Мобилно меню

4.9487179487179 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (39 Votes)

Eucaristia-Mimi1_1.pngНа 29 юни Църквата Христова чества па­метта на св. славни, всехвални и първовърховни апостоли Петър и Павел.

Св. ап. Петър още при призоваването му към апостолско служение благоговейно се е прекланял пред Богочовека Христос и смирено и всесърдечно е изпълнявал Неговата воля. Св. ев. Лука свидетелства:

„Веднъж, когато народът се притискаше към Иисуса, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, т. е. на Петра, помоли го да отплуват малко от брега, и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече на Симона: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба! ... Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше и кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред нозете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек! ... И рече Иисус на Симона: „Не бой се; отсега ще ловиш човеци“. Върви след Мене! – Петър веднага оставил всичко и тръгнал след Него“ (5:1-11).

„И станал – по думите на св. Йоан Златоуст – уста на апостолите, из която се леело огнено слово“. След Капернаумската беседа на Спасителя за целта на Неговото идване на Земята – да спаси човеците от греховете им и да встъпи с тях в духовно единение, мнозина от учениците и то именно ония, които очаквали някакво славно земно царство на Месия, Го оставили. А Петър на въпроса на Иисус Христос, отпра­вен към дванадесетте, „да не искате и вие да си отидете?“, с не­поколебима убеденост отговорил: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живи!“ (Иоан 6:67-69).

Петър е проявявал винаги особена привързаност и преданост към Господа Иисуса. В Гетсиманската градина той се опитва да Го защити от въоръжената с ножове и колове тълпа, предвождана от предателя Юда (Мат. 26:51). Когато се разнася вестта за възкресението на Господа, любовта му го насочва към Христовия гроб и той пожелава пръв да провери истината (Иоан 20:3). На брега на Тивериадското море Възкръсналият се явя­ва на учениците Си. Петър се хвърля в морето и се отправя към брега, за да посрещне Господа, и после на въпросите, отправени му от Иисус Христос, „Симоне Ионин, любиш ли Ме, обичаш ли Ме?“, трикратно изповядва горещата си обич и искрена привър­заност към Него: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам!“ (Иоан 21:5-17).

Има само един момент от живота на апостола, който временно помрачава любовта и привързаността на Петър към Господа, и това е отричането, за което сам Господ Иисус Христос му е предсказал: „Тая нощ преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене“ (Мат. 26:34). Но Петър стократно е изкупил своя грях. Св. еван­гелисти съобщават, че той се разкайва, пада на земята и горко плаче (Мат. 26:75; Марк. 14:72). Св. Предание разказва, че даже до самата си смърт ап. Петър всяка нощ, когато е чувал пеене на петел, с горещи покайни сълзи се е каел. На Петдесетница, след слизането на Светия Дух над апостолите, ние виждаме св. ап. Петър пламенно да проповядва на насъбралия се хиляден народ за Разпнатия и Възкръснал Иисус Христос, вследствие от което хиляди хора са повярвали. От този момент до мъченическата си смърт апо­столът обхожда градове и страни, смело и дръзновено благовести навсякъде – гонен, преследван и страдащ. Заги­ва мъченически в гр. Рим, по времето на имп. Нерон, в 67 г.: бил е разпнат на кръст, с главата надолу, понеже е смя­тал себе си за недостоен да умре така, както е бил разпнат Спасителят.

Също така славно е било служението и на другия велик из­браник Божи – св. ап. Павел.

Той не е бил очевидец на Господните дела, както е бил св. ап. Петър. Отначало Свещената история ни го представя като Савел, гонител на вярващите в Христос. Знаем как по пътя за Дамаск Господ чудесно го е повикал за апостол: изведнъж го огрява светлина от небето и като пада на земята чува глас, който му казва: „Савле, Савле, що Ме гониш?“. А той отговаря: „Кой си Ти, господине?“. Господ казва: „Аз съм Иисус, Когото ти гониш“ (Деян. 9:3-5). И в душата на гонителя Савел настъпва коренен прелом. Повярвал в Христос, той става Негов апостол, под името Павел, и от най-жесток гонител на Христос и на християните се превръща в най-вдъхновен разпространител на Христовото благовестие. Всичките си сили и дарби, целия си живот посвещава на служение на Хри­стовата Църква, особено сред езичниците. През целия си жи­вот Павел с мъка и искрено разкаяние си спомня за злините, които е причинил на Божията Църква. „Аз съм най-малкият от апостолите – пише той до коринтяни – и не сьм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Църквата Божия“ (1 Кор. 15:9). Всичко, постигнато в неговия земен живот, той е отдавал не на себе си, а на Божията благодат: „С благодатта на Бога съм това, което съм“ (1 Кор. 15:10). „На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат – да благовестя на езич­ниците неизследимото богатство Христово“ (Еф. 3:8). Божията благодат и сила в него са го вдъхновявали, и той е говорел пред царе и управ­ници, пред мъдреци и невежи, пред юдеи и елини. И неговото могъщо слово, посветено на разкриването на вечните евангел­ски истини, е спечелило хиляди членове за Христовата Църква. Неговата ревност за проповядване на словото Божие е била безпределна: „Горко ми – пише той на коринтяни – ако не благовествувам“ (1 Кор. 9:16). И доволството, и бедността, и сво­бодата, и оковите, и приятелите, и враговете, и животът, и смърт­та – всичко при него е послужило за слава Божия. Ден и нощ не само е благовестил, но се е занимавал и с труд, с работа, за да не обремени някого. На ефеските презви­тери, събрани в гр. Милит, той казва: „От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха: сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце“ (Деян. 20:33-34). Затворен в тъмница и окован във вериги, той не пада ду­хом, а е изпълнен с мир и радост: „Радвайте се винаги в Господа и пак ще река, радвайте се“ – пише той на филипяните (4:4). Св. ап. Павел е посечен с меч в Рим, по времето на Нерон, в същата 67 г., когато там е пострадал и св. ап. Петьр.

В една от беседите си за св. ап. Павел св. Йоан Златоуст пише: „Но, възлюбени, и Павел е бил подобострастен нам човек, и той е имал тази природа, която имаме и ние. Само че той е показал велика любов към Христа и затова се е издигнал по-високо от небесата и се е сравнил с ангелите. И така, не само да му се удивляваме и не само да се чудим на неговите подвизи, но да се постараем, по неговото внушение (1 Кор. 4:16), да му и подражаваме, та след заминаването от този живот да се сподобим да го видим и да участвуваме с него в неизказаната слава, която да удостои Бог всички нас да я по­лучим, по благодатта и човеколюбието на Господа наш Иисус Христос!“.

Да подражаваме на св. апостоли, както те са подражавали на Христос! И от все сърце да им се молим с думите на църковния им тропар: „Първопрестолни между апо­столите и учители на вселената, молете Владиката на всичко да дарува мир на света и на душите ни велика милост!“. Амин!

* По материали от Сборник проповеди на Доростолски и Червенски митр. Софроний.
На снимката: св. ап. Петър и св. ап. Павел – златно изображение върху стъкло от 4 в., съхранява се в Секцията за християнско изкуство към Ватиканските музеи (бел. ред.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/qap 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник