Авва Хиперехий: По-добре да ядеш месо и да пиеш вино, отколкото да изпояждаш братята си, като ги клеветиш.
Св. Макарий Велики: Това е отличителен признак на християнството - независимо колко много се труди човек и колко много праведни дела върши, да чувства, че не е извършил нищо, и когато пости, да казва: "Това не е постене", и когато се моли: "Това не е молитва", и когато постоянства в молитвата: "Аз не съм показал никакво постоянство; сега едва поставям начало на своите дела и трудове"; и даже да е праведен пред Бога, би трябвало да каже: "Не съм праведен, не и аз; не се трудя усърдно, а само започвам отначало всеки ден".
Св. Йоан Касиан: Първо ще говоря за обуздаването на корема, в противоположност на лакомията, и за това как да постим и какво и колко да ядем. Не ще кажа нищо от себе си, а само това, което съм приел от светите отци. Те са ни дали различни правила за постене, както и различни норми и мерки за хранене, защото хората не са еднакво силни; възрастта, болестта и крехкостта на тялото пораждат различия. Обаче те са дали една цел на всички ни: да избягваме преяждането и пресищането... Това ясно правило за самообуздаване ни е оставено от отците: спри да ядеш, докато си все още гладен, и не яж до насищане.
Св. Григорий Нисийски: Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата. По-скоро, на своите ученици тя всякога се явява като нещо винаги ново и свежо.
Св. Симеон Солунски: Заниманието с молитва принадлежи на ангелите и затова Църквата му обръща особено внимание. Всяко друго занимание, т.е. благотворителност, грижа за братята, посещаване на болните, пригледване на затворниците, освобождаване на пленените и други подобни неща, братята извършват от любов и го принасят на Бога. Подобно на това, бедността, постите, спането на гола земя, поклоните, бденията и т.н. са добро нещо - един вид жертва на Бога, защото те целят да подчинят и смирят тялото, та да можем да се очистим, да се доближим до Бога и да станем приятели Божии; и все пак, тези неща не могат да ни заведат непосредствено пред Бога, докато молитвата може, тя ни съединява с Него. Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел - разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.
