Мобилно меню

4.4285714285714 1 1 1 1 1 Rating 4.43 (7 Votes)
Arhiep._Serafim.jpgДнес на литургията светата Църква ни предложи за поучение евангелското повествование за изцеряването на гадаринския бесноват от Господа. (Лука. 8:26-37) Всяко евангелско повествование съдържа в себе си извор на голяма утеха за нас, немощните, униващи люде, обременени от много грехове и скърби. Можем да кажем дори повече. Всяко евангелско слово е блага, утешителна вест за сърцата ни. Колко много примери има в Православната църква, от апостолско време до наши дни, когато хората са се преобразявали, повлияни от словата на Евангелието, а някои от тях са станали едни от най-великите светила на света, както е било с преподобните Антоний Велики, Ефрем Сирин, с преподобномъченица Евдокия и мнозина други Божии угодници.
Нека със съзнание за спасителното значение на Евангелието за нас да спрем вниманието си, възлюбени в Христа братя и сестри, на онези думи от днешното евангелско четиво, където бесовете молят Иисуса Христа да им позволи да влязат в стадото свине. Господ им позволил, цялото стадо свине загинало и жителите на Гадаринската страна понесли голяма материална загуба.
Какъв спасителен урок, възлюбени, ще можем да извлечем оттук за себе си ние? Най-напред, тези думи от Евангелието ни внушават да не се страхуваме от бесовската сила, защото, както виждаме, без позволение от Господа бесовете не могат да се докоснат не само до хората, но дори и до животните. Затова няма да се страхуваме от бесовете, когато ни нападат и ни причиняват непосредствено или чрез зли хора всевъзможни нещастия. Така, безстрашно, са се отнасяли към бесовете и техните коварни нападения светите люде, например преподобните Антоний Велики, Йоан Рилски и Серафим Саровски. Бесовете са им се явявали явно, пребивали са ги почти до смърт, нанасяйки им страхотни рани. Но те винаги са помнели думите на Христа: Тоя пък род (т.е. бесовският) не излиза, освен с молитва и пост. (Мат.17:21) Затова бесовските козни не са били страшни за тях и те чрез постоянна молитва и въздържание са излизали победители от тежката борба с бесовете.
Наистина нас бесовете не ни нападат така явно и свирепо. Св. Серафим казва, че дори само техният вид би могъл да се окаже смъртоносен за нас. Затова те се въоръжават срещу ни предимно вътрешно, посредством страстите, а именно: чрез гордостта, тщеславието, злобата, осъждането, завистта, сребролюбието, невъздържанието, блуда, скръбта и унинието. Тук демоните така ни пакостят, че повечето хора не могат да издържат нападенията им и погиват навеки. Трябва и ние както светиите да се борим с тези бесовски нападения чрез постоянна молитва и пост и да помним, че бесовете без Божието позволение няма да посмеят да се докоснат до нас, че те са силни единствено поради нашата слабост, по-точно поради нашето нежелание да се борим с тях.
Св. отци учат, че демоните най-много се страхуват от три неща: от Тялото и Кръвта Христови, от богоявленската вода и от кръстния знак. Затова ще се причастяваме по-често, но ще се причастяваме достойно, т.е. с истинско покаяние, по-често ще пием богоявленска вода и ще се поръсваме с нея и, накрая, винаги ще се молим със съкрушено сърце и ще се ограждаме с кръстния знак. И тогава не ние ще се страхуваме от бесовете, а бесовете ще се страхуват от нас, защото, намирайки се в благодатно единение с Христа, ще имаме у себе си извор на несъкрушима сила и божествена радост.
В споменатите евангелски слова има, възлюбени в Христа братя и сестри, и едно друго спасително за нас поучение. Щом без Божията воля демоните не са могли да влязат в свинете и да ги погубят, значи ясно е, че когато те причиняват нещастия на хората, имат за това Божието съизволение. Господ, за благите цели на Своя божествен промисъл, допуска да се случват в живота ни или непосредствено от бесовете, или чрез зли хора, всевъзможни изкушения и нападения. Бог е допуснал дори Неговият Единороден Син да изпита такова нападение по време на изкушението Му от дявола в пустинята, а също така, когато книжниците и фарисеите, въоръжени срещу Него с дяволската злоба, искали да Го убият с камъни, а накрая Го разпънали. Всички тези нападения обаче завършили с възкръсването на Христос - с пълно поражение за дявола.
Също с такава блага цел Господ е допускал и допуска нападения от дявола и в живота на Своите истински ученици: на апостолите, на мъчениците и на всички светии. Колкото повече зло претърпявали те от дявола, толкова повече благодат получавали от Бога и се увенчавали с неувяхваща слава.
Господ допуска дяволът да напада и нас, грешните люде, чрез всевъзможни скърби и нещастия, но отново с благата цел - да ни очисти от греховете и още на земята да ни изпрати Своята неописуема милост, а след гроба да ни удостои с Небесното Си Царство. Затова няма да се смятаме изоставени от Бога, когато Той ни праща скърби. Напротив, ще се считаме за нещастни, ако Господ ни оставя без наказание, помнейки Божиите думи: когото Господ обича, него наказва. (Притч. 3:12)
Такова отношение, впрочем, към личните ни нещастия ще се появи у нас едва тогава, когато започнем да подражаваме на светиите по изтърпяването на всевъзможните бедствия, които са били толкова много в техния живот. Обикновено ние смятаме, че виновниците за всички наши беди са другите хора. Благодарение на подобно отношение към своите скърби си спечелваме врагове, скърбите още повече се увеличават и животът ни се превръща в непрестанна мъка. Божиите угодници не са постъпвали така. За своите скърби те са обвинявали не хората, а бесовете. По-точно казано, те и бесовете не са обвинявали, при всичките им нападения, а единствено самите себе си и са смятали, че всичко скръбно им се изпраща от Бога заради техните собствени грехове. Затова те винаги се молели, винаги се съкрушавали и плачели. Заради самоосъждането, заради смирението им Господ ги утешавал със Своята дивна благодат и ги прославил със Своята слава.
Нека и ние да постъпваме така при всички наши бедствия, мислейки, че причината за тях са собствените ни грехове. Тогава ще получим от Бога благодат и мощно застъпничество.
Ето какви поучителни уроци съдържат разгледаните от нас евангелски слова. Помнейки тези слова, мои възлюбени в Христа чеда, няма да се страхуваме от бесовската сила, която усърдно се старае чрез скърбите да ни откъсне от Бога и да ни погуби навеки. Нека само винаги да пребиваваме в молитва, пост и покаяние и да се ползваме от всички благодатни средства, които св. Църква ни предлага за наше спасение. Нека винаги да помним, че всички нещастия ни се случват по Божия воля за наше добро. Нека никога да не обвиняваме за тях своите ближни, а да виним и да осъждаме единствено самите себе си, и тогава за нас ще се сбъднат думите на Христа: който се смири, ще бъде въздигнат. (Мат. 23:12) Заради нашето смирение Господ ще ни въздигне до радостното общение със Себе Си, ще ни освободи от бесовската власт още в земния живот, а също и след смъртта, при въздушните митарства, и ще ни направи участници на Своето Царство с цялото му неописуемо блаженство. Него да удостои Господ всеки от нас да достигне, заради молитвите на Богородица и на всички светии. Амин.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a46h 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец