Мобилно меню

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (19 Votes)
1_76.jpgИдеалният

И така, какъв духовен отец трябва да търсиш? Нека в началото да определим неговия идеален духовен облик. Описанието на такава личност може да намерим в трудовете на преп. Симеон Нови Богослов. Като поставя пред духовния отец много високи изисквания, той пише: “Не е възможно да се роди свише, тоест да приеме благодатта на Светия Дух онзи, който няма духовен отец, роден свише. И както плътският отец ражда плътски деца, така и духовният отец на онези, които желаят да бъдат негови чеда, ги прави духовни. Но този, който все още сам не се е родил или се е родил, но е още дете, тоест не е достигнал съвършенство - такъв как може да стане отец на други? Който търси духовен отец, трябва да търси човек, който се е родил духовно и съзнателно знае Бога и своя Отец, така че да може да роди духовно и него и да го направи наистина син Божий”. За високите достойнства на наставника може да прочетеш в писанията на много свети отци. Означава ли това, че непременно трябва да търсиш такъв духовен отец? Имай предвид следното: думите на светите отци за духовното съвършенство, което трябва да притежават наставниците, почти винаги са се отнасяли за старци, получили над своите ученици пълна власт. Помни: старците не просто ръководят духовния живот на своите пасоми, но в почти прекия смисъл на думата ги носят по пътя на спасението. За това, естествено, е нужно духовно съвършенство.
       
                                          * * *

Без съмнение на всички ни се иска да имаме за духовен наставник свят човек. Но по-добре мисли реалистично и не се предавай на мечтания. Избирай от онези, които в действителност са около тебе. Затова те съветвам да не предявяваш прекалени изисквания към духовния отец, който търсиш.

Още през 19 век епископ Пьотр Екатериновски отбелязва: “Трудно е да намериш днес добър ръководител в духовния живот”. Изхождайки от това, епископ Пьотр не изисквал от духовния отец святост и за неговите необходими качества писал: “Той трябва да бъде човек благочестив, разсъдителен, достатъчно опитен, който да може да принесе полза на ръководения и със своето отношение към него да може да спечели доверието му. Ако не намираш такъв ръководител, то трябва да молиш Бога да ти изпрати желания наставник”.

Свети Игнатий Брянчанинов не съветвал прибързано да предаваме душата си в пълно послушание на известни и неизвестни “старци”. Той считал, че сред най-великите достойнства на духовния наставник са простотата, неотклонното следване на учението на Църквата и отсъствието на собствени идеи в областта на духовния живот. Погледнете внимателно около себе си: не притежава ли такива  качества някой от познатите ти свещеници? Ако намериш сред тях подобен пастир, то моля те, преди да го избереш за свой наставник, разбери дали притежава още едно необходимо качество. Питаш, кое? “Бащинска любов, която е характерна черта на истинския духовен отец”.

Прелъстеният1

Трябва непременно да знаеш, че под благообразната външност на духовния отец може да се крие лъжепастир. Св. Теофан предупреждава, че много често човекът, почитан за старец, може да се окаже старец «само по бръчки». «И това може да е очевидно за всички, но може и да не е видимо, а да е дълбоко скрито под благообразна външност. Затова винаги съществува опасността да попаднеш вместо под ръководството на истински ръководител – на лъжовен и да получиш вреда вместо полза, и гибел – вместо спасение».

Какви са тези лъженаставници? Понякога те са откровени шарлатани. От такива нямаш причина да се страхуваш особено. Всеки трезвомислещ християнин бързо ги разпознава. По-сложно става, когато лъжепастирът е честен човек, но изпаднал в духовна прелест.

Известният изследовател на духовничеството и старчеството И. М. Концевич е писал: «Съвременното духовничество (изповедник и духовен наставник - б. пр.) се е родило от древното манастирско старчество и е негова вторична форма. Благодарение на родствеността на двете явления – духовничеството и старчеството - мнозина неопитни свещеници, запознати с аскетичната литература само теоретично, винаги могат да се съблазнят от «превишаването на властта» - тоест да преминат границата на духовничеството, за да старчествуват, докато всъщност те не разбират в какво се състои истинското старчество. Това прави съвсем реална опасността да причинят непоправима вреда на душата на своя подопечник. Известни са дори случаи на самоубийство заради такива повреди.

При лъжестарчеството волята на един човек се заробва от волята на друг въпреки указанието на св. апостол Павел: Вие сте купени на висока цена, не ставайте роби на човеци (1 Кор. 7:23) и е съпроводено с чувство за угнетение и подтиснатост, униние или нездраво душевно пристрастяване към “стареца”. Истинското благодатно старчество, макар и да се основава на пълното послушание, не лишава човека от чувството за радост и свобода в Бога, тъй като той се подчинява не на човешка воля, а чрез нея - на волята Божия и от опит знае, че старецът му показва най-добрия изход от създалото се негово вътрешно затруднение или му предлага най-доброто лечение на духовната му болест.

Докато благодатният старец е проводник на волята Божия, лъжестарецът засенчва Бога със себе си”.

Веднъж архим. Епифаний Теодоропулос (1930-1989 г.) беседвал със свои духовни чеда. Разговорът тръгнал в посока за някои свещенослужители, които се стремяли да съберат около себе си паство, за да го ръководят. Самият отец Епифаний бил опитен и известен в Гърция изповедник, така коментирал тези намерения:

- Господ ни е призовал да Го следваме, не да крачим редом с Него. А ние често даже отпреде Му тичаме!

Повярвай: истинските пастири никога не се стремят към слава и власт над своите духовни чеда. Много от тях даже не искат да ги наричат наставници.
Атонският подвижник йеросхимонах Иларион бил наричан от съвременните му подвижници “духовник на духовниците” и го считали за равен на великите древни светии. А самият авва Иларион се отказвал от названието духовник. При него идвали множество хора. Той приемал всички, но неговите наставления приличали повече на съвети, отколкото на поученията на старец към ученици.

Духовникът, който е в състояние на прелест, събира около себе си съответния контингент пасоми. Ако откликнеш на желанието на някоя екзалтирана личност да те запознае със своя наставник, първо узнай не съответства ли дървото на плода. Това може да не стане бързо и да изисква много време, докато стигнеш до истинската същност на пастира. Вълците в овчи кожи понякога са много хитри в своето лукавство. Бъди внимателен!

Ти, разбира се, знаеш името на праведната Матрона. Тази велика праведница често предупреждавали хората, които се обръщали за съвет към нея, за опасностите от общуването с духовници, изпаднали в прелест. Светата постоянно внушавала на своите посетители: “Настъпва време на прелест. Много ще бъдат прелъстени. Ако отивате при старец или свещеник за съвет, молете се Господ да го умъдри с правилния отговор”. А една от своите ученички праведната Матрона съветвала: “Ходи в храма и не гледай никого, моли се със затворени очи или гледай някоя икона. Не се интересувай от свещениците и техния живот и не търси прозорливци или старци. Светът лежи в зло и прелест, а прелестта – прелъстяването на душите, ще бъда явна, така че се пази”.

Следва продължение
Публикация в сайта Духовник.ру
Превод: Златина Иванова

Прот. Вячеслав Тулупов е известен църковен писател, автор на множество книги, между които "Крыло ангела", "История апостолского века", "Как найти духовного отца", "Добрый войн Иисуса Христа" и други. Кандидат на богословието.

1) Според друга българска словоупотреба: "прелестчив" - б. р.
 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xaq8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин