Мобилно меню

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (15 Votes)

il.8.sv. AtanasiiПовечето икони с житийни сцени на Йоаникий поп Витанов, които са запазени до днес, имат надпис от автора: “Рука Йоаникия папа Витановича от Трявна”. Освен  “подписа” на зографа в тези икони се откриват ктиторски надписи, които по правило са с по-едри букви, по-четливи. Ктиторските надписи привличат вниманието повече от дребния, трудно забележим подпис на зографа. Този специфичен за възрожденските зографи начин на “подписване” на иконата, показва верността им към Преданието на Православната църква. Ръката на зографа участва в изписването на иконата като молитвено изкуство.1                    

Йоаникий поп Витанов е от последните представители на Витановия род в Трявна, един от най-талантливите зографи, работили в България през първата половина на 19 в. Като цяло за живота на тревненския зограф са запазени изключително малко данни. До скоро единствените сведения бяха кратката бележка в летописа на поп Йовчо за деня, месеца и годината на неговата смърт, приписката върху една руска „Ермология” и един документ споменат от Цанко Петров.

il.1.ktitorska plo4a

Името на Йоаникий присъства и върху каменната плоча с дарителите в притвора на храм „Св. Николай” във Велико Търново, /ил.1/ както и в списъците със спомоществователите на „Смесна китка” от П. Р. Славейков и на “Месецослов или календар вечний болгарский“ от Христодул Сичан Николов, издадена през 1840 г.2

В семейното предание името на зографа е обгърнато в тайнственост. Той „с особено усърдие и трудолюбие” рисувал икони. „Бил монах и не оставил потомство”.3Монашеството на Йоаникий е подложено на съмнение още от Асен Василиев. Син на свещенник, Йоаникий е служел като псалт. Повече доказателства в тази посока бяха публикувани от директора на музея в Трявна Люба Цанева през последните няколко години. По данни от новооткрит данъчен регистър от 1848 г. рождената година на Йоаникий поп Витанов може да се определи почти със сигурност - 1796 година.4

Към тези данни може да се добави информацията, публикувана от Богомил  Даскалов за това, че зографът следва традицията на своите предци и учителства най-вероятно в дома си (предимно през зимата). Йоаникий не само учел децата да четат и пишат, но преподавал и църковно пеене – псалтикия. 5

Този скромен зограф, който “с особено усърдие” рисувал икони е оставил богато наследство, което е добре документирано. Стотици са запазените икони излезли от ръката на Йоаникий. Седем от тях са с житийни сцени. Това са: св. ап. Петър с житийни сцени съхранявана в НЦИАМ  в София, св. ап. Андрей и св. Спиридон (1819 г.) от ХГ Сливен, св. Николай Мирликийски , (1830-31 г.) от храм “Св. Николай”, Сливен, св. Атанасий  (1830 г.)  и св. Харалампи, 1840 г. от музей “Тревненска иконописна школа” и св. Пантелеймон от храм “Св. Николай” в Жеравна  (1826 г.). Всички тези  икони имат някои общи белези:  фигурата на светеца  (с едно изключение) е представена в цял ръст, симетрия и равновесие при композирането, всички житийни сцени имат почти идентични размери,  движението в житийното повествование върви от ляво надясно, пространството в малките сцени е организирано според т.нар. обратна  или иконна перспектива. И най-вече при изписването на сцените проличава добро познаване на житието на светеца.

il.2.sv. ap. PetarИконите с житийни цикли, излезли от ръката на Йоаникий, обхващат сравнително дълъг период от време - от 1819 до 1840 г., затова дават възможност да се проследи усъвършенстването на зографа в изграждането на малките сцени, както и постоянството в изписването на едрите фигури на светците в цял ръст, от друга страна.

Две от най-ранните икони с житийни сцени са на св. ап. Петър  и на св. Спиридон от 1819 г.  Иконата на св. ап. Петър е поръчана от дулапчийския еснаф. /ил.2/. Апостолът е представен в цял ръст с ключ в ръка, облечен в розов химатий и синьо-зелен хитон. Лицето е моделирано с широко чело, възкъдрави коси и брада. Поредността на житийните сцени върви от ляво на дясно. Започват с първата среща на апостола с Иисус Христос, следва призоваването на братята от Господ, предаването на ключовете на Царството, като разказът постепенно слиза надолу, за да завърши с мъченическата смърт на св. Петър в долния десен ъгъл. Миниатюрните фигури са много добре разположени в пространството на житийните сцени. Например в “разказа” за духовния двубой на св. ап. Петър с магьосника Симон (в долния ляв ъгъл), фигурите на апостола и групата свидетели са разделени от легналото ниско долу тяло на умиращия Симон. Дарбата на зографа да изписва едри образи, съчетана с усета за миниатюрата в житийните сцени, се открива още в тази ранна икона на Йоанкикий поп Витанов.

Иil. 3коната на св. Спиридон е открита преди няколко години от Светослав Милев7, доскоро директор на Сливенската художествена галерия, който е автор и на единствената публикация за нея. /ил. 3 и 4/.

Св. Сприридон е представен отново в цял ръст с епископски пищно декорирани одежди  в техниката пробастър. Отдясно на бедрото на светеца се вижда т. нар. духовен меч. Отличие, което се дава за особени заслуги на презвитерите и епископите. Вертикално светецът е обрамчен с барокови рамки, в които са изписани житийните сцени. Миниатюрните сцени отново впечатляват с верния си рисунък. На пръв поглед гледащият е привлечен от архитектурните елементиу поместени в малкия “кватдрат” на сцената. Перспективата е иконна, обърната към зрителя, сякаш за да го включи още по добре в разказа за живота на светеца.

В публикацията на С. Милев то 2008 г. една от сцените е наречена “битова” – това е сцената  с жътвата в долния ляв ъгъл.8 Едва ли Йоаникий поп Витанов би включил светска рисунка в иконите си. Действително времето на българското Възраждане е белязано от силни влияния на изкуството на Западна Европа, в живописта навлизат светските жанрове. Но Йоаникий не се изкушава от светското изкуство.9 Освен това сцената с жътвата е съществен момент от житието на светеца. Надписът над малката сцена е: “Жнеши ниву свою”. Св. Спиридон е бил известен със смирението и простодушието си.

il.4. sv. Spiridon- scenaВ края на житието му е описано едно чудо, станало с него, докато жънал нивата си: “Върху преподобния Спиридон почивала толкова велика Божия благодат и милост, че по време на жътвата в най-горещото време на деня главата му веднъж се оказала покрита с прохладна роса, паднала свише. Това станало в последната година от живота му. Заедно с жътварите той излязъл на полето, защото бил смирен и работе л сам, без да се гордее с високия си сан. И докато жънел нивата си, в най-големия пек главата му била оросена както някога руното на Гедеон.”10  Зографът, добре запознат с житията на изписваните светии, не би могъл да пропусне и тази сцена. За това свидетелства и мястото й – непосредствено преди сцената с преставянето на светеца.

il. 5.sv. PanteleymonОт 1826 г. е иконата на св. Пантелеймон с житийни сцени, изпълнена по поръчка на терзийския еснаф за храм “Св. Николай” в Жеравна. /ил.5/.

Тук иконографията е много интересна. Стихарът, който носи св. Пантелеймон напомня за иконите на св. архангели Михаил и Гавриил от “Св. София – Премъдрост Божия”  и “Св. Николай”, както и на Архангелският събор от “Св. Димитър” в Сливен. Лицето на светеца отново е много близко до лицето на св. арх. Рафаил, почти същия младежки, ангелски лик. Ръката на св. Пантелеймон, държаща лъжицата, символ на неговия подвиг като лечител, не е свита както обикновено, а отпусната надолу. Житийните сцени тръгват от обичайния горен ляв ъгъл, вървят надясно и слизат надолу. Прескпективата е иконна. Колоритът е по-различен с преобладаващи топли тонове. Предполагам, че зографът, както и в други случаи, е търсил стилово единство с иконите от храм “Св. Николай” в Жеравна.

il. 6.sv. ap. AndreyИконата на св. Андрей Първозвани, изписана за храм “Св. Димитър” в Сливен е с пищна барокова рамка. /ил.6/. Рисувана е по поръчка на абаджийския и терзийския еснаф, както се чете в надписа, датиран от 10 август 1831 г. Може би някои от завърналите се от Русия майстори в еснафа, емигрирали там след Одринския мир от 1829 г., са отдали по този начин почит на св. Андрей Първозвани, чието апостолско служение обхванало земите на Скития, градовете около Черно Море, Тракия и Македония. Св. Андрей достигнал и до р. Днепър и до земите около днешен Киев.11

Поредността в развитието на действието и композиционните решения са почти идентични с иконата на св.ап. Петър. Но в иконата на св. Андрей фигурите са изписани като че ли с по-сигурна ръка. В житийния разказ се откриват и смислови внушения. Фигурата на апостола като цяло е по-едра, особено в сцената с мъченическата му смърт.

il.7.sv. NikolayОколо 1830-31 г. е датирана и иконата на св. Николай със житийни сцени /ил.7/.  Тук се открива как умението на зографа да предава пространството и движещите се в него фигури се задълбочава с годините. Житийните сцени се превръщат в увлекателни малки разкази.

Талантът на миниатюриста се усъвършенства. Изключително добре е предадено и морето в три от сцените. Разказът се усложнява, зографът си позволява да включи повече фигури, да ги композира на различни нива и в различни рамки. Това е иконата с най-много житийни сцени – 16. Повествованието започва пак от горния ляв ъгъл върви надясно, но обгръща цялата икона, като завършва отново в горния ляв ъгъл. Първата  и последната сцена застават една до друга. Погледът на зрителя се движи кръгообразно проследявайки целият живот на св. Николай еп. Мирликийски.

il.8.sv. AtanasiiПодобно на иконата на св. ап. Петър върви повествованието и на св. Атанасий от 1830 г. – от ляво, надясно и надолу. /ил.8 и 9/.  

Характерното за православната традиция третиране на архитектурната среда, възприето и от Йоаникий поп Витанов, което запълва като фон цялата житийна сцена, се среща и в тази икона. Майсторството на зографа да композира фигурите, затворени в малки по размери рамки, се усъвършенства постоянно с времето.

il.9.sceni ot sv. Atanasii

Веднага привлича вниманието композиционното разнообразие, съобразено с конкретния разказ. Например в сцената с обвинението в чародейство с отрязаната ръка, отправено  към св. Атанасий, фигурите са разположени трапецовидно така, че в средата се открива пространство за смисловия акцент – мнимата отрязана ръка.12 Тук всяка житийна сцена би могла да се отдели като самостоятелна икона, като това не означава че сцените са разнородни и не увличат погледа една след друга.

Разпространението на иконите с житийни сцени през 19 в. е следствие от влиянието на Западноевропейското изкуство (общото увеличаване на тематичния репертоар с нови цикли и сцени, като Митарствата на душата, например). От друга старана житийните сцени сякаш следват ръкописната традиция от по-ранни епохи. Иконите с житийни цикли са свързани и с широкото разпространение на житийната литература от ХVІ-ХVІІІ в.13

Най-късно датираната икона с житиен цикъл, рисувана от Йоаникй поп Витанов, е на св. Харалампий  от 1840 г. /ил. 10/.  Подредбата и рамкирането на житийните сцени тук са малко по-различни.  Две от сцените са разположени в горните два ъгъла, отделени с  извита рамкираща линия. Останалите  четири са разположени ниско долу в характерната геометрична рамка.

il.10.sv. HaralampiiЖитийните сцени са малко на брой, най-вече поради липсата на пространство. Иконата е със силно издължена форма. Разказът тръгва отново от ляво надясно горе и продължава в същия ред в долния пояс, като завършва със сцената с посичането на св. Харалампий. Както и в иконата на св. Спиридон, впечатление прави пищно декорираната одежда, изработена отново в техниката пробастър. Ръката на зографа изгражда композиция с цялостно живописно и композиционно внушение, въпреки изобилието на детайла и миниатюрните житийни сцени. В краката на св. Харалампий е изписана тъмна женска фигура – образът на чумата. В някои краища на България светецът се е почитал като закрилник на децата от болестта. Продиктувана най-вероятно от формата на иконата, е липсата на ясна граница на хоризонта и неговото “покачване”. Нещо нехарактерно за работата на Йоаникий. Но вероятно основната причина за изместването и преливането на хоризонта е тъсеното композиционно единство. При един ясен, силно “изрязан” хоризонт, разположен почти в центъра на силно издължената плоскост, ще се наруши композиционната цялост. А ако хоризонтът се измести ниско долу, както се среща в други икони на зографа, би се получило неприятно повторение на линии, заради близостта на долния пояс житийни сцени. Липсата на вертикално разположени изображения също може да е причина за заличаването на хоризонта.

