Мобилно меню

3.9 1 1 1 1 1 Rating 3.90 (10 Votes)
Филмът на Мел Гибсън „Страсти Христови” освен споровете „за” и "против", предизвика дискусия как ние, православните, преживяваме и възприемаме Христовите страдания. Този филм стана повод да се обърнем към православната мистика и към начина, по който св. отци говорят за Христовите кръстни страдания, към начина на изобразяването на Христовото разпятие в живописта, както и за това, как те се отразяват в богослужението и най-вече през Страстната седмица и Велики Петък. Дискусията бе породена и от факта, че има разлика между католическото и православното възприемане и съпреживяване на Христовите страдания.
Редица богослови изтъкнаха факта, че католическата мистика поставя силен акцент върху изкупителните Христови страдания за разлика от православната която акцентира на Възкресението на Спасителя. В православната мистика имаме съразпване на вярващия с Христос всеки ден като това съразпване се изразява в победа над страстите и в покорност на Божията воля, а не само в състрадателен размисъл върху кръстната саможертва на Спасителя с цел да Му се подражава, размисъл стигащ дори до действителни саморазпъвания на Разпети Петък в някои католически страни.
 Затова на фона на православната мистика и правнославното възприемане и съпреживяване на Христовите страдания ни се стори много любопитен един текст съставен от монах Геронтий през 1911 г. и който е издаден от манастира „Св. вмчк. Георги Зограф”, Света Гора, Атон 2005 г.  Този текст е озаглавен „Благодарствено възпоминание на Христовите страдания”. Поради обширността на текста ще предадем само някои негови основни моменти.
 След като проследява отвеждането на Спасителя от Гетсиманската градина пред първосвещеник Анна текстът обръща внимание на довеждането на Христос пред Каиафа. „Също и пред Каиафа от ръката желязна и въоръжена на неблагодарния Малх, на когото в градината изцели отсеченото от Петър ухо, така силно ударен Господи, че се отпечатаха всички пръсти на тази проклета ръка върху Твоето пречисто Лице, разклатиха се зъбите Ти, по-бели от мляко... Ти мигом падна на земята...” /с. 32/
 Интересно е откъде авторът на това молитвено възпоменаване разполага с данни, че Малх /чието име се споменава в Иоан 18: 10/, на когото Спасителят изцерява ухото /Лук. 22:51/ по-късно се е оказал така неблагодарен към Него след като в Свещеното Писание такива данни няма.
 Ще цитираме един пасаж, в който се прославя търпението на Спасителя, Който /по думите на съставителя на текста/ е хвърлен в тъмница „от безумното юдейско събрание и от Кайафа заклеймен като богохулник и законопрестъпник, заслужаващ смърт”... /33/ Струва ни се, че читателят с право може да се запита как толкова обидни квалификации се съчетават с молитвата. Тук ще споменем само един от многото обидни епитети като напр. „безумния и глупав Ирод” /с. 33/ с които се окачествява цар Ирод Антипа при който Спасителят е доведен.
 След това авторът на текста проследява как Пилат е изрекъл своята наистина несправедлива и необоснована присъда се спира върху Христовите страдания. „С трънени клони, с бичове с остри възли и с вериги железни така немилостиво бит Ти като стоеше до стълба по пресветото Си тяло понасяше удари и отново по същите язви жестоко удрян, язвите претърпя, божествената Ти плът от костите отделена висеше, подпухнала и черна, а животворящата Ти кръв преизобилно изтичаше...” /с. 34/. Христос е „в каменен стълб и в земята до смърт блъскан”, „с нозе ритан, за косите и за брадата дърпан и влачен” /с. 35/. Спасителят е удрян „с копия и колове, врязващи се в плътта по нозете и по коленете удрян, за косите, спуснати по пресветата Ти шия, от земята нагоре вдигнат...” /с. 36/. Спираме до тук с цитирането, тъй като ни се иска да спестим на читателите това описание на  силно разранената плът и лееща се кръв на Спасителя, което авторът прави, защото не искаме нашите читатели да се чувстват като намиращи се в аутопсионна зала, а и с цел да съхраним достойнството на Христос...
 Трудно бихме могли да коментираме думите „богоубийствения жидовски род” /с. 36/, които са отнесени разбира се към еврейския народ. Смятаме, че такъв откровен антисемитизъм, който се проповядва от този текст, е в разрез както с Христовия произход /Който по плът е евреин!/, с произхода на пресвета Богородица, на св. апостоли, пророци и многобройни праведници, които по плът също са евреи, така и със самото Христово учение. Ще споменем и още нещо, нещо което определено убягва на отец Геронтий. Не могат всички евреи-съвременници на Христовото служение да бъдат обвинени в Неговото разпъване защото отговорността и вината за това е само и единствено персонална  - тя е на тези, които Го осъдиха и одобриха Неговото разпятие. Сред присъстващите имаше обаче и такива, като жените на Йерусалим, които плачеха за Него. Още по-нелогично е да се вменява вина на евреите, които дори не са съвременици на Спасителя. Те не могат да имат никаква вина за Неговото разпване защото по думите на св. прор. Иезекиил „душа, която съгрешава, ще умре; син не ще понесе вината на баща, и баща не ще понесе вината на син, правдата на праведния при него си и остава, и беззаконието на беззаконния при него си и остава”. /Иез. 18:20/. Учудващо е как в началото на 21 в. издателство като „Георги Зограф” допуска подобен текст без да го редактира.
 В края на текста има и една молитва или „кратко възпоминание на Христовите страдания”. Тук има доста интересни споменавания на части от Христовото тяло. „Радвай се на нашия Господ Иисус Христос трепетна главо заради нас за косите дърпана, с тръни венчана, с пръчки удряна” /с. 43/... „Радвай се всесмирена шийо, за никакъв грях невиновна, заради нас в примка свързана и към разпятието поведена. Радвай се, хълбок пресвети заради нас с острите бичове на палачите при стълба бит и целият чак до костите от ударите посечен” /с. 44/... „Радвайте се почитаеми и всепокланяеми колене...” /с. 45/.
 Изненадваща е и молбата, отправена към Христос „с кръста Си като с копие прободи окаяното ми сърце” /с. 46/ понеже обикновено се молим с помощта на кръстното знамение да победим страстите и козните на демоните.
 Кулминацията на това молитвено последование е в текста, озаглавен „Целуване на частите на тялото или на раните на нашия Господ Иисус Христос”. Тук главата, устните, очите, устата, гърлото, ушите, шията, ръцете, гърдите, хълбока, коленете, нозете и цялото тяло на Спасителя са призовани да се радват заради понесените страдания /с. 46-48/.
 Подобно детайлно описание на Христовото тяло е чуждо на православната мистика не защото Христос не е имал истинско човешко тяло защото Той е подобен на нас във всичко освен в греха /срв. Евр. 4:15/, а защото човек лесно би могъл да започне да си представя Христовото тяло, а аскетите ни учат, че представите в молитвата са прелестни и трябва всячески да се избягват. Именно това отличава православната мистика от тази на кармелитката Тереза /1515-1582/, родена в гр. Авила, Испания, която целувала в молитвен екстаз бялата шия на Христос...
 В заключение ще кажем, че според нас това последование контрастира не само на фона на православната мистика, но дори  на фона на филма „Страсти Христови” в който силен акцент бе поставен върху Христовите страдания.



Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awpaw 

Разпространяване на статията:

 

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата