Представяме на читателите на “Двери” статията на Димитриос Мосхос, преподавател по църковна история в Атинския университет, по повод скорошно социологическо проучване на в. “Ортодоксос космос”, според което болшинството запитани желаят миряните да имат право да участват в избора на архиепископ. Статията на гръцкия историк прави кратък преглед на проблема за участието на вярващите в избора на епископ.
В настоящата статия ще се опитаме да направим едно историческо проучване, за да видим дали избирането на епископи е ставало от (или и от) неклирици, тоест миряни. Както е известно и днес миряните играят значителна роля в този процес, най-вече в Кипърската църква, а доскоро участваха с решаващ глас и в синода на Грузинската църква (църковно-народният събор, който обяви автокефалност на Грузинската църква и избра патриарх и епископи през септември 1917 г.). За разлика от там, църковно-народните събрания, които се организират в юрисдикцията на Вселенската патриаршия, в никакъв случай не заменят института на синода.
Древен обичай на Църквата е поставянето на един епископ да става от епископите на околните области – двама или трима поне – в рамките на една процедура, която постепенно започнала да се използва за решаването и на други въпроси, тоест довела е до образуването на синодния институт. Епископът е поставян на катедрата си по празничен ред, който съдържа главните елементи на тайнствата, които правят възможна особената му еклесиологична роля, тоест изповядване на православността му, хиротония, отслужване на св. Литургия от новия епископ, благопожеланията επευφημίες на народа. И така, първият ни въпрос е, дали миряни или клирици, които не са епископи, могат да участват в синодния институт. От първите свидетелества на Църквата е видно, че още от апостолската епоха до налагането на института на синодите на поместно или вселенско ниво до 4 век, че участие с право на глас имат само апостолите и наследниците им епископите, защото всеки един от тях е изобразявал пълнотата-католичността на всяка поместна църква и съдържал нейното единство, без да отменя останалите дяконии и служения в нея.
Едновременно с това, обаче, също стар обичай е участието със слово и подпис в решенията на клирици, монаси (по-късно) и миряни, които често пъти са влияели решително на богословския резултат на синодите. Показателно е, че православието на Първия Вселенски събор е било изразено от дякона Атанасий Велики и това е било записано в Символа, под политическото ръководство на един мирянин, който тогава дори не е бил християнин, император Константин! Изключителни монаси като Максим Изповедник, Йоан Дамаскин и Григорий Палама влияели пряко или косвено на решенията на Латеранския синод през 649 г., Никея (Седми вселенски) през 787 и Константинополския през 1341 г. и т.н. Следователно в синод, който хиротонисва и въдворява някой епископ, миряните и като цяло не-епископите могат да участват само косвено.
Изборът на епископ
Внимателното изследване, обаче, на цялата процедура показва, че тя се осъществява на две фази. Преди синодната хиротония и въдворяване на епископа, се извършва избор на лицето. В наши дни, както казахме, това също се извършва от синода на епископите. Тук обаче има една разлика, която бе проучена в новата книга на учения о. Антониос Пинакула “Гласуването на клир и народ”, Атина 2007, върху която ще се позовем сега: преди хиротонията се е провеждал местен избор. Каноните на Лаодикийския събор (380 г.) забраняват в изборите за епископ да участват “тълпите” (13 канон) и отлъчените (5 канон). Следователно, задаваме си въпроса, било ли е позволено на всички останали? Видимо е било допускано пълното участие само на онези миряни, които са били пълноценни членове на църковното Тяло. Това тълкувание се потвърждава и от случаите за някои проблеми, свързани с епископи, участници на Първия и Четвъртия Вселенски събори през 325 г. и 451 г. Там срещаме израза “ει ο λαός αιροίτο” ("ако народът избере"), или е използван техническият термин "гласувания". Също така, в свои писма Василий Велики посочва, че в овдовелите епископии трябва да се организира процедура за избор за епископ.
