил, кръщавайки се и ставайки член на Църквата. В противен случай се уподобява на човек, получил от царя скъп подарък, но до края на живота си не намерил време да го разопакова и да види съдържанието му.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/adpk 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий