Обични в господа братя и сестри,
Сред всички знаменателни събития от земния живот на Божията майка, запазени за нас в Преданието на Църквата, нейното Въвеждане в храма има изключително важно значение и заема особено място в богочовешката история на спасението. Пристъпването на Пречистата Дева към Йерусалимския храм, който е бил сърце и средоточие на всички очаквания на ветхозаветния Израил, светите отци и духоносни химнографи на Църквата са разглеждали като радостно знамение: „предзнаменование на Божието благоволение“, „предвестие на човешкото спасение“ и „предвъзвестяване“ за наближаващото идване на Самия Христос (Тропар, гл. 4, из Утринната на Въведение Богородично). В светлото утро на този ден в Божия храм влиза тази, която е избрана от Предвечния Божи съвет сама да стане вместилище и одушевен храм на Живия Бог – Богородица и небесна Царица, най-дивното и свято чедо и украшение на човешкия род.
С какви думи да възпеем днес Всехвалната Богородица, която Сам Бог е избрал за Свой свят храм? Как да възвеличим нея, която, още невръстно дете, се отскубна от ръцете на онези, които я въвеждаха в Божия дом, и с по детски чисто сърце се втурна по неговите стъпала, за да остане там и да се подготви за срещата си с Онзи, Който в дивното тайнство на Своето въчовечаване дойде, за да изкупи и спаси човешкия род от властта на греха и смъртта? Как да прославим Божията отроковица, която първосвещеник Захария въведе не просто в храма, а право в Святая Святих, като ѝ позволи да се моли там винаги, когато възжелае! Към нея, Пречистата Дева, отново с възторг ще възкликнем, заедно със светия архангел, благовестителя Гавриил: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (Лука 1:28).
Образът и примерът на Пречистата е винаги и неизменно пред очите ни. Дивното начало на нейния земен живот, нейният по детски чист и свят устрем към Бога и Неговия храм и днес ни призовават към това да ѝ подражаваме, да имаме и ние нейната свещена ревност, да търсим онази чистота, която ни прави свети и непорочни храмове на Живия Бог, обиталища на Светия Дух, достойни за нашия Господ, Който чрез нея дойде между нас, за да ни дарува спасение и вечен живот. Нейното влизане в Божия храм ни подсеща, че устремът към него следва да бъде и за нас онази насоченост на нашето сърце, на целия ни живот, която да извайва от нас – по думите на свети апостол Петър – „живи камъни“, съграждащи от себе си „духовен дом“ и „свето свещенство“ (1 Петр. 2:5), което е и нашето истинско призвание и смисъл на нашето съществуване.
С особена любов се обръщаме в този свят ден към нашите православни младежи, които всякога имаме в сърцето и молитвите си, заедно с всеки православен християнски дом и семейство, с всяка „домашна църква“, призовавайки към пребъдване в Христовата истина и в тесния, ала спасителен Господен път, за да може и цялото наше православно християнско общество да изпълни „закона Христов“ (Гал. 6:2) и Неговата отправена към всички нас заръка: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16).
Божията любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!
Честит и благословен празник!
