Мобилно меню

4.7 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (10 Votes)
PICT0112_1.jpgСлед Възнесението на Господ Иисус Христос, което станало на 40-ия ден от Неговото Възкресение, учениците Му прекарвали заедно дните си в молитва и трепетно очакване да слезе върху тях обещаният от Спасителя Дух Свети. На 50-ия ден това обещание се изпълнило. “Когато настана ден Петдесетница – пише св. евангелист Лука в книгата си “Деяния на светите апостоли”, ... внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделиха и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Свети, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят” (Деян. 2:1-4).

Христовите ученици получили благодатните небесни дарове, които ги възродили, осветили и вдъхновили да започнат делото на своя живот – разпространението на Христовото учение. Затова, днес, на Петдесетница, Църквата празнува своето рождество, своето божествено начало...

Този празник се нарича още Света Троица, защото чрез слизането на Светия Дух се открива благодатното действие върху нашия свят и на трите Лица на Светата, Животворяща и Неразделна Троица, на Триединния Бог – наш Творец, Спасител и Осветител. Светия Дух изхожда предвечно от Отца, а е пратен на апостолите от Господ Иисус Христос.

Днес в църквите по време на службата се разпръсва орехова шума. Това е спомен за събитието, което празнуваме – ореховите листа символизират огнените пламъци, чрез които Дух Свети видимо е слязъл над апостолите, озарил душите им и ги изпълил с огъня на благовестието. Занасяйки ореховата шума вкъщи, ние ознаменуваме св. Петдесетница и поемаме задължението да бъдем – всеки според силите си – благовестници Христови...

В историята на светата Христова Църква има много необикновени и чудни събития. Едно от най-чудните е слизането на Светия дух над Христовите ученици, дивното проявление на Троичността на Единния Бог.

Естеството на Бога и на Третото Му Лице за нас са тайна. Нашият ограничен човешки ум не може да обхване дори и частица от необятната бездна на Божията същност. Но човек освен тяло има и душа. А тя, както знаем, е дихание, вдъхнато от Бога, дадено ни от Твореца. И с тази своя душа човек улавя вълните на благодатното Божие лъчение, черпи духовни сили и енергия от своя Първоизвор.

Какво превръща смутените, уплашени и неуки галилейски рибари в смели, пламенни и вдъхновени вестители на Христовото учение? Това беше силата, която им беше дадена от Светия Дух.

Апостолите следваха и слушаха Христос цели три години /вероятно е да се повече от три години – бел. ред./, но не разбраха същността на Неговото учение и мисия – дори и след като се убедиха във факта на Възкресението Му.

Какво отвори духовните им очи изведнъж да проумеят в пълнота истината на Боговъплъщението и изкупителната жертва на Спасителя? Това беше светлината, която преизобилно се изля върху тях чрез Светия Дух.

Разпространението на християнството от простодушните, но изпълнени с благодатните сили на Светия Дух апостоли, които победиха мъдростта на мъдрите, не може да бъде обяснено по никакъв начин без събитието, което честваме днес...

Мирът, милосърдието и любовта са Божии дарове – тях можем да получим само от Бога. Ала днес те са редки цветя в пустинния пейзаж на живота ни, защото ние ги търсим не там, където трябва, и мислим, че само със земни средства можем да облагородим себе си и другите. Ако по-често се обръщаме към Бога – единствения Извор на духовни и творчески сили, любов и красота – ние ще стигнем до своята Петдесетница и ще получим, отново и преизобилно даровете на Светия Дух. А имайки ги в себе си, ще можем да ги дарим на всекиго край нас.

“Пътят към храма”, книга 2, София 2000 г.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a46d 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.