Мобилно меню

3.2857142857143 1 1 1 1 1 Rating 3.29 (28 Votes)

https://dveri.bg/imagesНовоканонизираният от църквата в Русия (РПЦ - МП) светец Алексей Мечев казва, че „любовта и след смъртта не умира”[1]. Тези негови думи, в основата на които е мисълта на св. ап. Павел[2], предават в същността си християнския есхатологичен възглед за Църквата: във вечността, в царството небесно, Църквата като тяло Христово ще бъде с Христос в общуването на любовта. В пълна степен тези думи се отнасят и за обичания от християните в България архиеп. Серафим Соболев, който за много от нас е останал с нарицателното име „владиката” или „дядо Серафим”. Личността на архиепископ Серафим Соболев, както и неговият живот, учение и завети са изключително важни за нас – християните в България, които живеем в страната и дори в града, в който той е живял и прекарал последните двадесет и девет години от живота си.

Разбира се, във връзка с канонизацията на владиката най-важни са неговият живот, неговата святост и чудесата, които стават по неговите молитви и застъпничество пред Бога. Днес вече никой не се съмнява в светостта на владиката, или ако има такива, то те са малцина. Според древната църковна практика този, който свидетелства за светостта на светеца, е народът Божи. Въз основа на това свидетелство днес се извършва канонизацията от Църквата - народ и клир заедно[3]. Става дума по-скоро за прослава, отколкото само за формално канонизиране, защото владиката Серафим, както и всички светци са просияли много преди исторически да се случи канонизацията. За светостта и чудесата, станали по молитвите и застъпничеството на светителя, има достатъчно записани свидетелства, които са внесени в комисията по канонизация на Московска патриаршия като първи стъпки за неговата официална канонизация. Тъй като той е и архиерей, е необходимо да е изпълнен и критерият за правомислието, т. е. учението, което изповядва архиеп. Серафим Соболев да е в съгласие с православната вяра.                                                                                    

В своята проповед, произнесена на празника Богоявление през 1927 г. в храм „Св. Николай“ в София, светителят казва: „Само чрез благодатното ръководство на светите отци ние можем спасително да се просвещаваме с божественото откровение и правилно да възприемаме с ума и сърцето неговото учение. Благодатта на Светия Дух е действала в св. отци, както и в апостолите. Тя им разкрила в цялата дълбочина пълното Божествено Откровение на Стария и на Новия Завет и им изяснила всички истини както в догматически, така и в нравствен смисъл за всички времена. Поради това ние трябва да почитаме и обичаме св. отци на Църквата като най–скъпи наши учители, които със своите благодатни творби ни обучават на най-важната от всички науки, на най-главното и трудно дело – делото на нашето спасение. Нека ги четем и изучаваме. Те ни показват как трябва да вярваме и как да живеем по християнски”[4].

Тези думи на архиеп. Серафим са знаменателни и могат да бъдат използвани, за да предадем накратко смисъла, значението и посланието на богословската мисъл на светителя. Те не само илюстрират отношението на владика Серафим към отците и учението на Църквата, разкриват православното му разбиране за догмат и етос в Църквата, но тези думи са важни, защото се отнасят в пълна сила и за личността и живота на архиеп. Серафим. Той е „добрият пастир”, който „полага душата си за овците”[5] и именно затова Христос го освещава и осветява. Заради любовта и живота му в Христос той получава дара да вниква в богословските истини. Много от отците на Църквата са имали дара на харизматичното, благодатното богословие, което не е плод само на интелектуален труд, а преди всичко на вяра, молитва и живот в Христос. Тези, които са общували с владиката, свидетелстват за високия му интелект и добра памет, как цитира наизуст огромни откъси от съчиненията на отците и най-вече от творенията на св. Атанасий Александрийски. Но животът на владиката ни разкрива и нещо още по-важно: в семинарията в Рязан той е известен преди всичко с благочестивия си живот и е един от много добрите, а не отлични ученици[6]. Приет е в Санкт-петербургската духовна академия изключително с Божията помощ. Тези факти от живота на владиката ни показват, без да го идеализираме[7], как заради огромната му любов към Христос Бог му дава Своята благодат, която развива в него дарбите, които има и с помощта на които по-късно богословства. Затова за него са в пълна степен приложими думите, които обичал да цитира, че „православното богословие е право пропорционално на целомъдрието”[8].

