Мобилно меню

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

1_62.jpgБоговъплъщението е единственото ново нещо под слънцето.[1]

Единственият изход от този затворен кръг на живота в смъртта. И устремени към Царството Божие, ние го виждаме на иконата в една перспектива, която е устремена към всекиго.[2]

Единствено чрез Боговъплъщението като проява на най-голямата Божия любов към света и като тайна Христова можем да разберем иконата и почитта ни към нея. Боговъплъщението е основната Истина в православието, Която е Логос (смисъл) на всичко. А Боговъплъщението е, че Синът Божи става Син Човешки, за да могат синовете човешки да станат синове Божии, както казва еп. Атанасий (Йевтич). Боговъплъщението ни показва Христос, Който, въплъщавайки се, приема човешката природа, за да покаже за какво тя е била сътворена. Понеже Адам, избирайки да стане бог без Бога, променя смисъла, начина на живот на природата. Въплъщавайки се пък, Логосът осмисля вселената. Боговъплъщението ни открива Образа, по който е сътворен Адам. Боговъплъщението ни показва единствената живоносна перспектива пред човека. Единствено в Боговъплъщението човешкият живот има смисъл. Единствено в Боговъплъщението човек има живот.

Задачата на всички изобразителни изкуства е една – изобразявайки света, да го запазят, съхранят.[3] Единствено иконографията обаче постига тази цел, защото тя ни показва Боговъплъщението, чрез което всичко има вечно битие. И затова е важно, и нещо, без което не може, за да има икона, агиографът (иконографът) да разкрие Боговъплъщението, да покаже как Църквата го вижда. Затова агиографът трябва да е свидетел на Боговъплъщението, да е част от него (да е в Църквата). А това най-пълно става в Евхаристията, където Христос се въплъщава в желаещите това на всяка Литургия. Ако агиографът не е църковен човек, той няма да изразява основната истина и тайна за Боговъплъщението, а отстъпвайки от тази стабилна основа, изображението загубва смисъл.

Иконата ни разкрива тези истини, следствия от въплъщаването на Истината. Боговъплъщението е началната точка, от която тръгва иконата, за да стигне накрая пак до него. На иконите изобразяваме светци, които са приели Христос и са станали част от Неговото тяло – Църквата. И това е възможно само заради Боговъплъщението. Чрез него ние изписваме тази реалност и всяка изписана икона го потвърждава.

Иконоборческата ерес ни показва свидетелството на Църквата, че иконата е неотделима нейна част, без която ще се загуби пълнотата на Боговъплъщението. Св. патриарх Герман Константинополски, преп. Йоан Дамаскин и др. отци на Църквата са защитавали иконопочитанието посредством Боговъплъщението.

Иконоборците виждат в иконата идол, защото не разбират Боговъплъщението, което е основната Истина в Православието и точно заради това Църквата свиква Седмия вселенски събор в Никея (787 г.), където иконоборческата ерес е осъдена.

Иконоборците, както тогава, така и днес, са се позовавали и се позовават главно на втората Божия заповед, дадена на Моисей на Синайската планина: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, долу на земята и що е във водата, под земята, не им се кланяй и не им служи“ (Изх. 20:4-5; Втор. 5:89).

Тази заповед обаче е дадена на израилтяните във време, когато те са били единственият народ в света, който е познавал Бога. Те обаче са Го познавали като отсъстващ Бог. Като Творец, Който общува с човека – изопачил начина си на живот след грехопадението – не лично, а посредством закони.

Ето защо на втората Божия заповед трябва да гледаме като на част от Божията икономѝя (домостроителство). Погледната така, Втората Божия заповед е дадена с цел човекът да отвори място за Христос, да пожелае Христос, а не нещо друго. Защото ако човекът беше заместил Месията с идол, Боговъплъщението не би се случило, тъй като то е свободно действие на Бога и на човека.

Светото и освещаващото в иконата е Боговъплъщението.

И така, въпроса Боговъплъщение и иконопочитание можем да обобщим по следния начин: Втората Божия заповед е дадена, за да отвори място на християнските иконографи да потвърждават Боговъплъщението в перспективата на Божията икономѝя. Тази перспектива, както я виждаме на всяка икона, е отворена към всекиго.

1. Юстин (Попович), преп. Православието като философия на живота, Света гора, Атон: Славянобългарски манастир „Св. Великомъченик Георги Зограф“ 2008.
2. Думата икона е от гръцки произход. Има няколко значения: а) в собствен смисъл – портрет, образ, фигуративно изображение на нещо, статуя, образ върху монета, отражение в огледало; б) в преносен смисъл – мечта, подобие; в) изображение, жив образ по смисъла на прилика; виж: Коев, Т. „Втората Божия заповед и иконопочитанието“ – В: Духовна култура, 4, 1967.
3. Мисъл на Стаматис Склирис, изразена на лекция във ВТУ „Св. Кирил и Методий“, 12.11.2008 г.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dphrq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин