Успението на св. Йоан Рилски

В Ски­ли­цо­во­то жи­тие на св. Иван Рил­с­ки, на­пи­са­но от ви­зан­тийс­кия са­нов­ник Ге­ор­ги Ски­ли­ца (ХІІ в.), дош­ло до нас в пре­пи­си от ХІV-ХV в., за смърт­та на св. Иван Рил­с­ки че­тем: "Пре­по­доб­ни­ят отец Йо­ан, без да изос­та­ви обик­но­ве­но­то си въз­дър­жа­ние, по­чи­на дос­тиг­нал до 70 го­ди­ни.Уче­ни­ци­те му със съл­зи уми­ха но­зе­те на пре­по­доб­ния, об­ви­ха све­ще­но­то му тя­ло, по­ло­жи­ха го в дър­вен ков­чег и го пог­ре­ба­ха." В Пър­во­то Про­лож­но жи­тие на св. Иван Рил­с­ки, със­та­ве­но от не­из­вес­тен ав­тор през ХІІІ-ХІV век, из­вес­т­но по пре­пи­си от ХІV в., за смърт­та на св. Иван че­тем: "И ка­то дос­тиг­на до дъл­бо­ка ста­рост, с мир си оти­де от тоя свят, по­лу­ча­вай­ки веч­но бла­жен­с­т­во… След из­вес­т­но вре­ме св. Иван се яви на уче­ни­ци­те си и им за­по­вя­да да пре­не­сат нет­лен­ни­те му мо­щи в град Сре­дец и ги по­ло­жат в цър­к­ва­та "Све­ти Лу­ка". В жи­ти­е­то на св. Иван Рил­с­ки, със­та­ве­но от св. пат­ри­арх Ев­ти­мий Тър­нов­с­ки, сре­ща­ме след­но­то из­вес­тие за кон­чи­на­та на св. Иван: "Гос­по­ди, в Тво­и­те ръ­це пре­да­вам ду­ха си! И пре­да­де ду­ха си на Бо­га, ка­то жи­вя ня­къ­де око­ло 70 го­ди­ни."

Го­ди­ни на­ред рус­ки­ят Ма­зу­рин­с­ки ле­то­пи­сец съ­би­рал из рус­ки­те ма­нас­ти­ри и ста­рин­ни цър­к­ви хро­ни­ки и ле­то­пис­ни бе­леж­ки. Той по­па­да и на ед­на древ­на бъл­гар­с­ка хро­ни­ка, в ко­я­то за пър­ви път се сре­ща след­но­то ле­то­пис­но из­вес­тие за го­ди­на­та на св. Ива­но­ва­та смърт: "В ле­то 6454 от сът­во­ре­ни­е­то на све­та се прес­та­ви Пре­по­доб­ни­ят наш отец Йо­ан Рил­с­ки…" (ПСРЛ, т. ХХХІ, Ма­зу­рин­с­кий ле­то­пи­сец, Мос­к­ва, 1968, с. 39; Смо­лен­с­ки епис­коп Нес­тор. В кой ден, в кой ме­сец и в коя го­ди­на е по­чи­нал св. Иван Рил­с­ки, Сбор­ник "Све­то­гор­с­ка оби­тел Зог­раф", т. ІІІ, Со­фия, 1999, с. 66-71; Ко­га е по­чи­нал све­ти Иван Рил­с­ки, Ду­хов­на кул­ту­ра 2003, кн. 8, с 1-6; Н. Н. Чалых, Рыльск, Ис­то­рия с древ­ней­ших вре­мен до кон­ца ХХ ве­ка, Курск, 2006, с. 47 и сл.) То­ва ле­то­пис­но из­вес­тие рус­ки­ят ис­то­рик Ни­ко­лай Ни­ко­ла­е­вич Ча­лих свър­з­ва с до­не­се­ни­те ръ­ко­пис­ни кни­ги от мо­на­си-бе­жан­ци из бъл­гар­с­кия Рил­с­ки ма­нас­тир, за­се­ли­ли се по дес­ния бряг на рус­ка­та ре­ка Сейм. По-къс­но с въ­веж­да­не­то на кни­го­пе­ча­та­не­то в Ру­сия (1563 г.) в ре­ди­ца пе­чат­ни жи­тия на св. Иван Рил­с­ки ре­дом с да­та­та 18 ав­густ сре­ща­ме ве­че и го­ди­на­та - 946 г. по ле­тоб­ро­е­не­то от Рож­дес­т­во Хрис­то­во.