Православният богословски институт "Св. Владимир” в Ню Йорк, САЩ, е висше учебно заведение по богословие, което вярно пази традицията на православната християнска вяра. Неговата основна цел е подготовката на духовници и миряни в служба на Православната църква по света.
С основаването му през 1938 г. за негов покровител е избран великият равноапостолен Киевски княз св. Владимир, който разпространява православната християнска вяра в Киевска Рус от Константинопол през 988 г. Паметната 1938 г. съвпада с деветстотин и петдесетата годишнина от покръстването и просвещаването на Русия, в потвърждение на мисионерския характер на института (наричан по американските стандарти "семинария" - seminary) в Северна Америка.
През изтеклите шест десетилетия Православната богословска семинария „Св. Владимир” е придобила международна известност за академични заслуги. Тя е добре позната като център за православно обучение, изследване и квалификация. Част от най-високо уважаваните богослови от миналия век са преподавали, а някои продължават да преподават в школата. Следвайки традицията на великите църковни отци – светителите Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст – патрони на семинарския параклис „Св. Трима светители”, училището се ангажира да поддържа най-високите стандарти на богословско образование. То е официално признато от Асоциацията на богословските школи в САЩ и Канада (АТS), превръщайки по такъв начин научните степени, които семинарията дава, в признати от всеки колеж и университет в света.
„Св. Владимир” допринася и за единството на Православната църква в Северна Америка, и за междуправославното сътрудничество на всички равнища на църковния живот. Придържайки се твърдо към апостолската християнска вяра и традиция, семинарията се стреми да даде на своите възпитаници православна визия за служение на Бога, Църквата и света.
Най-голямото съкровище на Православната богословска семинария „Св. Владимир” винаги е бил нейният преподавателски състав. Сред бележитите православни учени и богослови, преподавали в класните й стаи, са: Николай Лоски (поч. 1965 г.) – доайен на руските философи и бивш професор в Университета в Санкт Петербург; Г. П. Федотов (поч. 1951 г.) – бивш университетски преподавател по средновековна история и професор по история на Западната църква и агиография в Института „Св. Сергий” в Париж; Николай Арсениев (поч. 1977 г.) – богослов, придобил известност с публикациите си върху мистицизма на Източното християнство; Александър Боголепов (поч. 1980 г.) – дал своя принос в областта на богослужебната химнография и канонично право; София Коломзина (поч. 2000 г.) – бележита фигура в православното християнско образование и възпитание.
През последните десетилетия начело на семинарията застават изтъкнати преподаватели, които изпълняват длъжността на нейни декани. Сред тях са отците Георги Флоровски (поч. 1979 г.), Александър Шмеман (поч. 1983 г.) и Йоан Майендорф (поч. 1992 г.).
Десетилетието на отец Флоровски като декан (1949-1955 г.) очертава характера и насоките в развитието й, утвърждавайки, че училището е американско и всеправославно. Един от най-внушителните богослови на ХХ в., той е автор на произведения, станали класически сред православната богословска литература. Отец Флоровски е авторитетен участник в икуменическото движение и един от основателите на Световния съвет на църквите.
Отец Александър Шмеман заема поста на декан в периода 1962-1983 г. Авторитетът му като университетски преподавател, свещенослужител и лектор сред поколения студенти и бивши възпитаници на семинарията е безспорен. Той е известен със способността си да предаде смисъла и значението на св. Литургия и църковното измерение на св. Евхаристия. Личното участие на о. Ал. Шмеман в живота на Църквата, посвещаването му на междуправославното сътрудничество и единство, приносът му в борбата за самостоятелност на Православната църква в Америка, лекциите и произведенията му – винаги в Църквата и за Църквата - остават трайно в съзнанието на студентите. Под негово ръководство Семинарията била приета за равноправен член на Американската асоциация на богословските школи (АТS).
Отец Йоан Майендорф – един забележителен православен богослов, писател и професор по църковна история и патристика, заема поста на декан в периода 1983-1992 г. Под негово ръководство и авторитет семинарията развива и усъвършенства програмите си за придобиване на магистърска и докторска степени. По време на десетгодишния си мандат като декан о. Майендорф подема мащабна кампания за постояване на нова семинарска библиотека със значителен по количество и разнообразие библиотечен фонд.
В притвора на малък параклис, намиращ се в района на семинарията „Св. Владимир” се пазят и ежедневно се споменават по време на богослужение имената на преподавателите, които са завършили земния си път.
За да поддържа авторитета и отстоява достигнатото академично равнище, семинарията поставя високи изисквания към своите професори и преподаватели. Настоящият преподавателски състав е удивителна група от хора, различни по своя етнически произход, подготовка и квалификация, представители на разнообразни академични традиции. Преподавателското тяло е обединено от целта да осигури православното богословско образование в Америка, поставяйки си индивидуални специфични задачи, определени от изискванията и потребностите на студентите. Изискванията са утвърдени от управителното тяло на семинарията, включващо богослови с висока академична подготовка, компетентност и практически опит в църковния живот.
Преподавателският състав приема, че мисията на един православен богословски институт трябва да прехвърли границите на класните стаи. Всяка година членовете на факултета приемат многобройни покани да четат лекции в университети и колежи в Северна Америка и чужбина, да организират беседи на бивши възпитаници на семинарията и икуменически срещи. Те участват в икуменическия диалог, приемайки за свой дълг да говорят от името на Православната църква, като публикуват свои статии в богословски, социални и етически издания, сътрудничат на научни списания, енциклопедии и речници. Преподавателите в семинарията са превели, редактирали и написали повече от четиридесет книги в областта на историята на Православната църква, нейното учение и духовен живот.
Обучението в Православния богословски институт „Св. Владимир” е обогатено от присъствието на гост-професори, сред които през последните години се изявяват способните и ерудирани учени: Питсбъргският митрополит Максим, о. Стенли (Стилянос) Харакас, о. Теодорос Стилиянопулос, о. Джон Брек, д-р Ремус Рус, проф. Дмитрий Поспиловски, проф. Ричард Шнайдер и др.
Православното богословско образование в семинарията „Св. Владимир” е немислимо без литургическото богослужение. Св. Литургия е в центъра на семинарския живот. В учебния параклис студентите се чувстват обогатени и призовани да служат на Бога и ближните. Всекидневното богослужение е контекстът, който дава смисъл едновременно на академичния и колективния живот. То е мястото, където човешкото сърце се преобразява, поради което практиката на ежедневните служби формира православния мироглед на семинариста и е крайъгълният камък на духовното му изграждане. Характерна особеност на академичния живот е неговата обвързаност с богослужението. В потвърждение на това е твърдението на бившия декан на семинарията о. Александър Шмеман, че семинаристът би трябвало да познава само три пътя – до класната стая, до библиотеката и до параклиса.
Студентите вземат активно участие във всекидневния, седмичен и годишен богослужебен цикъл. Обикновено това означава утринни и вечерни служби в делничните дни в извънпостния период, както и утринни, вечерни служби и повечерие през постния период. Годишният богослужебен кръг обхваща и съботното всенощно бдение, неделната св. Литургия, както и специфичните празнични и великопостни служби. Участието в богослужението се изразява и в ежедневното обслужване на учебния параклис и произнасянето на проповед. Съществен компонент в изграждането на православно съзнание у семинаристите е духовното ръководство и напътствие. Всеки студент има свой духовен отец и изповедник от средата на свещенослужителите в семинарията или сред духовенството извън училището.
В продължение на близо седемте десетилетия от основаването на Православната богословска семинария „Св. Владимир” много епископи, свещенослужители, дякони и миряни, бивши нейни възпитаници, са спечелили доверие и авторитет като пастири и църковни работници в страната и чужбина. Висшето духовенство, получило образованието си в семинарията, обхваща над 30 епископи, осигуряващи необходимото духовно ръководство в съответните епархии. Сред тях се отличават бившият архиепископ на Православната църква в Америка – митрополит Теодосий (Лазор, подал оставка по здравословни причини на 22.7.2002 г.), главата на Антиохийския православен диоцез на Северна Америка – митрополит Филип (Салиба), арменският архиепископ в Багдат Авак (Ассадурян), митрополитът на Бейрут – Елиас (Ауди), главата на Етиопската църква – патриарх Павел (Габрайоанес) и др.
Мнозинството от бившите възпитаници на семинарията са действащи православни свещенослужители, но не малък е броят на отличилите се като преподаватели в колежи, университети и богословски школи, както и на практикуващите полезни форми на служение като социални работници и съветници в разнообразни църковни и светски среди.
Учебният процес и изследователската работа в Православния богословски институт „Св. Владимир” се подпомагат от уникален по съдържание библиотечен фонд, намиращ се в новопостроената от фондация „Джон Г. Рангос” сграда. Създадена непосредствено след основаването на семинарията през 1938 г., библиотеката притежава над 120 000 тома книги и 350 периодични издания, което я прави най-богатия източник на литература в областта на православното християнство на американския континент. Като научноизследователска колекция фондът й през годините е обогатяван чрез дарения, закупуване и придобиване на няколко значителни частни библиотеки, сред които са тези на бившите декани – отците Георги Флоровски, Александър Шмеман и Йоан Майендорф. За да посрещнат нуждите на научните изследвания и растящите потребности на студентите, библиотечните наличности редовно се попълват и актуализират.
Забележителна съставна част от книжния фонд на библиотеката са старопечатните книги и ръкописи. Сред тях изпъква Острожката библия от 1581 г. – „Гутенберговата библия” на православния свят. На своите читатели – студентите, преподавателите и гостите на Семинарията - библиотеката осигурява мрежова връзка с базата-данни на Американската богословска библиотечна асоциация (АТLА) и достъп до хиляди статии, намиращи се в богословските списания. За предоставяне на читателите на необходимата им информация библиотечният персонал прави достъпни книгите си по целия свят чрез Международната библиотечна система (ОСLС). Той включва висококвалифицирани библиотекари, придобили научни степени в библиотечната наука.
За улесняване на учебния процес и изследователската работа в Православния богословски институт „Св. Владимир” през 1968 г. е основано издателство и печатница, чиято цел е публикуване на книги с православно съдържание на английски език. От създаването си до днес издателството подготвя и реализира над 250 заглавия, спечелвайки си авторитет на най-голямата православна издателска къща в западния свят. Ежегодно са представяни 12 заглавия, засягащи всички аспекти на православната мисъл и живот: догматика, история на Християнската църква, тълкувание на Свещ. Писание, църковно право, християнска етика, църковна музика, иконография и богослужение. Издателството разширява диапазона на представяните автори извън преподавателите в семинарията, включвайки професори от Оксфордския, Атинския, Московския и Харвардския университет, от университета в Принстън и др. Сред бележитите богослови и църковни историци, избрали това издателство, са Диоклийски епископ Калистос (Уеър, Великобритания) – специалист по история на Източната църква, заслужил професор в колежа в Пембрук, д-р Ярослав Пеликан – уважаван преподавател по история и заслужил професор на Йейлския университет, преподаватели от Оксфордския университет и др.
От 1952 г. преподавателите в Православния богословски институт „Св. Владимир” издават тримесечното списание: „St. Vladimir’s Theological Quarterly”, чиито статии са посветени на учението, историята и духовния живот на Православната църква. В него се разглеждат въпросите за Бога и творението, религията в Русия, темите от областта на християнската етика и актуалните проблеми за брака и семейството в съвременното общество.
„Св. Владимир” допринася и за единството на Православната църква в Северна Америка, и за междуправославното сътрудничество на всички равнища на църковния живот. Придържайки се твърдо към апостолската християнска вяра и традиция, семинарията се стреми да даде на своите възпитаници православна визия за служение на Бога, Църквата и света.
Най-голямото съкровище на Православната богословска семинария „Св. Владимир” винаги е бил нейният преподавателски състав. Сред бележитите православни учени и богослови, преподавали в класните й стаи, са: Николай Лоски (поч. 1965 г.) – доайен на руските философи и бивш професор в Университета в Санкт Петербург; Г. П. Федотов (поч. 1951 г.) – бивш университетски преподавател по средновековна история и професор по история на Западната църква и агиография в Института „Св. Сергий” в Париж; Николай Арсениев (поч. 1977 г.) – богослов, придобил известност с публикациите си върху мистицизма на Източното християнство; Александър Боголепов (поч. 1980 г.) – дал своя принос в областта на богослужебната химнография и канонично право; София Коломзина (поч. 2000 г.) – бележита фигура в православното християнско образование и възпитание.През последните десетилетия начело на семинарията застават изтъкнати преподаватели, които изпълняват длъжността на нейни декани. Сред тях са отците Георги Флоровски (поч. 1979 г.), Александър Шмеман (поч. 1983 г.) и Йоан Майендорф (поч. 1992 г.).
Десетилетието на отец Флоровски като декан (1949-1955 г.) очертава характера и насоките в развитието й, утвърждавайки, че училището е американско и всеправославно. Един от най-внушителните богослови на ХХ в., той е автор на произведения, станали класически сред православната богословска литература. Отец Флоровски е авторитетен участник в икуменическото движение и един от основателите на Световния съвет на църквите.
Отец Александър Шмеман заема поста на декан в периода 1962-1983 г. Авторитетът му като университетски преподавател, свещенослужител и лектор сред поколения студенти и бивши възпитаници на семинарията е безспорен. Той е известен със способността си да предаде смисъла и значението на св. Литургия и църковното измерение на св. Евхаристия. Личното участие на о. Ал. Шмеман в живота на Църквата, посвещаването му на междуправославното сътрудничество и единство, приносът му в борбата за самостоятелност на Православната църква в Америка, лекциите и произведенията му – винаги в Църквата и за Църквата - остават трайно в съзнанието на студентите. Под негово ръководство Семинарията била приета за равноправен член на Американската асоциация на богословските школи (АТS).Отец Йоан Майендорф – един забележителен православен богослов, писател и професор по църковна история и патристика, заема поста на декан в периода 1983-1992 г. Под негово ръководство и авторитет семинарията развива и усъвършенства програмите си за придобиване на магистърска и докторска степени. По време на десетгодишния си мандат като декан о. Майендорф подема мащабна кампания за постояване на нова семинарска библиотека със значителен по количество и разнообразие библиотечен фонд.В притвора на малък параклис, намиращ се в района на семинарията „Св. Владимир” се пазят и ежедневно се споменават по време на богослужение имената на преподавателите, които са завършили земния си път.
За да поддържа авторитета и отстоява достигнатото академично равнище, семинарията поставя високи изисквания към своите професори и преподаватели. Настоящият преподавателски състав е удивителна група от хора, различни по своя етнически произход, подготовка и квалификация, представители на разнообразни академични традиции. Преподавателското тяло е обединено от целта да осигури православното богословско образование в Америка, поставяйки си индивидуални специфични задачи, определени от изискванията и потребностите на студентите. Изискванията са утвърдени от управителното тяло на семинарията, включващо богослови с висока академична подготовка, компетентност и практически опит в църковния живот.Преподавателският състав приема, че мисията на един православен богословски институт трябва да прехвърли границите на класните стаи. Всяка година членовете на факултета приемат многобройни покани да четат лекции в университети и колежи в Северна Америка и чужбина, да организират беседи на бивши възпитаници на семинарията и икуменически срещи. Те участват в икуменическия диалог, приемайки за свой дълг да говорят от името на Православната църква, като публикуват свои статии в богословски, социални и етически издания, сътрудничат на научни списания, енциклопедии и речници. Преподавателите в семинарията са превели, редактирали и написали повече от четиридесет книги в областта на историята на Православната църква, нейното учение и духовен живот.
Обучението в Православния богословски институт „Св. Владимир” е обогатено от присъствието на гост-професори, сред които през последните години се изявяват способните и ерудирани учени: Питсбъргският митрополит Максим, о. Стенли (Стилянос) Харакас, о. Теодорос Стилиянопулос, о. Джон Брек, д-р Ремус Рус, проф. Дмитрий Поспиловски, проф. Ричард Шнайдер и др.
