На нас, съвременните християни, са ни известни тайноводствените поучения от първите векове на Църквата: оглашените са следвали определена програма, включваща участие в предкръщелната катехизация от една до три години, по време на която им било преподавано всичко, свързано с християнската вяра. Всичко, с изключение на въпросите, свързани с богослужението на Църквата. Тези въпроси били преподавани непосредствено след тяхното кръщение, като съответните поучения се наричали тайноводствени, тоест поучения, които водели кръстените към по дълбоките аспекти на тяхното християнско битие - Μυσταγωγώ - ръководя някого към тайната на вярата.
Разбираме, че тайноводствените поучения откриват две истини: а) учението, което имало връзка с богослужението, се считало от Църквата за изключително “съкровено” , затова и било оставяно за вече кръстените (тоест Църквата смятала, че не трябвало да се рискува, като катехизира кандидатите за кръщение по въпросите на богослужението) б) Тази литургична катехизация се разглеждала като венец на цялото християнско учение, като завършек и едновременно връх на въвеждането във вярата.
За съжаление, днес не съществува предкръщелна катехизация, но Църквата се занимава с катехизацията на кръстените още докато са малки или в неделните училища (катехизаторски училища), чрез своята проповед или в рамките на училищата, която тя е основала, или чрез срещите, които организира главно за млади (не говорим за дисциплината религия в училищата, защото с нея Църквата не може да развие своята катехизация - доколкото отговорността за учебните програми е във всяка една отделна държавна администрация - с изключение на случая, при който богословът-преподавател преживява своята образователна мисия като дело на следкръщелна катехизация, а не като религиозно учение).
Предвид това се поставя важният въпрос: как Църквата да съживи институцията на тайноводствената катехизация, тоест как да организира въвеждането на вече кръстените в богослужението; и може би преди този въпрос има друг, по-първостепенен: какви въпроси трябва да включва съвременната тайноводствена катехизация и какви принципи трябва да ръководят съответното учение?
А) Най-голямата и първостепенна грижа на съвременната тайноводствена и литургична катехизация е заниманието с Тайнството Евхаристия. Църквата от ранните векове е правилa именнно това в Тайноводствените поучения: тълкувала е светата Литургия чрез par excellance евхаристийното Евангелие - Евангелието от св. апостол и евангелист Йоан. Затова и в началото на тайноводственото поучение, непосредствено след Кръщението, в пасхалната нощ започва четенето на това Евангелие.
Светата Евхаристия е средоточие на нашето богослужение. Ако съвременната катехизация въвежда вярващите в Евхаристията, то е сигурно, че тя ще ги въведе и в цялото богослужение. Не е случаен фактът, че векове наред всичко се е извършвало в рамките на светата Литургия: Кръщението и Бракът, Тайнството Свещенство (единственото Тайнство, което и сега се извършва по време на светата Литургия), Тайнството Изповед (с публичната изповед преди Евхаристията), освещаването на водата (по-късно водосвет) и на елея за помазване на болните (по-късно Елеосвещение), освещаването на мирото за Кръщението и монашеското пострижение, благославянето на първите плодове. Дори и социалното дело на Църквата на ранните християни - събирането на средства - се е извършвало накрая на светата Литургия.
За съжаление, последвалото литургично развитие е довело до откъсването на тези Тайнства и последования от светата Литургия и най-лошото е, че е довело до забравянето на това от страна на днешните християни, като последицата от това е, че на историците, които се занимават с богослужението, се гледа с подозрение, когато говорят за необходимостта от връщането на Кръщението и Брака в светата Литургия, както и за неуместното извършване на монашеското пострижение по време на вечернята. Това е довело и до “индивидуализацията” на Тайнствата от типа “Каня ви на моя брак!” или “Каня те на кръщението на детето ми!”, като така е бил загубен евхаристийният характер на Тайнствата, а именно, че те са били събития, които се отнасят към цялата християнска общност, а не към определени вярващи поотделно, сякаш се отнася до тяхна собствена социална проява (следователно нормално ли е днес един християнин да каже на друг “Махай се от моята Литургия!”, както става при Бракосъчетанията и Кръщенията, където е налице стриктност по отношение на списъка на поканените?).
Следователно става ли ясно, че именно когато Катехизацията се е занимава със светата Евхаристия, тогава тя ще се отнесе към същността на цялото православно богослужение? Но какво означава “да се занимавам се със светата Литургия”?
Преди всичко означава, че преподавам и подчертавам пред поучаваните нейния богоустановен характер. От първостепенно значение за съвременния християнин е да осъзнае, че Литургията е заповед от Господа, че Господ е поискал от нас “да вършим това” за Негов спомен, че това и само това е нещото, което Той ни е заръчал да извършваме, докато Го срещнем отново при Второто Му Пришествие “докле дойде Той” (1 Кор 11:26). Следователно има ли по-важен въпрос за живота на християнина в света? Когато съвременната катехизация започне да учи и да въвежда поучавания в богоустановения характер на светата Литургия, тогава тя му дава “алфа и омега” на неговото пътуване към вечността.
Също така именно тогава изискването за ходене на църква към поучаваните се пренася от смисъла на религиозно задължение (от типа “непременно трябва да ходиш на Литургия в неделя”) в истината на срещата с идващия Господ, в истината, че по време на Литургията оставяме за малко земната реалност, за да живеем във вечността на Божието Царство. Посрещаме това Царство в началото на светата Литургия, оставяйки за малко в миналото това, което още не е дошло: Второто Господне Пришествие, което вече “си припомняме” - тъй като се намираме след него - именно по време на Литургията (“като си припомняме… Второто и Славно Твое Пришествие”).
Б) След като Катехизацията води вярващите към тази основна истина за светата Литургия, тя ще трябва да се насочи и към други две страни на поучителното дело: богословски анализ на всяка част от Литургията и изтъкване на значението й за спасението на всеки кръстен.
Когато говорим за “богословски анализ”, имаме предвид две неща: историческото развитие на различните части на светата Литургия (защото зад всяко историческо развитие се крие богословското съзнание на Църквата) и евхаристийното богословие на отците и учителите на Църквата (защото те са преживели и тълкували Литургията в Светия Дух, тоест православно).
За това дело днес съществуват всички необходими средства: преводи-тълкувания на светата Литургия, ценни изследвания на вдъхновени богослови по въпросите на светата Евхаристия, аудио-визуални материали за конкретната катехизация.
В) Свети Николай Кавасила пише, че “Църквата се проявява в Тайнствата”. Без Тайнства няма Църква. Протестантската църква е трагичен пример за загубата на смисъл на Църквата поради отхвърлянето на Тайнствата. Това отхвърляне е последица от погрешното разбиране, че Тайнствата на християнското богослужение не са били установени от Христос, а от първата християнска общност в Йерусалим. Колко пъти се изтъква от протестанската критика въпросът дали Христос е “извършил” Кръщение, Бракосъчетание, Елеосвещение и т.н.
За съжаление, протестантството не е осъзнало, че за всички аспекти на богослужението има заповеди от Господа, без Той Самият да е извършил съответното литургично действие. Но въз основа на тези заповеди Църквата е включила в Евхаристията всички практики, които Той е благословил, без да посочи конкретен начин за тяхното извършване. Църквата е включила в Евхаристия заръката на Господа за Кръщението, за благословението на Брака, за необходимостта от Покаяние и помазване на болните с елей, за ръкоположението на пастирите на Църквата, за благославянето на всяко едно материално нещо преди употребата му.
Всички Тайнства водят своето начало от Христово учение, а фактът, че Църквата ги е включила в най-важното Тайнство, Евхаристията, показва по-най добрия начин нейната вяра, че всички те са Негови заповеди и предпоставки за освещение и спасение. Тази вяра в богоустановения характер на Тайнствата “конституира” Църквата, тъй като дава възможност на верните за участие в даровете на Светия Дух.
Горните мисли са аспекти единствено на големия въпрос за литургичната катехизация на Църквата. Като дело на спасението, като трудно и изискващо познания по богословието и историята на Църквата дело, като първостепенно дело за евангелизирането на съвременния свят Тайноводствената катехизация трябва да обект на непосредствено внимание от страна на духовниците и миряните, натоварени със “служението на спасението”.
Превод: К. Константинов
