Богословът Рангел Рангелов най-после издаде свои стихове за радост на всички – на тези, които отдавна знаят неговия поетичен талант, но и на онези, които ще могат да се насладят на завидна творческа мисъл и изискана изразност на един високо образован и просветен вярващ човек.
Г-н Рангелов е дългогодишен учител в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и неин помощник-ректор по учебната част, а преди това беше началник на кабинета на Българския патриарх Максим и началник-отдел в синодната канцелария. От ученическите години в СДСеминария той беше познат на своите съученици с подчертаната си мисловна и литературна надареност, но успяваше смирено да скрива всичко това, винаги критичен към постигнатото от него. И трябваше да премине в седмото десетилетие на смисления си и плодотворен живот, за да се осмели да даде на българските читатели най-доброто от себе си в стихосбирката Молитвен зов (София, 2014 г.). На всичко отгоре поради неговата голяма скромност мнозина, които са работили и живели с него, със сигурност ще бъдат изненадани от този нов образ на Рангел Рангелов като религиозен поет.
Горещо препоръчваме тази стихосбирка на любителите на изискания стих и на всички ценители на религиозния размисъл. С искрената надежда, че първата стихосбирка на приятеля-поет няма да е последната му.
Във връзка с предстоящата неделя на всеопрощението предлагаме на читателите на Двери едно от стихотворенията на Рангел Рангелов.
Покайна молитва
Стоя във Твоя храм смутено, Боже, и се питам:
Защо не се простих с обидения брат?
Защо си премълчах, защо неискрено отричам
във себе си греха извършен, осъзнат?
Защо у себе си аз сили, воля не намерих
да кажа: Братко мой, сгреших, прости.
Обидих те, вината си по съвест аз премерих,
в доброто ще вървя във бъдните си дни.
Защо ли не подадох ти с любов десница
и не поисках прошка братски, от сърце?
Душата ми очистена да може като птица
да полети на воля в синьото небе.
А как пред Теб на тази свята Чаша съпричастен
ще стана аз сега със грях обременен?
Пред Тебе и пред брата съгреших и тук нещастен
стоя нерад, безпомощен, непричастен.
О, Господи, помагай с благодатните Си сили
да се завърна аз при моя брат смирен.
Да кажа искрено, сърдечно с думи нежни, мили:
Прощавай, брат, от мене тежко наранен.
Укрепвай ме във бъдни дни, във трудност, в изнемога
във Твоя път със мъдрост смело да вървя.
Макар да падам в тежък грях, отново аз да мога
да ставам и със вяра в Тебе да горя.
