В последните няколко дни, пък и месеци, се заговори отново за съдбата на нашите българи-медици, които са затворници в Либия. Всеки дава препоръки, предлага идеи. Дори се излезе с лозунг: „Не сте сами!”. И този надпис се постави къде ли не, дори върху пакетчета от захар за кафе! Хубаво е, дори чудесно, че по някакъв начин искаме да съчувстваме и да изрази солидарността си към нашите сънародници, към семействата им. Те дори бяха принуждавани да се откажат от православието си с цената на мъчения. Този им подвиг е равностоен на мъченичество, ако те самите въобще го разбират и оценяват така.
Въпросът е друг: дали ние, православните в България, адекватно се опитваме да им помогнем. Ето, извършиха се и се извършват масово „молебени за медиците” в разни храмове, на разни места. Чуват се и четем призиви дори от висшето духовенство. Остава обаче висящ въпросът дали това е достатъчно? Някога християните в Йерусалим се молили Бог да освободи ап. Петър от тъмницата. И молитвата им била непрестанна (Деян. 12:5), докато ангел Господен наистина не го извел от там на свобода по чуден начин. Защо молитвата им била чута? Защото християните са били усърдни във вярата. И в мислите, и в делата си са били правдиви и истинни.
Защо ние днес, след като съчувстваме на медицинските сестри и участта им, не извършим нещо решително в нашия живот, така че да привлечем Божията милост за тях. Може би само еднократни „молебени”, колкото за пред журналистическата камера няма да са достатъчни. Ето, идва времето на Великия пост. Защо народът ни, който се проявява като състрадателен, пък и ние православните, не променим с нещо ежедневието си, ако не заради Христа, то заради свободата на медиците? Защо в болниците, от състрадание към колегите си, лекарите „наемници” не станат по-честни и коректни в служението на ближния си? Защо не се преустановят волните аборти поне през периода на поста, не заради Христа, а заради медиците? Защо онези дето не постят, не променят себе си и да запостят, заради медиците? Защо ние, православните, пък не си наложим един ден по-строг пост, от периода на Великия пост, заради медиците? Защо, защо, защо.... с нещо, макар и незначително не се променим заради медицинските сестри, за които сме убедени, че са невинни? Може би Бог, като види нашата любов, заради която се решаваме на „жертва” от себе си, ще ги помилва и избави от бедата?
Навярно това ще стане, както казва отец Серафим (Роуз), когато истински преживеем в душата си „сърдечната болка” към ближния, за съдбата му, когато истински станем съпричастни на страданието на семейството му и заобичаме истински, и него, и Бога. Навярно чак тогава Бог ще ни помогне, дори и с чудо.
Тогава наистина няма да са сами.
Изображението е от сайта: nestesami.bg
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kquu3
И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
Христос Воскресе!