Още на Първия Вселенски събор се прибавя втората степен на избор на кандидата за епископ или кандидатите от епархийския синод и удостоверяването на изборната процедура от митрополита (председателя на епископите) или Александрийския патриарх след въвеждането на митрополитската система. По-късно, митрополитите се избират на второ ниво от патриарха. През "първия кръг" на избора се съставя списък от трима кандидати, а на "втория кръг" се избира един от тях, за да се избегне местното договаряне - това поне е предвидено в Юстинияновия кодекс.
Колкото повече намалява автономията и икономическото значение на градовете, толкова повече намалява значимостта на "първия кръг" в изборите, когато се избира "тричленката". Една неара (нов закон) на Юстиниян от 546 г. ограничава участието на народа в избора на кандидатите за епископ "до първенците на града". На Седмия вселенски събор (787) се забранява строго намесата на миряни (поради страха от постоянните императорски намеси в избора на патриарх) и накрая император Лъв VI Философ (886-912) отменя изцяло градските събрания (които по онова време съществували вече само номинално). Миряните продължили да играят спорадично някаква роля в избора на Константинополския патриарх, какъвто например бил случаят с първия патриарх при османската власт Генадий IV Схоларий, но не съществувала постоянна институционализирана система, освен през периода 1860-1923 г.
Изводите, които може да направим, са, че участието на миряни в процедурата за избор на епископ не е непознато в Църквата. Бил е отменен обаче всеки опит то да бъде законово определено и допълвано от синода на епископите, от патриарха или по-късно държавата, така че да се избегнат договорките, насилието, намесата на несвързани с Църквата лица и т.н. С времето то закърнява все повече и днес е ограничено до подаването на жалба, докато се изготвят списъците с "достоизбираемите" лица. Ако се подходи внимателно и последователно към този проблем, би могло и днес участието на миряни в изборите за епископ да стане обновителен елемент в църковния ни живот, отразявайки единството на Църквата и на практично ниво.
Още на Първия Вселенски събор се прибавя втората степен на избор на кандидата за епископ или кандидатите от епархийския синод и удостоверяването на изборната процедура от митрополита (председателя на епископите) или Александрийския патриарх след въвеждането на митрополитската система. По-късно, митрополитите се избират на второ ниво от патриарха. През "първия кръг" на избора се съставя списък от трима кандидати, а на "втория кръг" се избира един от тях, за да се избегне местното договаряне - това поне е предвидено в Юстинияновия кодекс.
Колкото повече намалява автономията и икономическото значение на градовете, толкова повече намалява значимостта на "първия кръг" в изборите, когато се избира "тричленката". Една неара (нов закон) на Юстиниян от 546 г. ограничава участието на народа в избора на кандидатите за епископ "до първенците на града". На Седмия вселенски събор (787) се забранява строго намесата на миряни (поради страха от постоянните императорски намеси в избора на патриарх) и накрая император Лъв VI Философ (886-912) отменя изцяло градските събрания (които по онова време съществували вече само номинално). Миряните продължили да играят спорадично някаква роля в избора на Константинополския патриарх, какъвто например бил случаят с първия патриарх при османската власт Генадий IV Схоларий, но не съществувала постоянна институционализирана система, освен през периода 1860-1923 г.
Изводите, които може да направим, са, че участието на миряни в процедурата за избор на епископ не е непознато в Църквата. Бил е отменен обаче всеки опит то да бъде законово определено и допълвано от синода на епископите, от патриарха или по-късно държавата, така че да се избегнат договорките, насилието, намесата на несвързани с Църквата лица и т.н. С времето то закърнява все повече и днес е ограничено до подаването на жалба, докато се изготвят списъците с "достоизбираемите" лица. Ако се подходи внимателно и последователно към този проблем, би могло и днес участието на миряни в изборите за епископ да стане обновителен елемент в църковния ни живот, отразявайки единството на Църквата и на практично ниво.
При превода на статията съзнателно е запазена общата употреба на думата "синод" и в нейния контекст на синод на епископите, и в смисъла на поместен или вселенски събор, за да се открои спецификата на гръцкото мислене (бел. прев.)
Превод от гръцки: З. Каравълчева
Превод от гръцки: З. Каравълчева
