Неделя на Тома и на свети Йоан Богослов (Йоан 20:19–31). Проповед, произнесена в светата обител "Св. Йоан Предтеча", Есекс, Англия, 8.5.2016 (в деня на св. Йоан Богослов)
Двама апостоли ни посочва днес нашата Църква, обични братя, като изповедници на божеството на Господ.
Единият е апостол Тома, който, виждайки възкръсналия Господ, изповяда и рече: „Господ мой и Бог мой“. Другият е ученикът, чиято памет днес чества нашата Църква: Йоан Богослов, който, както чухме в апостолското четиво, също изповядва божеството на Господа, като записва тези твърде значими слова: „Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота.“ (1 Йоан 1:1)
И двамата тези ученици изповядват божеството на Господа, но всеки достига до това по различен път.
Апостол Тома, за да достигне до изповядването на божеството на Господа, преминава най-напред през съмнението. Той не може да повярва, ако няма в ръцете си доказателства. Не може да повярва и да изповяда божеството на Господа и Неговото Възкресение, ако не Го види лично и не положи пръста си върху следите от гвоздеите — за да се увери, че именно разпнатият Господ е Този, Който е възкръснал, че Той е неговият Господ и неговият Бог.
„Ако не видя в ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в белега от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“
И така, той достига до вярата, преминавайки през съмнението, през изследването, удовлетворявайки своя разум.
Йоан следва друг път. Йоан изповядва божеството на Господа, вървейки по пътя на любовта. Той никога не се усъмни в божеството на Господа, защото Му се бе отдал напълно. Беше свързан с Него чрез връзката на любовта. И тази любов Йоан запази вярно, и никога не възникна никакво съмнение в неговата мисъл. Той винаги беше този, който Го възприемаше като Син Божи, като свой Господ и Бог. Никого не бе възлюбил така, както Него. Не бе дал любовта си на никого другиго и никой не бе приел любовта Божия така жива и осезаема, та и той да може да каже, че е „докоснал“ – „ръцете ни попипаха“ – до любовта Божия, защото бе положил глава върху гърдите на Господа по време на Тайната вечеря. Той беше този, който никога не се отдели от Него, който Го последва дори до Кръста – в онзи момент, когато всички други ученици Го бяха изоставили. Взе у дома си майката на Господа, пресвета Богородица, и Му остана верен докрай. Затова Църквата го нарече „възлюбения ученик“. Още от светите Евангелия той носи това наименование. А Църквата му добави и названието „девствен“, защото нито в мисълта му, нито в живота му някога премина предателството и отричането от Господа. Девството не е само въпрос на телесна чистота и непорочност. То е чистота и постоянство на мислите и на сърцето ни, насочени към една личност, на която сме напълно предани. Следователно за Йоан не съществуваше изкушението на предателството спрямо Господа, нито съмнението – и затова той бе наречен девствен. Девствен от всяко изкушение за отдалечаване от Господа.
Но Църквата му даде и още едно, много важно название – нарече го Богослов; титла, която не бе дадена на другите ученици на Господа, макар и те да изповядаха Неговото божество. Апостол Петър го изповяда по пътя към Кесария Филипова, казвайки: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Мат. 16:16). А апостол Павел също бе възнесен до третото небе и чу неизказани думи, които човек не може да изрече (2 Кор. 12:4). Те, както и останалите ученици, познаха Бога и Го изповядаха, но никой от тях, освен Йоан, не ни говори за самото битие на Бога, за това какъв е Бог в Самото Си съществуване. И това направи Йоан, преминавайки през своя опит и през своята връзка с Него, затова можа да кажа, че в самата си същност, в самото Свое лично битие, Бог е любов: Бог е любов (1 Йоан 4:8). Това не е откритие, дошло някак внезапно, без да е минало през личния опит, защото целият негов живот беше едно познание на любовта на Бога.
Другите ученици познаха Божията любов, след като преминаха през пътя на покаянието, през пътя на сълзите, както апостол Петър, защото бяха се отдалечили от тази любов, бяха я предали. Йоан никога не я предаде. И затова се удостои да бъде Богослов и да ни покаже какво означава истинско богословие.
Ето защо, възлюбени братя, трябва да се вгледаме в този велик ученик на Господа, който е и трябва да бъде наш учител, нашият Богослов, единственият от апостолите, на когото Църквата призна този титул.
Йоан, следователно, от своя личен опит познава, че Бог е Света Троица – трите Лица на Светата Троица, които са свързани помежду си чрез любовта. И тази любов се излива към света чрез мисията и въплъщението на едно от тези Лица – Сина и Словото Божие. Така Йоан ни показва какво е истинското богословие. Той ни показва и извора, от който богословието черпи и трябва винаги да черпи. А този извор е самата любов.
Никой не достига до Бога чрез ума, чрез мисълта, чрез аргументите. Но чрез любовта може да стигне до Бога. Защото Бог Самият е любов. И когато Йоан говори за любовта като извор на богословието, той няма предвид любов, която е просто чувство, както обикновено я разбираме в ежедневния език.
Според Йоан любовта е вярното предаване на волята на Възлюбения – на Другия, на Бога. И това предаване е до такава степен, че човешката воля да се отъждестви с Божията воля. Затова Господ казва в Евангелието от Йоан: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди“ (Йоан 14:15). С други думи: не можете да казвате, че Ме обичате, а да не пазите заповедите Ми. Това, което искам, е вашата воля да се съедини с Моята. И именно това показа Господ в Гетсимания, когато съедини Своята воля с волята на Отца Си и достигна до Кръста.
Спазването на Божиите заповеди, възлюбени братя, е предпоставка за богословието. Никой не може да богословства, ако не премине по този път. И този път води и до другото проявление на любовта на Йоан към Господа – неговото участие в Христовия Кръст. Както вече казах, другите ученици бяха изоставили Христос при Кръста, а той остана до Него. Той съучастваше в кръстната болка – преживяваше я, изживя я.
И затова може да се каже, че наистина възлюби Господа и че именно чрез тази любов позна истинското богословие.
Следователно истинското богословие минава и през Кръста. То преминава през трудния път на отказването от нашата собствена воля, през разпъването на нашата воля, както се случи със Самия Господ, и именно затова Йоан е Богослов, защото мина по този път.
И още нещо, което прави впечатление, братя мои. Голямо значение за това Йоан да бъде богослов има и фактът, че той прие Пресвета Богородица при себе си. На пръв поглед това не изглежда съществено, но ако човек се замисли по-дълбоко, ще види, че Личността на Господа е толкова тясно свързана с Богородица, че не може някой да обича Господа, без едновременно да обича и Богородица и да бъде предан на нея.
Затова и нашето богословие, възлюбени братя, преминава и през този път – пътя на любовта, на почитта и на предаността към Пресвета Богородица и към всички светии, които Сам Господ възлюби.
Ето защо, възлюбени братя, Йоан е Богослов, великият Богослов на нашата Църква.
Пътищата, които стоят пред нас, за да достигнем до признаването на Господа като Бог и до Неговото изповядване, са различни. Те не са еднакви за всички хора. За апостол Тома пътят беше изследването, рационалното търсене. И този път Бог не отрича на човека: ако иска да го следва, може. Но Господ не го нарича блажен.
Той казва на апостол Тома: „Добре, сега се удовлетвори – задоволи се твоето любопитство, задоволи се разумът ти, но блажени са онези, които не вървят по този път: блажени, които не са видели и са повярвали“. Не че този път е забранен. Господ не забранява научното изследване. Това, което често се казва: „Вярвай и не изследвай“, не е това, което Църквата действително учи. Изследването също е път. И отците на Църквата бяха истински учени в богословието; те успяха чрез пътя на изследването да достигнат до изповядването на вярата, но това не е единственият път.
Другият път, по който вървяха други апостоли, като Петър и Павел, е пътят на покаянието, пътят на сълзите: преминаването от отричането на Бога, на Господа, чрез покаяние към твърдото изповядване на Неговото божество. Това също е път, и бих казал, че той е най-разпространеният за всички нас. Защото всички, в една или друга степен, сме падали и падаме в предателство спрямо Божията любов. И всички имаме нужда да преминем през пътя на покаянието и сълзите, за да можем тогава да изповядаме: „Господ мой и Бог мой“. Това е пътят на мнозинството от нас.
Пътят на свети Йоан Богослов е рядък. Това е път на пълно предаване на Господа, без съмнение, без предателство и без отстъпление. И именно тези са истински блажените, които Господ прославя в днешното евангелско четиво.
Всички тези пътища, братя мои, стоят пред нас. За да достигнем до изповядването на Господа като наш Бог, като Бог на самото ни съществуване, можем да последваме който и да е път, стига да го желаем и да живеем в тази изповед.
Следователно трябва да започнем от любовта. Да не пристъпваме към Господа като към научен обект, който искаме просто да опознаем с разума си. Трябва да Го приближим като Някой, Когото обичаме и Когото желаем да бъде наш Бог.
И ако започнем от тази предпоставка, тогава Сам Той ще ни се открие и ще кажем заедно с апостол Тома: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!“
Проповедта е откъс от сборника "Сто проповеди" (Εκατό κηρύγματα, Αρτος ζωής 2023), подготвян за издаване на български език от Варненска и Великопреславска св. митрополия
Превод: З. Каравълчева