Православното богословско образование в семинарията „Св. Владимир” е немислимо без литургическото богослужение. Св. Литургия е в центъра на семинарския живот. В учебния параклис студентите се чувстват обогатени и призовани да служат на Бога и ближните. Всекидневното богослужение е контекстът, който дава смисъл едновременно на академичния и колективния живот. То е мястото, където човешкото сърце се преобразява, поради което практиката на ежедневните служби формира православния мироглед на семинариста и е крайъгълният камък на духовното му изграждане. Характерна особеност на академичния живот е неговата обвързаност с богослужението. В потвърждение на това е твърдението на бившия декан на семинарията о. Александър Шмеман, че семинаристът би трябвало да познава само три пътя – до класната стая, до библиотеката и до параклиса. Студентите вземат активно участие във всекидневния, седмичен и годишен богослужебен цикъл. Обикновено това означава утринни и вечерни служби в делничните дни в извънпостния период, както и утринни, вечерни служби и повечерие през постния период. Годишният богослужебен кръг обхваща и съботното всенощно бдение, неделната св. Литургия, както и специфичните празнични и великопостни служби. Участието в богослужението се изразява и в ежедневното обслужване на учебния параклис и произнасянето на проповед. Съществен компонент в изграждането на православно съзнание у семинаристите е духовното ръководство и напътствие. Всеки студент има свой духовен отец и изповедник от средата на свещенослужителите в семинарията или сред духовенството извън училището.В продължение на близо седемте десетилетия от основаването на Православната богословска семинария „Св. Владимир” много епископи, свещенослужители, дякони и миряни, бивши нейни възпитаници, са спечелили доверие и авторитет като пастири и църковни работници в страната и чужбина. Висшето духовенство, получило образованието си в семинарията, обхваща над 30 епископи, осигуряващи необходимото духовно ръководство в съответните епархии. Сред тях се отличават бившият архиепископ на Православната църква в Америка – митрополит Теодосий (Лазор, подал оставка по здравословни причини на 22.7.2002 г.), главата на Антиохийския православен диоцез на Северна Америка – митрополит Филип (Салиба), арменският архиепископ в Багдат Авак (Ассадурян), митрополитът на Бейрут – Елиас (Ауди), главата на Етиопската църква – патриарх Павел (Габрайоанес) и др.
Мнозинството от бившите възпитаници на семинарията са действащи православни свещенослужители, но не малък е броят на отличилите се като преподаватели в колежи, университети и богословски школи, както и на практикуващите полезни форми на служение като социални работници и съветници в разнообразни църковни и светски среди.
Учебният процес и изследователската работа в Православния богословски институт „Св. Владимир” се подпомагат от уникален по съдържание библиотечен фонд, намиращ се в новопостроената от фондация „Джон Г. Рангос” сграда. Създадена непосредствено след основаването на семинарията през 1938 г., библиотеката притежава над 120 000 тома книги и 350 периодични издания, което я прави най-богатия източник на литература в областта на православното християнство на американския континент. Като научноизследователска колекция фондът й през годините е обогатяван чрез дарения, закупуване и придобиване на няколко значителни частни библиотеки, сред които са тези на бившите декани – отците Георги Флоровски, Александър Шмеман и Йоан Майендорф. За да посрещнат нуждите на научните изследвания и растящите потребности на студентите, библиотечните наличности редовно се попълват и актуализират.Забележителна съставна част от книжния фонд на библиотеката са старопечатните книги и ръкописи. Сред тях изпъква Острожката библия от 1581 г. – „Гутенберговата библия” на православния свят. На своите читатели – студентите, преподавателите и гостите на Семинарията - библиотеката осигурява мрежова връзка с базата-данни на Американската богословска библиотечна асоциация (АТLА) и достъп до хиляди статии, намиращи се в богословските списания. За предоставяне на читателите на необходимата им информация библиотечният персонал прави достъпни книгите си по целия свят чрез Международната библиотечна система (ОСLС). Той включва висококвалифицирани библиотекари, придобили научни степени в библиотечната наука.
За улесняване на учебния процес и изследователската работа в Православния богословски институт „Св. Владимир” през 1968 г. е основано издателство и печатница, чиято цел е публикуване на книги с православно съдържание на английски език. От създаването си до днес издателството подготвя и реализира над 250 заглавия, спечелвайки си авторитет на най-голямата православна издателска къща в западния свят. Ежегодно са представяни 12 заглавия, засягащи всички аспекти на православната мисъл и живот: догматика, история на Християнската църква, тълкувание на Свещ. Писание, църковно право, християнска етика, църковна музика, иконография и богослужение. Издателството разширява диапазона на представяните автори извън преподавателите в семинарията, включвайки професори от Оксфордския, Атинския, Московския и Харвардския университет, от университета в Принстън и др. Сред бележитите богослови и църковни историци, избрали това издателство, са Диоклийски епископ Калистос (Уеър, Великобритания) – специалист по история на Източната църква, заслужил професор в колежа в Пембрук, д-р Ярослав Пеликан – уважаван преподавател по история и заслужил професор на Йейлския университет, преподаватели от Оксфордския университет и др.
От 1952 г. преподавателите в Православния богословски институт „Св. Владимир” издават тримесечното списание: „St. Vladimir’s Theological Quarterly”, чиито статии са посветени на учението, историята и духовния живот на Православната църква. В него се разглеждат въпросите за Бога и творението, религията в Русия, темите от областта на християнската етика и актуалните проблеми за брака и семейството в съвременното общество.
