Архим. Зинон (Теодор) е най-известният иконописец на Руската православна църква и неговите работи – стенописи, икони, миниатюри са познати в целия православен свят. През 1992 г. работи в Троице-Сергиевата лавра, а през 1993 г. ръководи иконописните дейности в Свето-Даниловския манастир, свързани с 1000-годишния юбилей от покръстването на Русия. През 1995 г. е удостоен с държавна премия, като по този начин станал първият православен зограф, получил държавно признание в Русия. След това работи в Псков, в манастира Нови Валаам, в Шеветонския манастир в Белгия, във Виена, в Батуми (Грузия) и на много други места. Изписва храма в московската метро-станция “Семхоз”, издигнат на мястото, където е бил убит прот. Александър Мен.
През 1994 г. Псковския краеведчески музей предава на Руската църква сградата на древния Спасо-Мирожки манастир с условието тук да бъде организирана иконописна школа под ръководството на архим. Зинон. Постепенно малочисленото братство възстановило манастира и школата започнва своята дейност. Известността на архим. Зинон привлича там иконописци не само от Русия, но и от чужбина. През 1997 г. в школата работи група италиански художници, между които и католически свещеници. Архим. Зинон разрешава на гостите да отслужат католическа литургия в един от параклисите на манастира, който все още не бил осветен, и на края на службата приема причастие от тях. Малко по-късно случаят добива публичност и архим. Зинон е поставен под запрещение (тоест, няма право да служи) от Псковския митрополит Евсевий, а двама монаси от неговия манастир са отлъчени. Запрещението на известния иконописец предизвиква бурна реакция в Русия – в негова защита се изказват много почитатели на творчеството му. По онова време личността на отец Зинон вече била знакова в руското общество, а влиянието му върху богословието на иконата значително. Манастирът е затворен, братството разпръснато, а някои от неговите работи в Псковските храмове и манастири са унищожени. Архим. Зинон се оттегля в малко село, на самата граница с Естония, където продължава да работи активно. През февруари 2002 г. Руският патриарх Алексий ΙΙ снема от него всички дисциплинарни запрещения и преди всичко забраната да свещенодейства. През 2006 г. с разрешението на патриарха заминава за Виена и работи в епархията на епископ Иларион Алфеев, където изписва Николаевския храм до септемви т.г. В момента архим. Зинон работи на Света Гора, където по покана на манастира Симонопетра изписва един от храмовете на обителта.
Освен иконописец, архим. Зенон е известен и с работите си в областта на богословието на иконата, като сред най-известните му книги е “Беседи на иконописеца”.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9xu
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски