Както повечето турски мъже Габриел Октай Чилли обича да пие чай с приятели и да ходи на футболни мачове. Една подробност обаче го различава в тази преобладаващо мюсюлманска страна - всяка неделя той ходи на църква. На стената на неговия бижутериен магазин, до по-известния портрет на основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк, чийто образ украсява магазини, ресторанти и офиси в цялата страна, виси икона на Иисус Христос и неговите последователи. Чилли принадлежи към една от най-древните църковни общности в Турция, сирийските християни или сириани, които все още говорят вид арамейски - езика, говорен от Иисус.
В Турция техният брой е едва 20 хиляди, намалели от 250 хиляди, когато Ататюрк основал републиката през 1923 година. 20-ти век бе тежък за сирианите и им донесе религиозно преследване и икономически трудности, но Чилли е изпълнен с вяра за бъдещето си в демократична Турция, която има за цел да се присъедини към ЕС. Той няма никакви планове да последва роднините си зад граница. "Аз планирам да остана тук, това е моят дом. Ако ние всички напуснем, кой ще се грижи за нашите църкви и манастири?", каза той в магазина си в Мардин, град в Югоизточна Турция, близо до Сирия. "Преди 20 години животът беше доста труден, но сега нямам проблеми. Нещата се променят, отчасти благодарение на ЕС", каза той, сервирайки домашно червено вино с по-голямо желание отколкото обичайния чай, предлаган на посетители.
Новата вълна сириани емигрирали през 80-те и 90-те години, когато се разразиха сблъсъците в тяхната историческа родина между турските сили за сигурност и кюрдските сепаратисти. Кюрдите са най-голямата етническа група в региона. Насилието рязко намаля след залавянето през 1999 г. на Абдуллах Йоджалан, лидера на нелегалната Кюрдска работническа партия (ПКК), и правителството смекчи езиковите и културни ограничения към своите малцинства като част от реформите, свързани с ЕС. Някои сириани дори сега се завръщат тук. Над 50 семейства се завърнаха в последните години, каза Чилли.
По време на престоя си в древния, оцветен в охра манастир Дейрулзафран (което на арабски означава Шафранения манастир) Салиба Йозмен, епископът на Мардин, също изрази предпазлив оптимизъм. "Ние имаме мир сега и можем да си поемем дъх", заяви пред Ройтерс свещенослужителят, завършил образованието си в Оксфорд. Той е притеснен, че неговият петстотингодишен манастир ще посрещне по-малко хора тази година заради конфликта в Ирак и напрежението между мюсюлманския свят и Запада, започнало с карикатурите на пророка Мохамед. Манастирът посреща повече от 100 хиляди посетители годишно, повечето от които са турци. Британският принц Чарлз и турският президент Ахмет Недждет Сезер са сред най-скорошните посетители.
Всяко нарастване на напрежението между мюсюлманите и Запада поставя немюсюлманските малцинства в страни като Турция в деликатно положение, въпреки че Йозмен отбеляза, че кризата с карикатурите е минала спокойно за трите хиляди сириани в югоизточния регион. "Бяхме малко неспокойни. Хората като цяло обвиниха християните за карикатурите, но тук в Турция кризата не беше толкова интензивна, колкото в арабския свят", каза Йозмен. Турските власти действаха деликатно, като например осигуриха протичането на протестите срещу карикатурите в Мардин в мюсюлманската, а не в християнската част на града, заявиха членове на църквата. "Ние трябва да преодолеем предубежденията между религиите. Било то мюсюлмани или християни, всички ние сме граждани на Турция. Ние също плащаме данъци и изпълняваме военна служба. Най-важното нещо за нас са свободата и вярата", заяви Йозмен. Йозмен заяви, че световната църковна общност на сирианите, също известни като яковити християни, сега наброява над 15 милиона, три милиона от които са в Индия, където следите им могат да се открият още в десетилетията след разпъването на Христос.
След рухването на сравнително толерантната Османска империя турските сиро-православни стават уязвими и изпадат в затруднено положение. Те не са официално регистрирано малцинство в Турция, както гърците или арменците, и поради това нямат специални гаранции за права като частно обучение съгласно клаузите на Лозанския договор от 1923 г. за немюсюлманските общности. Турските сиро-православни, които наброяват над 15 хиляди души в Истанбул, посещават държавните училища, където обучението е на турски и където могат да учат само за Исляма. Те могат да бъдат обучавани на родния си език и религия само неофициално, в рамките на извънучилищни часове от свещеници, монаси и монахини. Над 20 момчета живеят и учат в Дейрулзафран. Тези, които ще стават свещеници, трябва да учат в Дамаск, където е седалището на Сиро-яковитската православна патриаршия, или на Запад. Има и други проблеми. Иса Гюлтен, учител по арамейски, заяви, че местните кюрди завземат земи, които все още законно принадлежат на сирианите, живеещи в чужбина. "Държавата си затваря очите пред това. Тя би трябвало да защитава правата на малцинствата", отбеляза той. Чилли заяви, че християните и мюсюлманите в Мардин празнуват заедно религиозните си празници. Християните предлагат боядисани яйца на Великден, а мюсюлманите ги канят да ядат агне по време на ислямския празник курбан. Манастирът на Йозмен ще получи 600 хиляди евро от Европейската комисия за основна реставрация. "Като религиозно малцинство ние гледаме към ЕС. Но за Турция е важно, като мост между Изтока и Запада, да запази своята етническа и културна мозайка", отбеляза той.
