Христо Иванов: Как Църквата съвместява донороството на органи и отрицателното си отношение към евтаназията. Доколкото знам, органът трябва да се вземе от все още жив човек.
На въпроса отговаря д-р Цветан Биюков:
Здравейте, г-н Иванов,Има специални изисквания за взимане на органи при трупно донорство, поради които то се нарича именно така - трупно. Потенциалният донор трябва да бъде в мозъчна смърт в продължение на 24 часа, като през това време изкуствено се поддържа кръвообращението и дихателната функция на тялото, за да не умрат и останалите тъкани освен мозъка. В някои държави, за някои органи този период е сведен до 12 часа мозъчна смърт.
За справка, клетките на мозъчната кора, т.е. сивото мозъчно вещество издържат без кислород едва 4-6 минути при нормална телесна температура, след което умират безвъзвратно. Единствено при удавяне в студена вода бързото охлаждане може да спомогне за запазването на добри или частични мозъчни функции при съживяване до 30-45 минути след удавянето.
Някои органи за трансплантация като например очна роговица, могат да се взимат не от изкуствено поддържани трупове в обстановката на оборудвани операционни зали, а от по-дълго престояли трупове в болничните патологии - т.н. морги.
Трябва да се прави разлика и между мозъчна смърт и кома. Комата представлява различна по дълбочина липса на съзнание, но не и липса на мозъчна дейност, нито липса на сърдечна и дихателна функция. В състояние на кома, човек е все още жив и не отговаря на критериите за взимане на органи. След настъпването на мозъчната смърт обаче, човек от всякаква гледна точка, си се води за напълно мъртъв. Гореспоменатият 24-часов период е узаконен именно за сигурност. През него минимум двама независими лекари трябва да установят и потвърдят мозъчната смърт.
Проблемът с убиването на хора, за да им се вземат органи за трансплантация е добре описан в художествената медицинско-криминална литература. Всъщност, и тук евтаназията заема само маргинално положение, тъй като тя представлява съвсем различно явление с характерни морални особености и възможности за криминализиране. Вероятността някой пациент да бъде евтаназиран, за да му се вземе орган за присаждане на друг влиятелен или богат, но безскрупулен пациент, не представлява реална ситуация от живота в нашата страна и дори в Европа. Теоретично такъв проблем би могъл да съществува в някои общества и държави, но където и да го търсим, той винаги е категоризиран от закона като престъпление. Трансплантологията като практика е достатъчно тежко регулирана и контролирана област, за да се опитваме да търсим в нея несъществуващи етични проблеми.
Православието е против евтаназията, но счита за проява на любов помагането на ближния, в което число влиза и завещаването на органи за трансплантация, или даряването на органи приживе. Дори в Новия Завет св. ап. Павел споменава нещо, близко до тази тема. Навярно е страдал от някаква очна болест, защото в Посланието си до Галатяните той пише следното: "... знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът, и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса. Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете."
Вж за отношението на Църквата към донорството
Вж за отношението на Църквата към евтаназията
Вж статията "За тайната на човешкия живот"
Вж за отношението на Църквата към донорството
Вж за отношението на Църквата към евтаназията
Вж статията "За тайната на човешкия живот"
