Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (23 Votes)

Screenshot 2020В деня на Покров Богородичен тържествено беше открита новата академична година в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Богослужението в академичния параклис беше водено от Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, който е определен от Св. Синод за духовен наставник на факултета. В поздравителното си слово митрополитът се обърна към преподавателите и студентите, припомняйки, че и той самият е бил студент в този факултет и с благодарност помни всичко добро, което е научил:

„Благодаря на Бога, че някога насочи нашите стъпки да минем през нашата Алма матер. Молитвено и с благодарност помним и нашите преподаватели, някои от които вече не са сред нас, но са живи в Бога“. Той изрази надежда, че всички новоприети студенти са направили съзнателен избор, а не са попаднали във факултета случайно, а ако има такива, то след първата учебна година нека останат само тези, които осъзнато са решили да се посветят на Бога и богословската мисъл. Към бъдещите пастири сред студентите митрополитът се обърна с думите: „В служението на пастира има три основни неща: молитвата на първо място, дълбока православна вяра и правилно извършване на светите тайнства, и третото е проповедта като неотменна част от богослужението, тъй като човекът е богоòбразно същество и затова богослужението е сърцевината на всички догматични, православни истини. Днес, в едно общество, в което почти не се вярва на думите, за да бъде проповедта успешна, тя трябва да е плод на дълбоката вяра на човека“.

Митр. Йоан с болка и тревога пожела да бъде преодоляно недоверието, липсата на уважение към академичното богословие и към преподавателите, което битува в някои среди: „В близо стогодишната история на Богословския факултет една от най-големите трагедии е неблагодарността. Да си мислим, че всичко започва от нас и че свършва с нас. Това никога няма да бъде. Затова онези достойни мъже, пък и жени, отдали своите трудове за развитието на българското богословие, винаги заслужават дълбоко уважение“.

Той не пропусна да се спре и на пандемията: „Вредоносното поветрие на вируса създаде много проблеми, но ни даде три възможности: всички да сложим маски и като ги сложим, да видим наяве  всички проявления на човека, така че всички маски да паднат. Второ, даде ни възможност за едно смиряване на човека, който мислеше, че може всичко, че може да застане на мястото на Богочовека, което беше пагубно. Накара ни да се затворим в домовете си и да разберем колко важно е общуването и че човек не може да бъде сам. Вярващият човек не може да бъде никога сам, а винаги е с Бога, но за онези, които не го разбират, даде възможност да усетят дълбоката трагедия на необщуването с човеците. И на трето място даде възможност за една по-усърдна молитва и събиране, подпомагане и милосърдие между хората“.

Варненският владика призова Божията майка да покрие със своя покров Богословския факултет и всички други богословски школи у нас за успешно протичане на академичната година.

Митр. Йоан предаде и поздравителното писмо на Негово Светейшество патр. Неофит към преподавателите и студентите, в което той им напомня, че „богословието на Църквата е посвещение за цял живот, благословен и високоотговорен житейски избор и жребий за всеки, който се е посветил на божествената наука“. „Нека започващата днес нова академична учебна година ви донесе много радост и истинска духовна полза от придобитите знания, опит и умения, за да израстете и да се утвърдите още повече на избраното от вас поприще, независимо от всички трудности и изпитания, които неизбежно съпътстват живота ни“, пожела Българският патриарх.

Тържественото откриване на учебната година мина под знака на годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел. В аулата на факултета доц. д-р дякон Иван Стоянов Иванов изнесе доклад на тема: „Св. Йоан Кукузел – живот, творчество, епоха“. За празничната атмосфера допринесоха изпълненията на хор „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“ с диригент Кристиян Попов. Новите студенти по богословие пък получиха своите студентски книжки от митр. Йоан – един символичен акт, показващ, че богословското образование е неразривно свързано с църковния живот, че то е насъщна потребност за живота на Църквата.

Снимка: Сайт на Българската патриаршия


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6dphk 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики