„Вкусете и ще видите колко благ е Господ!”
(Пс. 33:9а)
Причащението с Плътта и Кръвта на Господ Иисус Христос е най-великата и непостижима тайна, тайната, която води до целта на човешкия живот - нашето обожение (theosis). Обожението е уподобяването на Бога, което Сам Господ е дал на човека като задача (то е естествена за човека цел) още при сътворяването му (Бит. 1:27).
Причащението е тайнство, при което човека,
който го приема, бива очистен, умит от греховете си и сподобен по
неизказан начин с вкусването на Христос. Чрез Причащението ние вкусваме
Живота – Христос, Който възкресява искрено каещите се от греховната
мъртвост и ги дарява със Себе Си – вечния Живот. Без светото Причастие
ние не можем да имаме вечен живот, който е постоянно богообщение. Тази
истина самият Спасител изяснява на своите последователи и на слушащия
Го народ с думите: „...истина ви казвам: ако не ядете плътта на
Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който
яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в
последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна и кръвта Ми е наистина
питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в
него. Както Мене е пратил живият Отец и Аз живея чрез Отца, тъй и който
Мене яде, ще живее чрез Мене” (Иоан 6:53-57).
Трябва да отбележим, че още преди Своите кръстни страдания, смърт и
Възкресение Господ Иисус Христос установи тайнството Причащение
(Евхаристия - библ. гр. благодарствена жертва) на Тайната вечеря: „И
когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и
раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като
взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото
това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за
опрощаване на грехове” (Мат. 26:26-28).
При свето Причастие вярващите приемат Тялото и Кръвта на Христос във вид на хляб и вино. Хлябът и виното при претворяването не променят своя състав, но стават ново творение – истински Тяло и Кръв Христови чрез Св. Дух. Това тайнство на претворяването на виното и хляба в Тяло и Кръв Христови Спасителят завеща на Своите апостоли и техните приемници да извършват Евхаристията като спомен за Христос (Лук. 22:19). Спомнянето на Христос не трябва да се разбира в смисъл само на припомняне, спомен, а в смисъл на ежедневно реално и мистично общение и приемане на Христовите Тяло и Кръв, докато Той отново дойде (1 Кор. 11:26).
Думата „литургия” е гръцка (произлиза от думите leiton – общество и ergon – дело) и означава обществено дело. Тя е използвана за обозначаване на богослужебното последование, при което става претворяването, понеже в св. Евхаристия и чрез нея се осъществява Цъквата като събрание на верните в Христос. Нека си спомним, че думата Църква на гръцки е ekklesia и означава събрание и като Христово тяло (1 Кор. 12:27).
Св. Литургия изобразява най-важните моменти от живота на Господ Иисус
Христос. При нея, за разлика от театралните постановки, ние реално и
невидимо присъстваме на земния живот на Спасителя, на Неговото
разпятие, смърт, възкресение и възнесение. Ние действително вкусваме
Христовата Кръв и Плът.
Трябва да отбележим, че още преди Своите кръстни страдания, смърт и
Възкресение Господ Иисус Христос установи тайнството Причащение
(Евхаристия - библ. гр. благодарствена жертва) на Тайната вечеря: „И
когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и
раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като
взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото
това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за
опрощаване на грехове” (Мат. 26:26-28). При свето Причастие вярващите приемат Тялото и Кръвта на Христос във вид на хляб и вино. Хлябът и виното при претворяването не променят своя състав, но стават ново творение – истински Тяло и Кръв Христови чрез Св. Дух. Това тайнство на претворяването на виното и хляба в Тяло и Кръв Христови Спасителят завеща на Своите апостоли и техните приемници да извършват Евхаристията като спомен за Христос (Лук. 22:19). Спомнянето на Христос не трябва да се разбира в смисъл само на припомняне, спомен, а в смисъл на ежедневно реално и мистично общение и приемане на Христовите Тяло и Кръв, докато Той отново дойде (1 Кор. 11:26).
Думата „литургия” е гръцка (произлиза от думите leiton – общество и ergon – дело) и означава обществено дело. Тя е използвана за обозначаване на богослужебното последование, при което става претворяването, понеже в св. Евхаристия и чрез нея се осъществява Цъквата като събрание на верните в Христос. Нека си спомним, че думата Църква на гръцки е ekklesia и означава събрание и като Христово тяло (1 Кор. 12:27).
Св. Литургия изобразява най-важните моменти от живота на Господ Иисус
Христос. При нея, за разлика от театралните постановки, ние реално и
невидимо присъстваме на земния живот на Спасителя, на Неговото
разпятие, смърт, възкресение и възнесение. Ние действително вкусваме
Христовата Кръв и Плът.
