Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (2 Votes)
Християнската религия е религия на спасението на човека от греха и смъртта. Чрез нейните проявления в света грее божествената светлина на живата. Тя открива на хората тайните на радостта и на мира в Бога-Любов, тайните на възхода към Бога-Правда, Бога-Истина.
naum.jpg    Целта на християнската религия, осъществяването на идеала за царството Божие, като царство на правда, мир, радост и любов между хората, никога не стои извън вярата. Тя е вътре в нея. Вярата е самото осъществяване на идеала. Пример за идеал на подражание са днес почитаните славянобългарски просветители св.св. Кирил и Методий. Тяхното дело се явява в историята като мощно и несломимо противодействие на чужди на евангелието сили, които се опитвали да превърнат религията в средство , което носи не мир, свобода и живот, а размирие, робство и смърт.
    Във вековната история на нашия народ делото на светите братя е епохално. Би могло да се нарече дори и чудно. И наистина то е такова, защото след създаването на славяно­българската писменост само за няколко десетилетия тогавашна България достига до своя "златен век" по отношение на писмеността, културата и литературата. Този период в историята на България е записан със златни букви като небивал разцвет на културата.
 Многовековна и славна е културата на нашия народ. Независимо от историческите превратности с тази славяно­българска култура България подпомогна развитието на писмеността и културата на всички славянски народи. На тази основа славяните създадоха много рано самобитна култура като скъп принос към съкровищницата не само на собствената си, но и на общочовешката история.

 Делото на светите братя носи в себе си голям творчески и далновиден заряд. Затова и скоро дава изобилни плодове. Обширна е работата на просветителите. Те не само създават оригинални трудове, но и извършват преводи, за да може покръстените славяни на свой език да разбират и да приемат вярата и Свещеното Писание като същностна необходимост.

 Създадено с вдъхновение и всеотдайност, с подвига на двама светци, делото на славянската писменост и култура е подето от много техни последователи и носено през вековете стига до наши дий като бележи все повече светли страници в културната история на Родината ни.

 Създаването на писменост от светите братя е било дълго и трудно дело. Затова то е така велико по своето значение. То е спомогнало името на славянските просветители да се разнесе по всички славянски страни и навсякъде те били тачени и прославяни като създатели на славянката писменост, основа на цялата славянска култура.

 Така делото на светите братя се обръща изцяло към славянството и дава отражение във всички страни на цялата общност. С това те са изпълнили една велика мисия - да дадат възможност да се постави един вековен културен градеж, който с течение на вековете, да заеме подобаващо място в общочовешката история и култура.

 Признателните потомци са въздигнали светите равноапостоли като светци на Църквата още в началото на десети век и са ги почитали не само като Божии угодници, но и като покровители на просветата и културата.

 Българската православна църква е запазила и утвърдила през вековете многостранната дълбока и възвишена култура на славянството, запазила е езика му, традициите му, запазила е неговото единство и живота на всички славяни. Лесно може да се убедим в това, като си помислим, какво щеше да стане със славянството, ако Църквата не бе дала своите Солунски герои -светци-мъченици, ако не бе Църквата да им даде дух на свободолюбив мир, братство, творчество, духовна сила, която ги с издигнала и издига на висота през вековете.

 Съвременна България тачи и почита свято паметта на светите равноапостоли братята Кирил и Методий и техните ученици още от зората на българското Възраждане. Самото то, бе възможно в една епоха на политически и духовен гнет основно на основата на великото дело на светите Кирил и Методий  - от начало и довеки непоколебими стълбове на родната просвета, култура и съзнание. "В епохата на славянското възраждане и по-специално на българското Възраждане, съзнанието че чрез тях българският народ е дал своя принос в развитието на славяните и славянската култура става фактор за формирането на българската нация и създаването на новата българска просвета и образование, въз основа на близката култура на славянските народи". В епохата на Възраждането Православната църква роди и създаде будители като преподобни Паисий Хилендарски, свети Софроний Врачански и плеяда безименни титани на словото и духа, на които тя предаде свещения огън, с който и в който горяха солунските светци, за да извикат в един глас всички "Българино, знай своя род и език". На този ден, светлият празник на просветителите, който честваме, е толкова стар, колкото и самата българска просвета и култура.

 Днес, когато чувстваме как славянството, благодарение на светата Православна църква, е утвърдило себе си и развило в най-висока степен светото Кирило-Методиево дело, човешкият език е слаб да изрази това, което верните чада на Църквата изпитват. Венците, които плетем за Солунските братя, са венци за нея. Песните, които пеем в тяхна чест, са песни за нея. Защото светата Църква е грижовна майка за всички нас и тя е която е запазила тяхното дело и го е направила могъщо, да устои и на най-страшния напор на житейските вълни.

    Слава на славянските равноапостоли, слава на светата
Църква, която Христос издигна като непоклатима сила на
вярата и на любовта, на подвига и свободата, радостта и мира.
Амин.                                 

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a464 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник