Изразговори на стареца Паисий с монахини от манастира в Суроти
- Отче Паисий, веднъж ни казахте, че чрез любовта човек израства, узрява. Какво по-точно имахте предвид?- Не е достатъчно да обичаш другия. Трябва да го обичаш повече от себе си. Майката обича децата си повече от себе си. Остава гладна, за да нахрани децата си, но усеща по-голямо задоволство от тях. Дечицата се хранят материално, а майката духовно. За тях е вкусът на храната, а за майката духовното ликуване. Едно момиче преди да се омъжи, може да спи до десет часа сутринта и да иска при това млякото да я чака сервирано. Мързи я да свърши каквато и да е работа. Иска всичко да получи готово. Иска да я обслужват. Има изисквания към майка си, към баща си, а тя си гледа безделието. Любовта е заложена в природата й, но тази любов не се развива, защото непрекъснато получава помощ и напътствия от майка си, от баща си, от братята и сестрите си. В момента, обаче, когато стане майка, тя става като механизъм, който колкото повече се натоварва, толкова по-хубаво работи, защото върши всичко с любов.
Преди се е гнусяла да докосне нещо мръсно и е миела ръцете си с ароматни сапуни. А сега, когато детето е мръсно и трябва да го изчисти, ще речеш, че държи ... мармалади! Не се гнуси. Преди, ако я събуди някой, се е сърдила защо й пречат. А после, като плаче детето, цяла нощ стои будна. Грижи се за него и се радва. Защо? Защото престава да бъде дете. Станала е майка и с това са дошли жертвата, любовта.
Майката стига дотам, че има повече любов и жертвоготовност от бащата, защото бащата няма толкова възможности да прави жертви. Майката се мъчи, изморява се повече с децата си, но успоредно и получава повече от тях. Дава, дава и затова постоянно получава. Бащата не се изморява толкова с децата, нито толкова се натоварва от тях, затова и любовта му не е колкото на майката.
Колко майки са идвали при мен с плач и са ме молели: “Помоли се, отче, за детето ми”. Какво притеснение носят у себе си! Малко бащи са ми казвали: “Помоли се, помогни на детето ми..” Ето и днес, една майка с какво желание и гордост буташе децата си напред, за да вземат благословия. Осем имаше и ги подреждаше поред. Един баща по-трудно прави такива неща...
Бащината прегръдка, когато няма Божията благодат, е сурова. Докато майчината прегръдка, даже когато няма Бога, е мляко. Детето обича баща си и го уважава, но с грижите и нежността на майката любовта му към бащата се усилва.
Из книгата: “Семеен живот”. Старец Паисий Светогорец
Картина на Никола Маринов "Майка с дете"
