Един от най-почитаните свещеници на Руската православна църква и приживе, и след смъртта си бил отец Йоан Кронщадски, канонизиран от Руската църква през 1990 г., а от Задграничната църква четвърт век по-рано. По негово време съществувала сектата на т.нар. йоанити, които считали отец Йоан за въплътен Бог.
„Вероизповеданието не подлежи на преследване”През втората половина на 19 век в Русия било отменено крепостното право, проведени били либерални реформи, след които селското население почувствало, че животът станал значително по-лек. Промените били усетени и от множеството руски сектанти, които се възползвали от временната либерализация на режима, за да пропагандират своите възгледи. Секти в тогавашна Русия не липсвали. Така например в Петербург, членове на секти били мнозина аристократи и представители на интелигенцията.
В средата на 1870 г. в Петербург възникнало мощно евангелистко движение, начело на което стоял полковникът в оставка и едър нижгородски помешчик Василий Пашков. „Пашковщината”, както властите наричали новото учение, бързо придобила привърженици сред интелигенцията и посетителите на светските салони. След няколко години се появило и толствството, което увлякло не само интелигенти, но и хиляди селяни и жители на градовете. По времето на Александър III сектантите били преследвани, но революцията през 1905 г. принудила властта да направи отстъпки.
След императорския указ за насърчаване на веротърпимостта, в който се казвало, че „отпадането от православието и преминаването към други християнски вероизповедания или вероучение не подлежи на преследване”, сектите започнали да се умножават още по-бързо. Според данните от статистиката през 1912 г. на територията на империята действали 29 големи и малки секти и неустановен брой религиозни групи. Към този момент общият брой на сектантите бил 393 565 души, което сравнено с мащабите на страната не било много, но техният брой постоянно нараствал. От 1905 г. до 1912 г. били регистрирани 48 067 случая на отпадане от Православната църква и влизане в секта. С други думи броят на сектантите за седем години нараснал с 14 % и това винаги било за сметка на православното паство. Църквата, разбира се, била тревога, но нарастването на сектите не можело да бъде спряно. Нещо повече, последователите на една секта дълги години представяли себе си за православни, използвайки популярността на големия християнски подвижник отец Йоан от Кронщад и мамели доверчивите поклонници, които се стичали в градчето от цялата страна.
"Два пъти му хапали палеца до кръв"
Иван Илич Сергеев, бъдещият Йоан Кронщадски, се родил на 19 октомври 1829 г. в село Сура, Архангелска губерния, в семейство от дълги години обвързано с църковното служение. Баща му бил псалт, дядо му свещеник и повечето негови предци по бащинска линия били духовници. С една дума бъдещият подвижник от ранно детство живеел в атмосфера на ревностна религиозност. Той завършил Архангелската семинария с отличие и като най-добър студент бил изпратен да следва в Духовната академия в Петербург с държавна стипендия. През 1855 г. завършил следването и се оженил за дъщерята на предстоятеля на Кронщадския събор „Андрей Първозвани”, бил ръкоположен за свещеник и започнал работа в храма на своя тъст. Новият свещеник започнал с активно раздаване на милостиня на всички бедни, които срещал около себе си. А нуждаещи се в Кронщад имало в изобилие. Заможни хора там почти не живеели, тъй като Кронщад представлявал нещо като работническо предградие на Петербург с всички съпътстващи това проблеми. Отец Йоан раздавал на бедните всички пожретвувания, дори собствените си дрехи и обувки, така че нерядко се прибирал вкъщи бос и полугол. На жена му Елисавета това не се харесвало много, още повече, че той отказвал да води интимен живот с нея. Затова вероятно не без нейно участие, останалите служители в храма подали молба до църковното началство пожертвуванията за храма отсега нататък да се дават на нея, а не на него. Молбата била удовлетворена и семейството започнало да свързва двата края.
Според разказа на самия отец Йоан веднъж към него се обърнала старица с молба да се помоли за тежкоболния й син и да настоява за излекуване. Свещеникът счел такава молитва за твърде дръзка, но все пак склонил и се помолил. Болният оздравял, а след време отецът изцелил и други болни. За лечение към него се обръщали и
височайши особи. През 1884 г. княгиня Зинаида Юсупова, страдаща от зараза на кръвта, оздравяла след посещение на отец Йоан, а придворната дама на императрицата Ана Вырубова оздравяла от тиф, след като отец Йоан я поръсил със светена вода.
Мълвата за чудотвореца се предавала от човек на човек. Скоро се появили и хора, които твърдели, че са били излекувани, след като са видели в съня си Кронщадския чудотворец. От цялата страна пристигали писма и телеграми за отец Йоан с молби за изцеление, а мнозина били уверени, че той може не само да ги излекува, но и да възкреси мъртви. Самият отец Йоан също считал, че може да излекува някого дори ако е налице само писмен контакт. Тъй като кореспонденцията била обширна, той просто се молил и възлагал ръце върху всички писма пред себе си. След излекуването на няколко аристократи, авторитетът на отец Йоан в императорския двор станал неоспорим. И Александър III, и Николай ΙΙ вярвали в чудотворната сила на свещеника. Преди смъртта си, Александър III изпратил да извикат отеца и преди смъртта си му казал: „Аз зная кой сте вие и какъв сте”. А сам отец Йоан по-късно съкрушено казвал: „Мъртви възкресявах, а батюшката-цар не можах да измоля от Господа. За всичко да бъде Неговата свята воля!” С една дума, към края на 19 век Йоан Кронщадски бил най-популярният свещеник в Русия – по многочислени свидетелства на съвременници, неговият портрет висял в почти всяка селска изба. По-късно император Николай II направил отец Йоан член на Св. Синод, но той бил толкова зает, а и не считал себе си достоен да заседава с архиереи, че нито веднъж не взел участие в заседанията.
височайши особи. През 1884 г. княгиня Зинаида Юсупова, страдаща от зараза на кръвта, оздравяла след посещение на отец Йоан, а придворната дама на императрицата Ана Вырубова оздравяла от тиф, след като отец Йоан я поръсил със светена вода. Мълвата за чудотвореца се предавала от човек на човек. Скоро се появили и хора, които твърдели, че са били излекувани, след като са видели в съня си Кронщадския чудотворец. От цялата страна пристигали писма и телеграми за отец Йоан с молби за изцеление, а мнозина били уверени, че той може не само да ги излекува, но и да възкреси мъртви. Самият отец Йоан също считал, че може да излекува някого дори ако е налице само писмен контакт. Тъй като кореспонденцията била обширна, той просто се молил и възлагал ръце върху всички писма пред себе си. След излекуването на няколко аристократи, авторитетът на отец Йоан в императорския двор станал неоспорим. И Александър III, и Николай ΙΙ вярвали в чудотворната сила на свещеника. Преди смъртта си, Александър III изпратил да извикат отеца и преди смъртта си му казал: „Аз зная кой сте вие и какъв сте”. А сам отец Йоан по-късно съкрушено казвал: „Мъртви възкресявах, а батюшката-цар не можах да измоля от Господа. За всичко да бъде Неговата свята воля!” С една дума, към края на 19 век Йоан Кронщадски бил най-популярният свещеник в Русия – по многочислени свидетелства на съвременници, неговият портрет висял в почти всяка селска изба. По-късно император Николай II направил отец Йоан член на Св. Синод, но той бил толкова зает, а и не считал себе си достоен да заседава с архиереи, че нито веднъж не взел участие в заседанията.
Но почитането на „кронщадския батюшка” приемало и много уродливи форми. Ето какво пише един съвременник: „За да може отец Йоан да стига до олтара в храма, бяха поставили решетка по цялата дължина на храма, за да го отделя от хората. Разказвали, как веднъж отец Йоан поискал да благослови някой през решетката на път за олтара. Веднага поклонниците уловили ръката му и започнали да я покриват с целувки, като си я предавали един на друг. Ако насила не го били отделили от народа, не се знае дали въобще щял да стигне до олтара и в какво състояние. Известно е, че два пъти са били правени опити да отхапят палеца му за спомен или като светиня..”
„При батюшката не бива да ходите с празни ръце”
В Кронщад постоянно се тълпели хиляди поклонници, дошли за изцеление или за благословия. Такова стълпотворение като магнит привличало мощеници и крадци. През 1896 г. в Кронщад бил арестуван някой си Василий Пустошкин, който събирал пари от богомолците „за каляска за отец Йоан”. Със същия бизнес се занимавал и бившият крепостен селянин Михаил Петров от Ярославска губерния, който няколко пъти бил задържан за непозволено събиране на средства „в полза на батюшката”. След няколко години двамата хитреци вече били начело на сектата на йоанитите, на които било съдено да имат голямо бъдеще.
Поклонниците в Кронщад били настанявани в „страноприемни квартири”, където се молели и слушали проповеди. Сред проповедниците се оказали и много хлистовци – сектанти, които учели, че Бог, апостолите, арханегелите и другите персонажи от Св. Писание живеят на земята, въплътени като обикновени хора. Именно тези проповедници разпространили идеята, че в св. Йоан Кронщадски „почива Светата Троица – Отец, Син и Дух Свети”. Скоро след това Пустошкин, Петров и някои други оценили потенциала на тази идея и я превърнали в свое знаме. През 1901 г. в Кронщад и Ораниенбаум възникнала една добре организирана група, която твърдяла, че второто пришествие вече е настъпило, като Христос е всъщност отец Йоан. Начело на обществото стояла някаква девойка Порфирия Киселова от Ораниенбаум, която била обявена за „Богородица” и „дъщеря на Небесния цар”.
Киселова умеела да се държи подобаващо: в своята резиденция тя приемала посетителите един по един в една полутъмна стая, седейки в един ъгъл под иконите. След като постигнела търсения ефект, тя милостиво приемала даровете на посетителите и им обещавала, че ще намери разрешение на всичките им проблеми в този и бъдещия живот. В ролята на „архангел Михаил” влязъл довчерашният мошеник Михаил Петров. Сектантите имали и „Йоан Богослов” и „мироносицата Соломония”, както и собствен „пророк Илия”. Ако Киселова била натоварена най-вече с представителните функции, то организационните въпроси поел Василий Пустошкин и Николай Болшаков. Пустошкин се занимавал със „страноприемните квартири”. Ето какво разказва за тях херсонският свещеник отец Теодосий Кирик:
„Някои от почитателите и почитателките на отец Йоан започнали да наемат в Кронщад цели къщи, особено близки до Андреевския събор, с цел да дават временен подслон на поклонниците в града, да устройват срещи с него, както и да приемат даровете в натура или пари уж от негово име. Режимът в тези домове бил почти манастирски: жените живеели отделно от мъжете, храната била постна. Явно полагат големи усилия, защото квартирите постоянно са пълни. Отец Йоан е вече обожествен от тях: той е самият Христос, съдията на този свят. Тези хора не крият възгледите си. И сред местните, и сред чуждите поклонници те водят открита пропаганда. Така това вярване се разнася далеч зад пределите на Кронщад”.
Същото разказва и православният мисионер Терлецкий. „Всички поклонници преди да отидат при отец Йоан в Кронщад са насочвани от книгопродавците (йоанитите) да минат през дома на Пустошкин в Петербург. Там Пустошкин най-нагло ги експлоатира, като събира парите им, уж за съхранение, а след това взима с тях само билет до Кронщад и им дава дребни пари за харчене. Останалото задържал, казва, за нуждите на братството и на батюшката. На всички поклонници той обяснява, че „при батюшката не бива да се ходи без подаръци”, че той нямал ризи за предстоящия празник, нямал евангелие и т.н., все неща, които трябвало да накарат хората да направят дарение”.
Някои от поклонниците ставали жертва на пропагандата им и такива били изпращани или при книгопродавците на Болшаков, или в някой приют, където се включвали в изготвянето на различни сувенири с образа на батюшката. Болшаков отговарял за разпространението на йоанитската литература. Тъй като доходите на сектата били внушителни, той успял да открие собствено издателство, където се печатали многочислени брошури за чудесата на отец Йоан и издавал списанието „Кронщадски фар”, посветен на йоанитските идеи. В една такава брошура се разказвало, например, как работниците в един завод за игли внезапно се разболели от неизвестна болест. И като отишли при отец Йоан, той им казал да се помолят при някаква църква и когато те направили това, от телата им внезапно се разхвърчали купища игли. След което те естествено оздравяли.
"В мое име обирате хората"
Може да се каже, че положението на йоанитите било уникално. Държавната власт, Църквата и самият отец Йоан едновременно ги отричали, и привличали. Йоан Кронщадски бил краен монархист, станал известен с фразите си "Замълчете вие, фантазьори конституционалисти и парламентьори! Махни се от мен, сатана!". Със своята популярност сред народа той бил истинска опора на трона. Йоанитите при цялата си еретичност също подкрепяли със свои средства трона. Затова и всеки йоанит-книгоразпространител носел със себе си и книгите на издателството на Большаков, на чиято заглавна страница стояли по няколко препоръки от висши църковни и светски власти.
Самият отец Йоан също се отнасял нееднозначно с тях. Част от средствата, които те събирали, благоразумно отдавали на "батюшката". В същото време отец Йоан говорел на Михаил Петров: "Виж какво се говори: в мое име обирате хората, принуждавате хората да даряват домовете си, а на това отгоре и проповядвате такава ужасна ерес, че съм бил Бог. Само безумни могат да говорят така, та това е богохулство! Покайте се, в противен случай Божието проклятие ще ви застигне!".
Наистина, Йоан Кронщадски цял живот бил безсребърник и не вземал сектантските пари за себе си. Но той се грижел за т.нар. Дом на трудолюбието, където живеели и се трудели хиляди безработни и бездомни - те шиели, тъчали, правели обувки... Първоначално в касата на Дома имало само 100 рубли. След това за около две години капиталът на дома възраснал на 316 хиляди рубли, което би било невъзможно без пожертвуванията на хората.
През 1908 г. два тежки удара споходили йоанитите. На 11 декември Синодът постановил, че "учението на т.нар. йоанити, които считат отец Йоан Сергиев за Бог, е еретично, кощунствено и богохулно, близко до хлистовството". А на 20 декември починал отец Йоан, което означавало за йоанитите край на безчисления поток поклонници и свързаните с тях приходи. Большаков се опитал още известно време да лавира, влизайки в политиката. Той започнал да издава вестник "Гроза", където клеймял еврейските заговори срещу православния господар. Но през 1910 г. умрял и самият Большаков и йоанитите бързо загубили разположението на властите. До революцията през 1917 г. те многократно се опитвали да се реабилитират пред църковните власти, но безуспешно. По-късно вече никой не си спомнял за тях. За разлика от отец Йоан Кронщадски, който през 1964 г. бе канонизиран от Руската задгранична църква, а през 1990 г. и от Руската православна църква.
Превод от руски: Галина Млъчкова
"Комерсант власть"
Самият отец Йоан също се отнасял нееднозначно с тях. Част от средствата, които те събирали, благоразумно отдавали на "батюшката". В същото време отец Йоан говорел на Михаил Петров: "Виж какво се говори: в мое име обирате хората, принуждавате хората да даряват домовете си, а на това отгоре и проповядвате такава ужасна ерес, че съм бил Бог. Само безумни могат да говорят така, та това е богохулство! Покайте се, в противен случай Божието проклятие ще ви застигне!".
Наистина, Йоан Кронщадски цял живот бил безсребърник и не вземал сектантските пари за себе си. Но той се грижел за т.нар. Дом на трудолюбието, където живеели и се трудели хиляди безработни и бездомни - те шиели, тъчали, правели обувки... Първоначално в касата на Дома имало само 100 рубли. След това за около две години капиталът на дома възраснал на 316 хиляди рубли, което би било невъзможно без пожертвуванията на хората.
През 1908 г. два тежки удара споходили йоанитите. На 11 декември Синодът постановил, че "учението на т.нар. йоанити, които считат отец Йоан Сергиев за Бог, е еретично, кощунствено и богохулно, близко до хлистовството". А на 20 декември починал отец Йоан, което означавало за йоанитите край на безчисления поток поклонници и свързаните с тях приходи. Большаков се опитал още известно време да лавира, влизайки в политиката. Той започнал да издава вестник "Гроза", където клеймял еврейските заговори срещу православния господар. Но през 1910 г. умрял и самият Большаков и йоанитите бързо загубили разположението на властите. До революцията през 1917 г. те многократно се опитвали да се реабилитират пред църковните власти, но безуспешно. По-късно вече никой не си спомнял за тях. За разлика от отец Йоан Кронщадски, който през 1964 г. бе канонизиран от Руската задгранична църква, а през 1990 г. и от Руската православна църква.
Превод от руски: Галина Млъчкова
"Комерсант власть"
