Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (8 Votes)
Иванка: Разграничението на двете дървета в Едемската градина ме навежда на мисълта, че сякаш същността на Живота е нещо по-различно /или повече?/от понятието за Добро и Зло.От друга страна, цялото християнско учение се опира именно на тези понятия. Или може би Живота е нещо различно от познанието?

На въпроса отговаря Ани Маринова:

Единственият Жизнеподател е Бог, Който е благ /вж. Пс. 99:5, Пс. 143:3/. Бог не е Творец на злото защото като единствен в истинския смисъл на думата добър и благ не твори зло. В първия разказ за сътворяването на света се казва, че всичко, което Бог сътворява е добро /вж. Бит. 1:4, 10, 12, 18, 21, 25, 31 и др./. Злото е допуснато от Бога, но не е причинено от него. Виновник за злото е Сатаната, който от светъл ангел поради гордост сам е отпаднал от Бога и Неговото благодатно общение /вж. Ис.14:7-15/ като е увлякъл със себе си и някои ангели, които ние наричаме бесове.

Дървото за познаване на добро и зло е поставено в рая с цел човек доброволно и свободно да изпълнява Божията воля, която единствена е блага и добра. Изпълнението на Божията воля не означава подтискане и зависимост на човека от Бога, а неговото оличностяване и богоуподобяване. Адам и Ева разбира се много добре са знаели какво е добро – това да се изпълнява Божията воля в послушание. Те са знаели и какво е това зло – неизпълнението на Божията воля. Не самото дърво е носело някакво особено знание. То само по себе си не е било лошо /според светоотеческото тълкувание/. Нещо повече, отците казват, че ако Адам и Ева са устояли на изкушението да престъпят Божията воля Бог Сам щял да им даде да ядат от дървото на живота. Когато прародителите ни ядат от дървото за познаване на добро и зло те от опит познават злото, греха. Грехът им обаче не се изразява само в тяхна лично вина. Той поврежда човешкото естество. Тази повреда се изразява в склонността за грях /и то такава силна склонност, че само Иисус Христос е без грях/, отслабването на волята, помрачаването на разума и склонността на чувствата да станат страстни. Тази повреда ние получаваме при раждането си понеже сме потомци на Адам и Ева. Иисус Христос чрез своето земно служение, смърт, възкресение и възнесение изкупи, изцери, очисти и възстанови възприетото човешко естество. В Него и чрез Него ние имаме възможност да станем чеда Божи /вж. Иоан 1:12/.

В заключение ще кажем, че животът не е някакво понятие. Той е дар, дар е от Бога. Бог е Този, Който е Животът. Не случайно едно от имената на Бога е Този, Който е /Яхве/. С това име Бог се явява на Моисей при горящият но неизгарящ трънен храст /Изх. 3:14/ и му казва: „Аз съм Този, Който съм” /eheje aser eheje – библ. евр./. Едно от Божиите свойства е Божията благост и любов. Именно поради Своята любов Бог сътворява света, а не защото светът Му е необходим. Затова и Бог не е Творец на злото, а само го допуска като превръща и злото, което ни сполетява в добро и спасително за нас. Стига ние да се противим на греха до кръв /Евр. 12:4/, да го побеждаваме и така да бъдем причастници на Бога, Който ще ни възкреси от греховете ни и ще ни сподоби със Себе Си.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/af46 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник