Архимандрит д-р Григорий (Лозев), монах в Троянския манастир, издаде книга, посветена на Апостола на свободата йеродякон Игнатий - Васил Левски. В нея авторът разглежда образа на големия българин чрез двата пътя на служение – служението на монаха, посветил се на Църквата, и на революционера, отдал живота си за народа.
Изданието е по случай 140-годишнината от гибелта на Апостола. Научен редактор на книгата е проф. д-р Пламен Павлов. Тя излиза с благословението на Сливенския митрополит Йоаникий.
Изданието вече е достъпно за читателите и може да бъде намерено в столичните църковни магазини в храмовете: "Св. Седмочисленици“, "Св. Неделя" и "Св. Петка" - Стара (до Софийска митрополия), както и в Троянския манастир.
В резюмето си за книгата, написано за читателите на „Двери“, архим. Григорий казва:
"Животът и безсмъртният подвиг на Апостола на свободата са обект на изследване вече 140 години. Сложността в изграждане образа на този велик българин се поражда от факта, че служението на героят революционер се преплита със служението му на Църквата, където той приема свещен сан – Левски бива ръкоположен за иеродякон с името Игнатий. Идеализирането в народното съзнание на подвига и личността на Апостола предизвиква двойна представа за него – за християнския светец и за революционера народомъченик. Но това са два различни пътя за обществена промяна. Пътят на светеца е път на усъвършенстване на личността, която, придобивайки Божествената любов, да преобрази обществото. Пътят на революционера е път на насилствена социална промяна на обществото. Принципно тези два пътя са автономни и не се пресичат. Големият сблъсък и разногласия идват тогава, когато този принцип шаблонно се приложи към сложната по характер личност на Левски.
Напоследък се изписаха много статии за Левски, които целяха същностното противопоставяне на тези две социални идеи, осветлявайки при това някои противоречиви и тъмни страни от живота на Апостола. Причина за това беше подхвърляната в общественото пространство идея за канонизацията на Левски. Безспорно, не бива същността на революционната личност да се подменя с нещо, което тя не е – „святост“. От друга страна, недопустимо е радикално да се противопоставят гореописаните два пътя в живота на Левски – на революционера и на личностното самоусъвършенстване. Защото по този начин рискуваме не само да накърним ореола на неговото величие и безсмъртие, но и да отречем онези духовни, непреходни християнски ценности у този велик българин, които той възпитава и превръща в смисъл на своя живот. Ако би следвало да има възражения според принципите на църковната канонизация в смисъл на всехристиянска почит, то непреходно и неизменно е утвърждението, че Васил Левски е светия за народа си и светило в нашата история!"
