Св. Петдесетница - Рожденият ден на Църквата

4.25 1 1 1 1 1 Rating 4.25 (4 Votes)

Човек е психо-физично същество. И в него в сложно единство и съподчиненост живеят духовното и материалното. По същия начин в св. Църква и нейното богослужение си дават среща небесното и земното, етичното и естетичното, сливайки се в една хармонична цялост с мощно и всеобхватно въздействие върху човешката душа. На днешния празник Петдесетница – рождения ден на Христовата Църква, като възпоменаваме слизането на Св. Дух над апостолите, ние, вярващите, богато украсяваме храмовете си с цветя и зеленина. Този красив обичай е съществувал още в старозаветно време. Някога евреите, като празнували своята Петдесетница ( на 50-ия ден след Пасха), принасялив храма плодове от жътвата, която в Палестина се извършвала по това време. Този празник бил също ден на радост и благодарност за извеждането на израилтяните от Египет (Втор. 16:12)Ние пък, християните, на празника Петдесетница ( на 50-ия ден след Възкресение Христово) обкичваме храмовете с цветя и зеленина – така принасяме пред Бога начатъците, плодовете на пролетта, настъпваща вследствие обновяването на земята от Съзидателния и Животворящ Дух Свети. освен това украсяването на храмовете с пролетни цветя и клонки е символ на плодоносието на Новозаветната Христова Църква.

През последните няколко години хората открито изповядват вярата си и масово се стичат в храмовете за големите християнски празници. Всеки загрижен за духовното здраве на нацията човек не може да не се радва на този факт. Със съжаление обаче трябва да признаем, че за мнозинството хора християнските празници са само една хубава традиция, която трябва да бъде зачитана – те не вярват в истинския повод за празника. Думите на свещеника за Раждането на Спасителя, за Възкресението и Възнесението Му, или както е на днешния празник – за слизането на Светия Дух, те приемат като красива легенда или като символ, а не като истинско, реално събитие. Едно такова отношение издава повърхностното мислене и слабата вяра на предубедените скептици. Защото християнството е невъзможно без вяра в чудото, без факта на Божията промислителна намеса. То не е само нравствено учение, чиято цел е да направи хората по-добри, но и нещо много по-дълбоко и по-същностно. Потапяйки се непредубедено в неговите истини, ние неминуемо стигаме до Бога...

В десетилетията, последвали издаването на Медиоланския едикт през 313 г., римското законадетелство било повлияно от възвишената етика на Христовото учение и значително се хуманизирало: били осъдени кървавите зрелища в цирковете, забранена била продажбата на деца в робство, а на големи църковни празници ставало групово освобождаване на роби. Така Църквата още от самото начало на своето узаконяване украсила човешкия живот и нрави с цветята на човечността и любовта.

Нека и ние, влизайки в пролетно украсените храмовеи приемайки с искрена вяра даровете на Светия Дух, да украсим чрез тях душите си с уханните цветя на християнските добродетели. За да блесне светлината ни пред човеците и те, като видят добрите ни дела, да прославят нашия Отец Небесен (вж. Мат. 5:16).