„И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца"

Основните новозаветни текстове, които свидетелстват за Христовото възнесение са от Лука 24:49-53 и Деян 1:1-13.

Този новозаветен факт влиза и в състава на Символа на вярата, който Църквата изповядва. Още преди да отиде на кръстни страдания и смърт Иисус Христос казал на учениците Си: „Излязох от Отца и дой­дох на света; пак оставям света и отивам при Отца“ (Иоан 16:28). А в часа на най-дълбоко Свое унижение, когато в първосвещеническия двор Го хулят и заплюват, Иисус Христос предрича Възнесението Си на небето: „Отсега Син Човечески ще седи отдясно на Божията сила“ (Лука 22:69). Св. ев. Марк свидетелства за станалото възнесение: „А след разго­вора Си с тях (учениците), Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога“ (Марк 16:19).

По-подробно описва това величествено събитие св. ев. Лука. Ето какво казва той в своето евангелие: „И ги изведе (апостолите) вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост“ (Лука 24:50-52). А в кн. Деяния на св. апостоли четем: „И като рече това, както Го те (апостолите) гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (1:9-11). По време на Възнесението се явяват ангели Божии, както и при Рождеството Христово, и в пустинята след Кръщението Господне, и в Гетсиманската градина – преди страданията Му, и при Неговото славно Възкресение. Ангелите се явяват, за да покажат, че Иисус Хрис­тос е Цар на небето и на земята.

Възнесението на Иисус Христос е било предсказано още в Стария Завет от св. прор. Давид, който казва: „Рече Господ Господу моему: седни от дясна­та Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“ (Пс. 109:1).

Св. ап. Петър, който лично е видял Възнесението на Господа, свидетелст­ва, че Христос, „като се възнесе на небето, е отдясно на Бога“ (1 Петр. 3:22). А св. ап. Павел, който е бил отнесен до трето небе и видял чудесата на небесния свят, говори, че Отец е поставил след Възкресението Христос от дясната Си страна на небесата по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което се именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и е покорил всичко под нозете Му (Еф. 1:20-22).

Св. архид. Стефан непосредствено преди мъченическата си смърт пог­лежда към небето и вижда „славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога“ (Деян. 7:55). Също и св. Андрей Юродиви е видял славата Христова в небесата.

Най-близките свидетели на Христовото Възнесение – единадесетте апос­толи – са удостоени да видят с очите си това необикновено събитие, защото, според Божия план, те е трябвало да отидат и да проповяд­ват по целия свят новото учение и чудесата на своя божествен Учител.

Иисус Христос се е възнесъл с тялото Си на небето. С божеството Си Той винаги е пребъдвал на небето. Следователно Той, като Богочовек, е възнесъл на небесата на­шата човешка природа. Затова ние, християните, трябва да живеем според закона Христов и да не оскверняваме телата си с грехове. Според свидетелството на Христос, и нашите тела ще възкръснат и, ако са опазени от грехове, ще бъдат възнесени на небето при Второто пришествие, за да се радват на вечно блаженство в рая. Иисус Христос се е възнесъл преди нас, за да ни приготви място (Иоан 14:2) близо до Отца.

Синът Божи се въплъщава и се ражда като безпомощен Младенец в бедна, скромна обстановка и страда като обикновен човек. В противовес на това, Възнесението на Богочовека представя Неговата прослава. Затова и Църквата в молитвените текстове (части от Евхаристийната молитва на св. Василий Велики и на св. Йоан Златоуст), както и в химнографията възпява възнеслия се в слава Спасител: „Възнесъл си се в слава, Христе Боже наш...“ (Тропар на празника).

Какво означава, че Иисус Христос седи отдясно на Отца? Бог е Дух везде­същ. Той е навсякъде и всичко изпълва. Изразът „и седи отдясно на Отца“ трябва да се разбира духовно и означава, че Иисус Христос има еднакво могъщество и слава с Бога Отца, защото дясната страна означава почетното място, което се дава на достойните.

Изяснявайки думите: „Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми стра­на, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“ (Пс. 109:1), св. Йоан Зла­тоуст разсъждава: „Защо Господ говори на Христос да седне от дясната Му страна? За да покаже, че Иисус Христос има с Него равна чест и равна власт, а не по-ниска. Слугите не седят пред господарите си, но стоят прави пред тях. Седенето е признак на власт, достойнство и сила, докато сто­енето прав издава подчинено служебно положение... Затова, когато се казва, че Син Божи седи отдясно на Бога Отца, трябва да се разбира Неговото дос­тойнство не като служебно, но като достойнство на Господ“.

След Възнесението на Спасителя на небесата общението на вярващите с Него не се прекратява. И сега ние можем да срещнем Господа, да говорим с Него и да Му служим. Когато се молим, ние говорим с Господа. Когато помагаме на бедните, когато навестяваме болните или затворниците и им помагаме с каквото можем, ние срещаме Господа и Му служим. Защото Сам Той е казал: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 24:40). Когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Господни, ние приемаме и се съединяваме с нашия Господ Иисус Христос. Но нас ни очаква още една среща с Богочовека. Това ще бъде след нашата смърт, когато при Второто Христово пришествие бъдем повикани да отговаряме на страшния Христов съд за делата си.