Мобилно меню

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (10 Votes)
1_82.jpgПрез 2003 г. се навършиха 1660 г. от провеждането на Сардикийския църковен събор през З4З г., на който е присъствал и Aлександрийският Архиепископ св. Атанасий. Голям интерес представляват личността и делото на св. Атанасий, както и епохата, през която е живял. Четвърти век от историята на Църквата Христова е несъмнено епоха на процъфтяване на богословската мисъл и на най-­бележити отци и учители на Църквата както на Изток, така и на Запад. Между тези бележити отци челно място заема не само по време, но и по значение и заслуги за  Църквата безспорно

Св. Атанасий Александрийски, именуван още "Велики". Самото му име, означаващо "безсмъртен", отговаря напълно на паметта, която християните от векове пазят за него.

Св. Атанасий е роден в гр. Александрия в 293 г. от родители
християни - гърци, макар по-късно като архиепископ да е проповядвал и писал на коптски език. Като дете той е преживял жестокото гонение на християните при император Диоклетиан.

Получил е солидно духовно образование в тъй наречената „Александрийска богословска школа”, основана според бл. Йероним и още от евангелист Марк. Освен това изучава до съвършенство  граматика, риторика, диалектика, право. Големите дарования, подготовката и вярата на младия Атанасий привлекли вниманието на Александрийският епископ Александър и той го назначил за свой секретар, а в 319 г. го ръкоположил за дякон. Като секретар на архиепископ  Александър св. Атанасий  присъствал, и взел дейно участие в заседанията на Първия, вселенски събор в Никея (325 г.). Макар и още млад дякон, по думите на Св. Григорий Богослов, той бил удостоен с първенство между събралите се „епископи (слово 21, 9). Изявил се на събора като смел и твърд защитник на Православието най-силен борец против арианите” (Сократ, Църковна история I, 8),  бил предмет на удивление на светия и велик Никейски събор (св. Кирил Йерусалимски, Послание до презвитерите).

Св. Атанасий смело доказал същността на лъжеучението на египетския презвитер Арий, (който отричал божественото достойнство на Сина Божи и същността на Светата Троица), и най-много допринесъл за неговото осъждане и отлъчване от Църквата. От тогава цялата негова дейност е свързана с борбата против арианството, което му навлякло омразата на арианската партия.

Наскоро след събора архиепископ Александър починал. На негова място единодушно бил избран от клира и народа през 326 г. св. Атанасий и ръкоположен от множество египетски епископи за негов приемник. По това време в Александрийската църква не било спокойно поради арианската ерес и мелитианския разкол. И ариани, и мелитиани насочили своите стрели срещу смелия и неустрашим защитник на Никейската вероизповед. Затова св. Атанасий, заел достойно престола на св. евангелист Марк. Трябвало да употреби  всички сили и средства за запазване чистотата на вярата и мира, единомислието и единството в Църквата. Не един път той бил изправян  пред смъртна опасност. Пет пъти бил отстраняван от Александрийската архиепископска катедра  и от 47 години служение прекарал 19 в изгнание.

Арианите злепоставили св. Атанасий с лъжи и клевети пред император Константин Велики, и по негова заповед бил изпратен на заточение в Трир - Галия (първо изгнание 3З5 - З37 г.), където бил посрещнат с голяма любов. След смъртта на император Константин, Римската империя се управлявала от неговите двама синове ­западният император Констанс (или Константин II) и източният император Констанций. По застъпничеството на император Константин II, Констанций разрешил на св. Атанасий да се завърне в Александрия на 23.11.337 г. Но арианите продължили със своите клевети и обвинения и спечелили на своя страна император Констанций. През 339 г. на събор на арианските епископи в Антиохия, св. Атанасий отново бил обявен за свален от архиепископската катедра и трябвало да напусне Александрия. Отправил се за Рим, където бил приет сърдечно от папа Юлий I (второ изгнание 339 - 346 г.). Пребиваването на св. Атанасий на Запад имало благоприятни последици за Западната църква. Той запознал западните християни с необикновения живот на египетските монаси-отшелници и с това допринесъл твърде много за разпространени-ето на монашеството на Запад.

Състоялият се през 340 г. събор в Рим задълбочено обсъдил обвиненията срещу св. Атанасий, намирайки ги за неоснователни, признал великия трибун на Православието за единствен законен епископ на Александрия.

Арианите, обединени около Евсевий Никомидийски, прибягнали до създаването на нови "догматически формули", като с това се домогвали да омаловажат Никейския символ на вярата.

С надежда, че един нов вселенски събор ще доведе до умиротворение и единство в Църквата, утвърждаване на Православието, окончателна реабилитация на св. Атанасий и др. защитници на Никейското изповедание, бил свикан Сардикийският църковен събор, който се състоял в град Сардика (днешна София) през есента на 343 г. В своята "История на арианите" св. Атанасий съобщава, че под решенията на Сардикийския събор се подписали над 300 епископи. Съборът се председателствал от авторитетния епископ Осий Кордубски. Сардикийските отци единодушно потвърдили невинноспа на св. Атанасий, а срещу арианстващите епископи в християнския Изток съборът произнесъл съответни присъди лишаване от катедрите им и отлъчване.

Няколко от епископите, сред които Осий Кордубски и Протоген Сардикски предложили да бъде съставено ново вероопределение, което би задоволило и източните епископи. Верен на своята ревност в защита на Никейския символ, св. Атанасий се противопоставил енергично на проекта за нова догматическа формулировка. Такъв проект - както ни уверяват историците Сократ, Созомен и блажени Теодорит Кирски - наистина бил подготвен. Под влияние на св. Атанасий обаче участниците на събора решили да се задоволят "с вярата, изповядвана от Отците в Никея; не е нужно да се съставя ново вероопределение" и да се хвърля сянка върху решенията на Първия вселенски събор, които Сардикийският църковен събор потвърдил.

След завършването на събора св. Атанасий се отправил за Сирия и Палестина (минавайки вероятно през днешна югоизточна България и Турция). На 21 ноември 346 г., поканен от император Констанций, св. Атанасий се завърнал в Александрия и заел отново архиепископската си катедра.

След смъртта на император Констанс (350 г.) император Констанций отново застанал открито на страната на арианите. Под негово влияние на събора в Медиолан (355 г.) св. Атанасий бил свален от катедрата. Смелите му защитници - епископ Осий Кордубски и папа Либерий, били изпратени на заточение. През 356 г. бил изпратен в Александрия от императора военачалникът Сириан, за да задържи св. Атанасий. През време на вечерното богослужение той влязъл с войници в храма "св. мъченик Теона", но св. Атанасий успял незабелязано да се укрие между певците и да напусне храма. Отдалечил се в пустинята при монасите отшелници (трето изгнание, 356 - 362 г.). Александрийската епископска катедра била заета от     арианския епископ Георги Кападокиец. Православните християни били подложени на жестоки преследвания. Като научил за това св. Атанасий написал послание до своите събратя епископи в Египет и Либия, в което говори: "Нищо да не ни отлъчва от любовта Христова, макар и еретиците да ни застрашават със смърт, защото ние сме християни, а не ариани; бъдете образци на другите и докажете на всички, че е настанало време да се борим за истината...Касае се за това, което е от всичко по-важно, да се отхвърли или да се запази православната вяра" (окръжно послание до епископите на Египет и Либия, в Апология против арианите, 20 - 21).

Св. Атанасий можал да се завърне в Александрия едва на 21 февруари 362 г., когато новият император Юлиан-Отстъпник разрешил на всички епископи-изгнаници да се завърнат и заемат епископските си катедри. След завръщането си в Александрия св. Атанасий свикал голям епископски събор, чиито решения допринесли за помиряването на никейците и полуарианите. Тази помирителна и умиротворителна дейност на св. Атанасий не се понравила на император Юлиан, който целял да раздуха враждата между православните и арианите и с това да постави пред още по-големи изпитания Църквата. По негова заповед още същата година св. Атанасий бил отстранен от архиепископската катедра. Отдалечил се в Тиваида - горен Египет (четвърто изгнание, (362 - 364 г.).  В Александрия св. Атанасий се завърнал отново на 20 февруари 364 г. след смъртта на император Юлиан и след като предварително се срещнал в Антиохия с новия император Йовиан, който бил добре настроен към Църквата и към самия него.

Приемникът на Йовиан - император Валент, фанатичен привърженик на арианството, подновил преследването срещу св. Атанасий, като издал указ за отстраняването на всички епископи, които били изпратени в изгнание при император Констанций и освободени при император Юлиан. На 5 октомври 365 г. св. Атанасий напуснал тайно Александрия и се уединил в околностите й (пето изгнание 365 - 366 г.). Отстраняването на св. Атанасий предизвикало сред православното население голямо вълнение, което застрашавало да се превърне в открит бунт. Това принудило император Валент с указ от 1 февруари 366 г. да разреши на св. Атанасий да се завърне в Александрия, където останал до края на живота си (2 май 373 г.).

Целият живот и архипастирската дейност на св. Атанасий е жертвен подвиг за защита на вярата и запазване мира в Църквата. Да бъдат на страната на св. Атанасий за тогавашните християни означавало да бъдеш истински член на Църквата Христова. "Твоето усърдие към Атанасий - писал св. Василий Велики на епископ Ефрем ­ е най-очевидното доказателство за твоето православие. Въпреки непрестанната и всестранна архипастирска дейност, многото преследвания, беди и страдания св. Атанасий разгърнал също изумително и богато литературно-богословско творчество. В множеството си съчинения, които се отличават с яснота, голяма богословска начетеност и задълбоченост, той се изявява като смел и неуморим защитник на основните истини на вярата. За нуждите на Александрийската църква на св. Атанасий се наложило да пише преди всичко догматически и историко-полемически трудове, а след това и омилетични, екзегетически. Написал и много писма и послания.

­По древен обичай св. Атанасий отправял всяка година послание до подведомствените му египетски църкви, в които послания определял деня на празнуването на Възкресение Христово. От 39-те пасхални послания около 15 са открити в по-ново време в сирийски превод в един от Нитрийските манастири и издадени в 1848 г. от английския учен Кюртон.

Св. Атанасий Велики се изявява и като църковен проповедник­ оратор с постижения, които с течение на времето не само трогват, но и завладяват многото му слушатели, които се тълпят да го слушат в , храмове, по площади, улици и полета, дори и из пустинни места, : където е горяла борбата против Въплътилия се на земята Бог Слово, за или против Единосъщния на Отца и Сина дух Свети, за или против основаната от Спасителя Църква. За характера и съдържанието на проповедничеството на св. Атанасий Велики съдим както от житието му, от свидетелствата на отделни отци на Църквата за него, така и от запазените негови проповеди (слова, беседи, речи).

Прославеният александрийски светител е влязъл в историята като най-мощно светило на апологетико-полемичната и догматическа проповед. Притежавал е необходимите за такова служение черти в характера: кротост, смирение, вътрешна устойчивост и бодрост срещу безкрайните огорчения и клевети, себежертвеност, тактичност, мъдрост, далновидност, безкомпромисност, неотстъпчивост към враговете на истината, на Църквата, към своите собствени врагове, дълбока вяра в Бога и нескончаема ревност в служението на правата кауза на Божията църква в света.

Св. Атанасий Велики се оказва първият измежду проповедниците в Църквата, които на широка основа с дълбока умозрителност и изчерпателност се опитва да разкрие и обясни истината за Бога в Неговата троичност. Изтъквайки тезата си, чеарианството е хула срещу Спасителя, че Арий отрича Сина Божи и Го причислява към тварите, светителят навлиза в същността на Ариевото учение и го разобличава. Според етическите и социалните възгледи на св. Атанасий Единородният Син Божи (Бог Слово, Логосът) станал човек, за да възстанови Божия образ в човека, да го възведе към Бога, да го обожестви. Той отхвърля учението, че човешките постъпки се управляват от съдбата и от движението на звездите и са предопределени от рождение. Според светителя човек е създаден от Твореца със свободна воля. Чрез свободната си воля човек може както да извършва добро, така и да се отклонява от него, т.е. да извършва зло, подчинявайки се или отклонявайки се от изпълнението на Божията воля и закон.

Св. Атанасий Велики е изказал ценни мисли за държавата и отношението й към Църквата. Според него истината и правдата са задължителни за всички граждани, включително за императора, тъй като чрез тях той управлява безопасно.

Величавата и плодоносна богословска архипастирска и богословска дейност на св. Атанасий е високо оценена както от неговите съвременници, така и от следващите поколения и изобщо от цялата Църква - Източна и Западна. Той пръв от малцината отци на Църквата е наречен "Велики", Единствен той се почита и прославя от Църквата като "баща на Православието", в своето похвално слово за св. Атанасий св. Григорий Богослов подчертава, че да се възхвалява св. Атанасий, значи да се възхвалява добродетелта, защото той притежава всички добродетели. "Той стана образец за своите приемници" (Слово 21, 1-2) и неговият живот и нрави са правило за епископите, а неговите догмати - закони за Православието. Преподобний Козма в VI в. съветва: "Ако намериш което и да било от съчиненията на св. Атанасий и нямаш хартия, припиши го макар и на дрехата си". А в най-ново време той е наречен "едно от най-великите явления на цялата история на Църквата" (Барденхевер, Патрология. стр. 220). Заради големите заслуги на св. Атанасий в защита на Православието в посветените нему служби на 18 януари и 2 май св. Църква го прославя като "велико украшение на светителите", "учител на учителите", а в тропара му го възпява: "Столп бил еси православия, божественними догмати потверждая Церков, священноначалниче Атанасие. Отцу бо Сина единосущна проповедав, посрамил еси Ария, отче преподобне, Христа Бога моли, даровати нам велию МИЛОСT!

Източници: Сп. "Духовна култура" 1973 г. и "Жития"
Подготви сдружение „Свети Атанасий Велики”

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wyah 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)