По този начин архиеп. Серафим вниква в богословската проблематика на своята епоха. Става така, че той се явява стожер на Църквата, защитавайки православното учение от новопоявили се отклонения от вярата. Характерно е за  отците на Църквата, че те пишат догматическите си съчинения по конкретен повод – за да обосноват и изяснят истините на православната вяра. Те не са плод на „богословско размишление” и „академичен труд”, а възникват според нуждите на църковния организъм, за да се защити, изложи и обоснове православната вяра. Така се раждат и богословските трудове на архиеп. Серафим. Известният руски богослов о. Сергий Булгаков в своите съчинения „Свет невечерний”, „Купина неопалимая”, „Ипостась и ипостасность” говори за София, като за някакво въображаемо женствено начало в Света Троица. Архиеп. Серафим пише своето съчинение „Новое учение о Софии Премудрости Божией”, с което обяснява опасностите от новаторството на о. Сергий Булгаков да превърне София в четвърта ипостас, с което да се потъпка троичния догмат[9].

Аналогичен е случаят и с другото основно съчинение на светителя „Искажение православной истины в русской богословской мысли”, където той публикува богословски критически анализ върху възгледите на няколко автори, сред които са: архиеп. Антоний Храповицки, прот. П. Светлов, архим. Сергий, по-късно Руски патриарх. В това съчинение най-важен е богословският критичен анализ, който архиеп. Серафим прави на възгледите на архиеп. Антоний Храповицки. Първойерархът на Руската задгранична църква в своето съчинение „Догмат изкупления”, като критикува властващия в руското богословие „юридизъм”, изпада в „нравствен монизъм” и от друга страна отрича изкуплението от Христос на кръста, като твърди, че то е станало в Гетсиманската градина[10].

Архиеп. Серафим посочва грешките на архиеп. Антоний Храповицки, но заедно с това допуска и някои неточности и грешки, характерни за руското богословие през този период. В своите съчинения той защитава т. н. „юридическа теория”[11] и използва „юридическата терминология”, за да обяснява изкуплението и спасението от Христос на човека и света. Това дава основание на известния руски богослов от миналия век проф. П. Гнедич да се изказва твърде пренебрежително и дори язвително за богословските възгледи на владика Серафим, като казва, че „богословстването на архиеп. Серафим и йезуита А. Буковски напълно съвпадат в своите основи”[12]. Изказването на изтъкнатия руски богословски авторитет от 60-те години на миналия век не звучи правдоподобно, а e по-скоро пресилено, вероятно заради дързостта на владиката да отправя богословски аргументирана критика и срещу архим. Сергий, който през 1943 г. вече е Руски патриарх.

Четейки трудовете на архиеп. Серафим, откриваме в православното учение за спасението в неговата същност. Използването на юридическата терминология не е по-различно от това на други отци, просияли в Русия, като св. Теофан Затворник и св. Игнатий Брянчанинов, а в известен смисъл и на някои от великите отци на Църквата. Това е проблем на богословската епоха и климат, в които се намира светителят. Безспорно неговото богословие не може да се сравнява с това на великите св. отци на Църквата. Не е и необходимо. Но то е автентично светоотеческо слово и богословие, възникнало според нуждите на своето време, в една епоха, когато е било необходимо да се издигне глас за отстояване на православната вяра и живот. Вероятно затова ние в България обичаме толкова много владиката. Той е пример за пастир - за любящия пастир, който полага душата си за овците, който не се дели от народа, а е винаги сред него, който целува бедните и просещите и дели средствата си с нуждаещите се. Ние имаме нужда от този пример сред нас не по-малко, отколкото от чудотвореца-светител Серафим, когото Бог е осветил заради огромната му любов. Вероятно след неговата официална канонизация и причисляването му към лика на светците нашето преклонение, почит, признателност и любов към „Софийския чудотворец” ще станат още по-големи.                   


1. Фомин, С. Пастырь добрый. Жизнь и труды московского старца Алексея Мечева, М. 2000, с. 326.

2. „Любовта никога не отпада....” (1 Кор. 13:8).

3. Древната църковна практика е народът Божи да е в основата на прославата на светеца. В същото време в древността са известни примери на „канонизация” единствено от епископа и не поради църковни нужди и цели. Църковният историк Сократ Схоластик (+440 г.) разказва за необикновената „канонизация”, която извършва св. Кирил Александрийски на монаха Амоний, който, защитавайки св. Кирил, нападнал и ранил префекта на Александрия – Орест, поради което бил наказан според закона със смърт. Св. Кирил обявява, без съгласието на народа Божи, Амон за мъченик на вярата. Сократ Схоластик пише, че „християните не одобрили Кириловата ревност, защото знаели, че Амон е пострадал от безрасъдство”. Вж. Сократ Схоластик. Църк. ист. 7, 14.

4. Серафим Соболев. Проповеди. С., 1997, с. 63.

5. Йн. 10:11.

6. Срв. ГАРО (Государственный архив Рязанской области), ф. 631, оп. 1, д. 177, св. 13; ф. 634, оп. 1, д. 345, д. 414, д. 415. Един от преломните моменти в живота на владиката Серафим е обетът му да стане монах, ако Бог му помогне да пише добри съчинения, даден от него в предпоследния клас на семинарията. Според жизнеописанието, съставено от архим. Пантелеймон, от този момент владиката започва да пише най-добрите съчинения в класа. Вж. Възпоменателно слово на архим. Пантелеймон Старицки в първата година след кончината на архиепископ Серафим, произнесено на 13/26.2.1951 г. В: Кратко жизнеописание на архиепископ Серафим (Соболев), Солун, 1991, с. 8. Според дневниците на Духовната семинария в Рязан именно в предпоследния клас от обучението си в семинарията Николай Соболев подобрява своя успех и по повечето богословски дисциплини той има отлични оценки; вж. ГАРО, ф. 631, оп. 1, д. 177, св. 13; ф. 634, оп. 1, д. 345, д. 414, д. 415.

7. Вероятно при съставянето на житието на светителя неговият образ ще се идеализира, но светците са били хора като всички нас и именно тези привидни „недостатъци” или „грешки” в очите на някои ги правят много по-близки до нас. Защото примерът им не е в това, че не са грешали, а напротив - че са грешали, но са се каели и Божията благодат ги е осветила заради техния подвиг и огромна любов към Бога.

8. Алексиев, архим. Серафим. Православното учение за благодатта в творенията на архиепископ Серафим. В: Кратко жизнеописание на архиепископ Серафим (Соболев), с. 38. Това всъщност е парафраза на знаменитата мисъл на св. Атанасий Велики, която светителят Серафим усвоява и претворява в живота си: „За изследване и правилно разбиране на казаното в Писанията, казва великият Атанасий, са необходими добър живот, чиста душа и христоподражателна добродетел (добродетел според Христос - τής κατὰ Χριστόν ἀρετῇς), за да може умът да преуспее в това, за да бъде в състояние да достигне желаното,... защото без чист ум и без свят живот (подражаване на живота на светиите) никой не може за разбере смисъла на словата на светиите”. Вж. Атанасий Алесксандрийски. Слово за въплъщението на Бог Слово, 57 (PG  25, 196).

9. Серафим Соболев. Новое учение о Софии, Премудрости Божией. С., 1935, с. 28-38.

10. Вж. Чиликов, Ст. Архиепископ Серафим Соболев като архипастир и душепопечител. ДК 4/2001, с. 17-19.   

11. Православната богословска мисъл за много дълго време е била под влиянието на католическото богословие. Двете едностранчиви теории за спасението и изкуплението, т. н. „юридическа” и „нравствена”, описват делото на Христос или изключително като дело на Божията правда, или само като плод на Божията любов. 

12. Вж. Гнедич, П. Догмат искупления в русской богословской науке последнего пятидесятилетия (1893-1944). Ленинград, 1962, с. 89.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9rx8x 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.