На 20 април 1961 г. Св. Синод на Константинополската Вселенска патриаршия официално вписва в православния църковен календар името на св. Нектарий, Пендаполски митрополит към Александрийската патриаршия.
След блаженото му успение на 9 ноември 1920 г. неговият ученик и ефимерий на манастира му на о-в Егина йером. Сава (днес вече причислен към лика на светците като св. Сава от Калимнос, упокоил се на 7 април 1948 г.) се затворил в килията си, молейки се и изографисвайки първата икона на светеца.
След четиридесет дни предал иконата на игуменката Ксения († 1923 г.), нареждайки ѝ да я постави в проскинитария за поклонение. Игуменката се уплашила да не би да възникне проблем с местните църковни власти и първоначално отказала.
Уверението на св. Сава, че светецът е намерил голяма милост от Господа, я успокоило и тя изпълнила думите му. Освен това още тогава сред клирици и миряни се носела славата му на свят епископ!
Много са чудесата, които е извършил с горещата си молитва светецът още приживе. Първият, който написва негово житие една година след успението му, е светогорският монах Авимелех (Бонаки; † 1966 г.). В него той разказва за светостта и чудесата на подвижника-архиерей. Самият той се бил запознал със св. Нектарий по време на неговото посещение на Света гора през лятото на 1898 г. Двамата разговаряли и още тогава той познал светостта му.
Много са били свидетелите на неговата святост, между които и много светци, които са го познавали лично. Такива са били Даниил Катунакийски, Йероним Симонопетърски, Амфилохий Патмоски, Филотей (Зервакос), Гервасий (Параскевопулос), както и много образовани хора на неговото време.
Първото „официално“ честване на паметта на св. Нектарий в неговия манастир става през 1946 г.
Приснопаметният монах Герасим Микроянанит († 1991 г.), великият химнограф на Великата Христова църква, съставя през 1932 г. неговата служба. Тя е издадена за първи път през 1937 г. Почитта към него се разпространява сред духовните му чеда в Атина и в други гръцки градове.
Стичането на хиляди поклонници и множеството чудесни знамения трогват тогавашния митрополит на Егина Прокопий († 1965 г.), който през 1959 г. изпраща официално писмо до Св. Синод на Гръцката църква за канонизирането на еп. Нектарий. Предложението е прието и събраните документи и свидетелства са придвижени към Вселенската патриаршия (ГПЦ не канонизира светци, а само събира сведенията и ги изпраща в Патриаршията, която извършва акта; бел. ред.).
Канонизацията му става по времето на патр. Атинагор, който лично е познавал светеца, посещавайки като дякон о-в Егина заедно с тогавашния Атински архиепископ Мелетий (Метаксакис). Тогава св. Нектарий подарява на дякон Атинагор своя снимка с пророческо посвещение: „На човека, който е определен да напише история“. Патр. Атинагор винаги държал снимката на бюрото си като благословение.
Св. Нектарий е включен официално в агиология на Православната църква на 20 април 1961 г. Още през същата година празникът му е тържествено отбелязан от 3 до 6 ноември в манастира на о-в Егина. Александрийската патриаршия също е представена на тържествата. На острова се събират хиляди хора, като медиите говорят за истински „духовен земетръс“.
Днес св. Нектарий се почита в целия свят. Почти няма православен храм без негова икона, стотици са храмовете и манастирите, носещи неговото име.
Източник: Ромфея (със съкращения)
Вижте също: Оклеветеният светец
