Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
bairam.jpgПетър Марчев: Питам се, редно ли е един християнин да яде от храната, която негов съсед-мюсюлманин му е дал по повод техния религиозен празник - байрям? Не става ли въпрос в случая за "ядене на идоложертвена храна", ако потърсим аналогия в епохата на ранното християнство?

На въпроса отговаря Венцислав Каравълчев:
Здравейте,
Живеем в динамичен, бързоизменящ се свят. Това, за което мнозина не са и помисляли вчера, е ежедневие днес. Само допреди 50-60 години посещението на съседен град или село е било събитие в живота на обикновения човек. Днес за мнозина прескачането от континент до континент е нещо нормално. Обществото ни отдавна се е превърнало в мултиетническо, мултирелигиозно и мултикултурно.
Поне в България през последните години е много модно посещението на китайски ресторант или вземането на китайска храна за дома (особено по време на пост). Замисляли ли сме се някога, кой приготвя храната, как я приготвя. В много източни култури готвенето е ритуал. В някои източни религии храната често се приготвя с определено молитвено правило. А специално кришнарите освещават своя “прасат” – тяхната култова храна, която често раздават на минувачите по време на шествията си – като я поставят в краката на идола Кришна. В дьржавата Израел 99% от храната е “кошер”. На етикета на всеки продукт има надпис, че е изготвен с благословението или разрешението на главния равин. В мюсюлманските страни месото винаги е “халал” приготвено съгласно изискванията на шериата. Как се справят с подобен проблем местните християни, временно пребиваващите там, туристите? В съзнанието на мнозина подобен въпрос вероятно никога не са е появявал.

И точно тук се крие отговорът на въпроса. Св апастол Павел обвинява някои от жителите на Коринт, не затова, че са яли идоложертвено, а затова, че бидейки вече християни “още се бояли от идолите”, посещавали капищата и участвали в устроените там трапези. Участвайки в тези трапези, по думите на св. Йоан Златоуст “те се докосвали до предложението не с такова расположение на духа, каквото подобава на съвършените, но като до идоложертвено, с което и сами участвали в идолослужението” и си навличали голям грях. Ето защо св. ап. Павел  с  любов (1Кор.8:1), назидателно им говори: Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога. Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. (1Кор. 8:4-6)

Утвърждавайки неколкократно единобожието, разкривайки същността на идолите, св.ап.Павел в последващите стихове обяснява, в какво точно са съгрешили коринтяните, акцентирайки върху думата съвест: Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява. (1Кор.8:7) Нека обърнем внимание – не идоложертвеното, а отношението им към него осквернява съвестта им. Така тълкува този пасаж и бл. Теофилакт Български.
По време на байряма (празнуване края на поста в исляма) мюсюлманите имат традицията (да правят добро) и раздават сладки (домашно приготвени или закупени от магазина). Над тези сладки почти без изключение молитви не се четат, има специална молитва при умъртвяването на животното при колене на курбан, но там обикновено християни не се канят. Така че не би трябвало да имате някакви притеснения при приемането и консумацията на храната, предложена ви от вашите съседи. Техният жест не е плод на прозелетизъм (както е раздаването на сладки по улицата от кришнарите), а израз на добросъседство. Отговорът на въпроса ви се съдържа в това, че няма значение какво ядем, а какъв смисъл влагаме в приемането на тази храна. Нека ценим свободата, която Христос ни даде. В случай, че съвестта ви след това е неспокойна (вижте отново 1 Кор.8:7), споделете го с вашия духовник. И добре е също винаги да имаме предвид и останалата част от думите на апостола: Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. (1Кор.8:8-9)

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ac8y 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.