Иванка: Какво се има предвид под идеята, че Бог-Слово, т.е. Христос, се ражда извечно от Отца, а Бог - Свети Дух изхожда от Него? И от какъв вид е взаимодействието между трите Лица на Единния Бог?
На въпроса отговаря Венцислав Каравълчев:
Здравейте, Иванка,
Бог е един в Три Лица (Ипостаси). Тази тайна на Бога е непостижима. Абсолютната непостижимост на Бога утвърждава преп. Симеон Нови Богослов, като казва: ”Бог - нито името, нито природата, нито образа, нито вида, нито личността, никой не е познал, за да каже, напише и предаде на другите”.
Защото Бог е съвършено различен от всичко съществуващо. Между Бога и творението съществува онтологическа пропаст, “защото Бог не е сътворен, а всичко останало е сътворено. Той... е Дух, стоящ над всеки дух като Творец и Владика на всеки дух, а ние сме плът и земна същност”. Ние вярваме в тази тайна по неоспоримото свидетелство на Откровението: Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух. Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога; ( 1Кор. 2: 11-12)
Трите Лица или Ипостаси на Пресветата Троица имат съвършено равно Божествено достойнство. Както Отец е Бог Истински, така и Син е Бог Истински и също Светият Дух е Бог Истински, при това в Три Ипостаси има само един Триипостасен Бог. Между Ипостасите на Пресветата Троица разликата се състои в това, че Бог Отец не се ражда и не изхожда от другите Ипостаси; Син Божи се ражда предвечно (извечно) от Отца, а Дух Свети предвечно изхожда от Отца.
Иисус Христос е Синът Божи, въплътеният Бог Слово, Единородният, с което се подчертава, че само Той е Син Божи, роден от Бог Отец. В Символа на вярата е казано, че Бог Слово е роден преди всички векове (предвечно, извечно), с което се указва вечността Му, че Той винаги е бил и че не е имало такъв момент, в който не е бил, тоест, както Бог Отец е Вечен, така и Син Божи е Вечен. Думите от символа Светлина от Светлина по подобие на видимата светлина, донякъде обясняват непостижимото рождение на Сина Божи от Отца. Когато погледнем слънцето, виждаме раждащата се от него светлина, но тази светлина ние не можем да отделим от самото слънце, защото те имат една и съща природа, едно и също битие. Така и Бог Отец е вечната Светлина (1Ин. 1:5), от която се ражда Бог Син, Който също е вечна Светлина. Бог Отец и Синът Божи са единната вечна Светлина, на неразделното, единно Божественно естество.
Светият Дух в Символа на вярата се нарича Господ, в същия този смисъл, в който се нарича и Синът Божи, тоест в утвърждение, че Светият Дух е Бог Истинен. Думата Господ за Светия Дух в Символа на вярата е употребена заедно с Животворящия, за да покаже, че Той, заедно с Отец и Син дава на творението живот.
За това, че Дух Свети изхожда от Отца знаем от думите на нашия Господ Иисус Христос: А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; (Ин. 15:26). Учението за изхождането на Светия Дух от Отца е указано от самия Спасител и затова не може да бъде подлагано на абсолютно никакво допълнение или изменение.
И така нека да обобщим. Първото Лице на Пресветата Троица, Бог Отец е личностното начало на неразделното Божество, еднакво присъстващо в Трите Лица. Трите Лица – Отец, Син и Дух Свети са един Бог, а не «три Бога». Един Бог, една Същност, една субстанция (Природа) в три Ипостаси (Лица). В това съвършено единство на Божественото Битие, между Лицата на Пресветата Троица няма никакво друго различие освен във формата на съществуване, присъща на всяка една от Ипостасите: Неродеността на Отец, раждането на Сина преди всички векове, тоест преди времето (оттук и терминът предвечно или извечно роден) и изхождението на Светия Дух от Бог Отец. Тук трябва да отбележим, че тези лични свойства на Ипостасите указват на троичната Им връзка и ни позволяват да различаваме Отец, Син и Свети Дух и никога в мислите си да не ги разделяме. Така, говорейки примерно за Бог Отец като «Вседържител» и «Творец», никога не трябва да забравяме, че Той всичко е сътворил чрез Словото Си и че тази творческа сила е свойствена и на Светия Дух.
Дори несъвършената човешка любов свързва хората като в едно същество, както например съпрузите, родителите и децата, семействата, приятелите... Вярно, между хората това са по-често думи, отколкото действителност, но Божествената любов е безмерна и несъпоставима с нищо. Ето защо Ипостасите на Пресветата Троица, по всемогъществото на Тяхната взаимна любов са действително един Бог, имащ една Същност.
Бог е любов (Ин. 4:8; 16). Бог-Троица е съвършено единство на любовта. В монотеистичните религии (юдаизъм, ислям), изповядващи едноличностен Бог, често представата за Него е като суров и деспотичен. Действително, откъде би се породила любов у едноличностен Бог? Кой би бил обектът на Неговата любов? Любовта е там, където има кой да обича и да бъде обичан, истинската любов се нуждае от взаимност. В Пресветата Троица, както Любящият, така и Любимият са съвършени, така както и трите Ипостаси са съвършени. Ето защо, Пресветата Троица може да бъде наречена най-съвършеното единство в любовта, най-съвършеният съюз на любовта. Съвършени са Любящите се, съвършена е и любовта Им.
Бог е любов (Ин. 4:8; 16). Бог-Троица е съвършено единство на любовта. В монотеистичните религии (юдаизъм, ислям), изповядващи едноличностен Бог, често представата за Него е като суров и деспотичен. Действително, откъде би се породила любов у едноличностен Бог? Кой би бил обектът на Неговата любов? Любовта е там, където има кой да обича и да бъде обичан, истинската любов се нуждае от взаимност. В Пресветата Троица, както Любящият, така и Любимият са съвършени, така както и трите Ипостаси са съвършени. Ето защо, Пресветата Троица може да бъде наречена най-съвършеното единство в любовта, най-съвършеният съюз на любовта. Съвършени са Любящите се, съвършена е и любовта Им.
