Въпрос на г-жа Маркова: Бих искала да попитам, дали има възможност за непрофесионалисти да се включат към някой църковен хор в София? Трябва ли задължително да е преминат обучителен курс? Към кого мога да се обърна?
Отговор:Здравейте,
Можете да проверите във всеки храм, където има дамски/женски хор. Те са два вида: 1) с платени хористи, чиято численост не може да се увеличава повече от предвидените по бюджета на храма средства, а и за такъв състав кандидатката трябва да познава вече църковните поснепония и да се включи веднага в изпълненията на богослуженията, само след 1-2 спевки;
2) на доброволни начала, като в този случай равнището на изпълнение често е по-ниско, няма заплащане (най-много една поклонническа екскурзия на годината за сметка на храма до някой манастир), но пък по принцип местата не са ограничени от бюджета.
От значение е, дали имате музикална подготовка, поне дали четете ноти, за да можете да научите по-бързо песнопенията. Специална подготовка няма никъде, доколкото знам. В енорийския просветен център при храм "Св. Кирил и Методий" на Женския пазар има курс по църковно пеене, в чиято програма е включено и обучение по църковна музика (по съвременната нотация); то се води от доц. Димитър Димитров от Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", диригент на смесения хор на "Св. Александър Невски" (обучението е срещу заплащане).
Тригодишен курс, в рамките на който
се изучават невмите и осемте гласа се организира в столичния храм "Покров Богородичен" (зад хотел Родина). Групата за начинаещи се събира във вторник от 18 часа.Практически насочени занимания подготвят курсистите за участие в богослуженията. По време на лятната ваканция се организират поклоннически посещения в манастир с участие в богослужебния живот. Групата за начинаещи се събира във вторник от 18 часа в енорийския център към храма.
Ако не четете ноти, тоест не можете лесно да работите с щимове и партитури, има възможност да се включите, заучавайки по слух песнопенията, което обаче е сложен и бавен процес. Вярно е, че често пъти в тези така наречени "братствени" хорове (определението идва от прицърковните "православни християнски братства", в които членуват обикновено жени, т. е. би могло да се наричат "сестринства", но това е друга тема) диригентките (те рядко са мъже) понякога нямат музикално образование, а са просто опитни дългогодишни хористки, така че и те не биха могли да Ви научат кой знае колко.
В Богословския факултет в София (пл. "Св. Неделя" 19) провежда спевките си смесеният хор на Елица Христова и мъжа й, композитора Георги Попов, има възможност един музикално грамотен човек да бъде приет като хорист и там да се понаучи постепенно, ако не познава този род пеене. Хорът е на много добро равнище, до миналата година беше към четалище "Славянска беседа". В събота през деня задължително имат спевки целият хора, а и през седмицата - по партии.
В заключение искам да препоръчам на всеки, който желае да пее в църковен хор, а не знае как и къде, да пообиколи и да поразпита, за да види, къде ще пасне най-добре със своите музикални познания и умения. Мисля, че е време на пеенето в църковните хорове отново да се погледне като на сериозна самодейна работа за християните и християнките като дейни членове на Църквата Христова.
Трудността с осигуряването на църковното пеене е голяма и се отнася до цялата страна. У нас не се подготвят системно също и църковни певци по източното (византийско) пеене с изключение на няколко курса с малък брой участници, главно в някои по-големи градове. Двете семинарии в София и Пловдив и богословските факултети и специалности в София, Велико Търново, Шумен и Пловдив обучават по църковно пеене (източно и западно, тоест многогласно), но само в БФ на СУ има параклис с ефимерий и редовно богослужение сутрин и вечер, където студентите могат да приложат наученото. Затова семинаристите се оказват незаменими, но те далеч не стигат да се задоволят нуждите, особено по малките градове и села. При това броят на семинаристите през последните години катастрофално намаля, така че певци не достигат дори в София и в централни храмове вече пеят дори жени-богословки или просто изучили източноцърковното пеене. Това дава смелост на много свещеници да изоставят утринното богослужение преди литургията, да не говорим за вечернята. А за литургията свещеникът е петимен да има 1-2 стари жени, които "някак си" да изпълняват песнопенията. Въпросът е изключително сериозен, но той е от компетентността на Светия Синод.
