Емилия М:
Здравейте, "Двери". Отдавна търся пътя към Бога. Всички го правим - ще кажете вие. Но в моя случай става учудващо трудно. Както и да е, от многото въпроси на които търся отговор се спрях на този: Кой ни е ближен. Този въпрос се появи като дискусионен, когато го коментирах с мои познати, евангелисти. И така - кой е ближен в смисъла на 'обичай ближния си, така както обичаш себе си'? Дали всеки човек (вкл. и някой, който е в грях) трябва да обичаме?На въпроса отговаря Цветан Биюков:
Скъпа Емилия,
Както и вашите познати евангелисти със сигурност са наясно, основата и отправната точка на всички важни въпроси е най-добре да бъде Христос. За да не изпадаме в мъртъв морализъм относно това дали и как да обичаме дори "и някой, който е в грях", мисля че ще е най-добре да почнем от Спасителя, както се надявам да сте сторили и вие с познатите си във вашето обсъждане.
Накратко, със смъртта си, със слизането си в ада и с възкресението си Господ освобождава човешката природа от законите на смъртта и на тлението. След това в Неговото възнесение тази възкресена човешка природа е поставена отдясно на Отца. Т.е. след Възнесението всеки човек се ползва в Христос с нечувана слава (и отговорност). Това важи не само за вярващите, които са храм Божи, чрез обитаването в тях на Святия Дух, но и за всички хора, каквито и врагове да са те на Спасителя.
Ако Господ казва, че след като не сме посетили в тъмница "един от тия малките", следователно не сме сторили добро на самия Него, тогава можем да сме с ясното съзнание, че Той не се срами да се идентифицира и с престъпниците в затвора. А какво друго освен любовта може да ни изпрати на посещение в един затвор! От една страна приказките за любов и молитвата от безопасно разстояние не са достатъчни, трябва реално да отидем в затвора. От друга страна обаче, както казва ап. Павел, можем реално да извършим всякакви неща, но ако не ги вършим с любов, сме заникъде. Т.е. оказва се, че можем да вършим всички онези добрини, за които говори Христос, но с друга нагласа и от други мотиви, а не с любов.
Ако обаче разпознаваме Господа във всеки човек, би трябвало хем да му/Му оказваме съответните добрини, хем да го правим от любов. Включително и на "някой, който е в грях". В наши дни любовта често се идентифицира с харесването, което според християнството изобщо не е задължително да е така. Да обичаш някого, не те задължава нито да го одобряваш, нито да го харесваш, нито да се съгласяваш, нито да се съюзяваш с него. Въпреки това, макар и някой да ни е противен, сме призвани да го обичаме. Без значение колко е в грях. Без значение колко не заслужава.
Ще засвидетелстваме любовта си към Христа единствено ако Му оказваме добрини в лицето на всякакви хора. Ще изпълняваме призванието си да се уподобяваме на Христа, единствено ако се уподобяваме на Него и в това да обичаме човека отсреща независимо дали е в грях и не заслужава, също както сам Христос ни е възлюбил и умрял за нас, въпреки че сме били грешници и не сме заслужавали.
И така, кой е нашият ближен? Всеки, чиято природа е отдясно на Отца в Христос. Т.е. всяко човешко същество.
След казаното дотук искам да споделя, че именно думите да обичаме ближния си както обичаме себе си, дават прекрасен пример как да разбираме и как да прилагаме понятията за ближен и за любов. Как обичам себе си? Първо, както вече споменах, да се обичам, не значи да харесвам или да одобрявам себе си. В интерес на истината, точно когато сме най-близко до Бога, тогава най-малко харесваме себе си и дори с право ни е гнус от самите нас, дотолкова, че признаваме как се мразим. Но въпреки това, в действителност не се мразим - не преставаме вършим добрини на себе си и не преставаме да си желаем доброто. Стараем се да си влезем в положението, показваме милост към себе си, прощаваме си. Тъкмо така като себе си трябва да обичаме и ближния си, т.е. всекиго. Не го правят само съзнателните самоубийци, с което окончателно отхвърлят Христа и в последното място, където биха могли да Му сторят добро - в себе си.
Но как да обичам онези, които не са от невярващите, а са мои братя и сестри и при все това живеят в грях? От една страна - по същия начин - както обичам себе си, тъй като и аз съм грешник, поради което с нищо не се отличавам от тях, а продължавам да обичам себе си. От друга страна, имам апостолското указание, ако такъв човек не послуша и църквата, тогава да ми бъде "като езичник и митар". Но и това пак не означава да не се моля за такъв, и дори когато споменава извършващите грях за смърт, св. ап. Йоан се ограничава със "за такъв не казвам да се моли", с което на практика не забранява молитвата за човека дори и в такива случаи.
"Любовта никога не отпада" - пък и няма как да ни се признае, че обичаме Бога, Когото не сме видели, ако не обичаме ближния под носа си. А това ще е възможно само ако внимаваме да не си вирим носа над ближните.
Цветан Биюков
Виж още: Митр. Йосиф: "Кой е моят ближен?"