(продължение)
Как да разпознаем лъжливия наставник? По какво се отличава от истинския ръководител? Без отговорите на тези въпроси твоите търсения на духовен отец могат да останат напразни и да бъдат дори опасни.Светият праведен протойерей Алексий Мечьов наставлява един от своите енориаши: «Ако си тръгваш от духовния отец с униние, с тъга, с още по-голяма мъка, отколкото си отишла при него, ако той ти причинява страдания и тези страдания те влекат надолу и не получаваш облекчение – пази се от такъв отец! Не го пускай в душата си! Това е вълк в овча кожа. Той е готов, искайки да те спаси, да погуби душата ти...»
«Ето, това е истинският признак за твоя истински духовен отец, който може да те води: ако си тръгваш от него облекчена, с душа окрилена, като че нестъпваща по земята, ако усещаш нови сили, мир, радост, светлина, любов към всички, имаш желание да работиш над себе си, да служиш на Христос – знай, че това е твоят истински духовен отец»
Ще ти разкажа и как гръцкият подвижник старецът Паисий Светогорец (1924-1994 г.) учел да се разпознават лъженаставниците. За един гръцки духовник започнала да се разпространява славата на човек, който има благодатта на Светия Дух и притежава дара на прозорливостта. Неговите духовни чеда настоятелно го препоръчвали на познатите си да се обръщат за съвети само към него. Един път един от учениците на стареца Паисий го попитал, какво мнение има за онзи духовник. Но старецът отклонил отговора на въпроса. След време ученикът все пак успял да склони стареца да отговори, като мотивирал настойчивостта си не с просто любопитство, а с желанието си да помогне на хората, които търсят наставник.
- Мнозина от онези, които ходят при него, са идвали при мене – казал старецът Паисий. – Разказват ми, че укорявал съгрешилите пред другите хора, пред трети говорил кой какъв грях е извършил... Това не е действие на Светия Дух, защото Светият Дух не укорява, но, тъй като е любов, винаги покрива нашите грешки. Ако някой порицава пред други съгрешилия или говори за човека пристрастно, то знай, че не е движен от благодатта на Духа, а от друг дух – противоположен на тази любов.
Запомни този ценен съвет на стареца Паисий. Той може да ти помогне да различаваш лъженаставниците. А ето и още един съвет от същия атонски старец: “Доказателство за истинността на духовното състояние на духовника е това, че той към себе си е много строг, а към другите – много снизходителен и по правило не използва каноните на Църквата срещу другите!”
Пример за такова отношение към духовните чеда ни дава прот. Авраамий Некрасов, изповедник на Арзамаския Николаевски женски манастир. Самият той се отличавал с подвижнически живот. Дори когато бил на преклонна възраст, с множество болести, той продължавал да бъде много въздържан по отношение на храната и спазвал всички пости. Към своите духовни чеда обаче той бил много снизходителен. В постни дни позволявал на болните калорична храна, но заради това тайно си налагал сам по-строго въздържание.
Игуменът на атонския манастир Каракал отец Кондрат бил един от най-опитните наставници на своето време. Той винаги съпреживявал със страдащите и каещите се грешници. “Той беше истински рибар... Умело улавяше душите... Колкото беше строг към себе си в спазването на монашеските правила, толкова беше мек, когато приемаше изповедите на духовните си чеда. В гласа му имаше доброта, милосърдие и дълбоко състрадание. Той смекчавал душата, освобождавал я от властта на страстите, съкрушавал егоизма. Умеел да ободри каещия се, да му внуши желание да се открие, да каже греховете си, да разкрие сърцето си, сковано от страх и срам. Той утешавал, обнадеждавал и най-главното, страдал заедно с каещия се. В основата на пастирските му грижи бяха апостолските думи: Радвайте се с радващите се и плачете с плачещите (Рим. 12:15). Отец Кодрат плачел за греховете на другите, сякаш били негови собствени. Той бил баща. Често се молел горещо за каещите се Бог да ги утеши, да им даде сила и твърдост на духа, за да ги укрепи да изпълнят епитимиите си. А понякога казвал в края на изповедта: “Ела, чедо, нека преклоним колене и заедно да се помолим, Христос да те пази”.
От тези примери може да си направиш извод, че истинският духовен отец води своето паство по пътя на спасението, ръководейки се от правилата на любовта, милосърдието и състраданието, докато към самия себе си не си позволява каквото и да било снизхождение. Съвсем не така действа лъжепастирят. Каква е неговата цел?
Св. Игнатий Брянчанинов пише за наставниците, които са в прелест: "Те не се интересуват от стойността на своя съвет! Те не мислят, че могат да нанесат на ближния си неизцелима рана с нелеп съвет, който се приема безрезервно от неопитните начинаещи във вярата! На тях просто им е нужен успех, каквото и да е качеството на този успех, каквото и да е било неговото начало! Нужно им е да създадат впечатление у новоначалните и нравствено да ги подчинят на себе си. Нужна им е човешка похвала! Нужно им е да ги наричат светци, разумни, прозорливи старци и учители! Нужно им е да хранят ненаситното си тщеславие, своята гордост!".
Ако имаш някакво съмнение за духовната опитност на избрания от тебе наставник, по-добре не влизай в тесен контакт с него, докато не придобиеш пълна яснота. По пътя към спасението не трябва да си правим рисковани експерименти. Те могат да ни нанесат непоправим духовен ущърб".
Следва продължение.
Превод от руски: З. Иванова
Св. Игнатий Брянчанинов пише за наставниците, които са в прелест: "Те не се интересуват от стойността на своя съвет! Те не мислят, че могат да нанесат на ближния си неизцелима рана с нелеп съвет, който се приема безрезервно от неопитните начинаещи във вярата! На тях просто им е нужен успех, каквото и да е качеството на този успех, каквото и да е било неговото начало! Нужно им е да създадат впечатление у новоначалните и нравствено да ги подчинят на себе си. Нужна им е човешка похвала! Нужно им е да ги наричат светци, разумни, прозорливи старци и учители! Нужно им е да хранят ненаситното си тщеславие, своята гордост!".
Ако имаш някакво съмнение за духовната опитност на избрания от тебе наставник, по-добре не влизай в тесен контакт с него, докато не придобиеш пълна яснота. По пътя към спасението не трябва да си правим рисковани експерименти. Те могат да ни нанесат непоправим духовен ущърб".
Следва продължение.
Превод от руски: З. Иванова