Художественият език на зографа остава без особени промени във всички икони през разглеждания период от около 20 години.14 От най-ранните - на св. Петър и св. Спиридон - до иконата на св. Харалампий, начинът на изписване е неиземнен. С една по-светла и приглушена подложка с оттенък на умбра, с изсветляването на лицата в леко розови нюанси. Начин на работа, който до голяма степен напомня иконите на бащата на Йоаникий - отец Витан Цонюв, също зограф.

В противовес на изпълненото с динамика житие на светиите, изобразено в малките сцени, голямата фигура на иконата е различна: уравновесен, статичен и спокоен  е големият образ на светеца, той спира и привлича погледа на гледащия.

Удивително е как освен със слово, нашата вяра може да се разкрива и с образ. Малките житийни сцени представят земния живот на светеца, неговите подвизи и изпитания. Те са динамични, композиционно сложни, с наситен колорит, често контрастни. За да се вникне в тях се изискват внимание и усилия. Те носят и едно напрежение, вложено в процеса на възприемането им. Интересно наблюдение в тази посока има един от най-големите изследователи на византийската естетика Виктор Бичков: “Не тясната ивица чернозем, а системата от нимбове определя гравитационния център на иконата. Затова фигурите във византийското изкуство като че вървят, а не стоят на земята, което създава илюзията за тяхната нематериалност и своеобразна извънпространственост. Важна особеност на византийската композиция е това, че зрителят получава цялостно впечатление от нея само в резултат от активен, “кинематичен” процес на възприемане.” 15

Този “кинематичен”, активен процес на възприемане, може лесно да се открие в житийните сцени. В по-ранните икони, излезли от ръката на Йоаникий, фигурите макар и добре композирани, притежават известна статичност. В иконите от 30-те години на ХІХ в., особено в тези на св. Атанасий и св. Николай Чудотворец, се вижда едно различно майсторство. Дребните фигури събрани в плътни групи, изграждат поредица от добре осмислени житейски разкази. Всяка сцена изглежда като самостоятелна икона, но не се отделя или по-скоро не се отчуждава от общото цяло. В някои сцени морето изпълва целият малък “кадър” /напр. иконата на св. Атанасий - ил. 11/, а фигурите, изписани като фриз в средата, уравновесяват и “успокояват” ритъма на архитектурния декор в другите два съседни разказа.

il.11.sv. Atanasii-sceniКонтрастът между динамиката и напрежението в житийните сцени от една старана, и спокойната и едра централна фигура на светиите от друга, е основното, което иконата с житийни сцени може да покаже. Не е ли това, което би трябвало да се възприеме и осмисли от гледащия?  Сред изпитанията и подвизите, изобразени в житийните сцени (св. Атанасий е обвинен несправедливо в чародейство, крие се в пещера, св. ап. Петър, св. ап. Андрей, св. Харалампи и св. Пантелеймон приемат мъченическа смърт), голямата, централна фигура на светеца е с уравновесена и изчистена от всичко излишно композиция . Извън напрежението на малките сцени, външната неподвижност на лицата на светците, спокойната “статичност” създава впечатлението, че всичко е насочено и съсредоточено в един вътрешен живот. Живот, който трепти в цветовете на радостта и в който изчезват излишните движения на мисълта. Йоаникий поп Витанов  с “особено усърдие и трудолюбие” е  съумял да ни “преподаде” тази истина чрез иконите с житийни сцени. Сякаш повтаряйки с образ думите на Христос: “В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света”.16

Бележки

  1. Склирис. С. От портрета до иконата. В. Търново, 2008. Заключителната статия в книгата на Стаматис Склирис е “За етоса на иконописеца”, където се разглежда проблемът с подписите на иконите и анонимността на средновековните зографи.
  2. Проф. Ив. Радев. Поп Йовчо то Трявна. Летопис и родословие. Осъвременяване на текста и бележки гл. ас. Т. Моллов. В. Търново:ВТУ, 1995; Василиев, А. Български възрожденски майстори, живописци, строители, резбари, Наука и изкуство,С, 1965; Петров, Ц. Икони от Тревненски зографи, 1978; проф. Ив. Радев. Храмът “Св. Николай” Велико Търново, 2003; Горанова, Л. Любородните спомоществователи от Трявна, Известия на специализирания музей за резбарски и зографско изкуство – Трявна – Т1, Варна, 2008; Гергова, Ив. Зографът като писател и читател, сб. Изследвания в памет на проф. С. Смядовски,С,2010.
  3. Василиев, А. Български възрожденски майстори, живописци, строители, резбари, Наука и изкуство,С, 1965.
  4. Цанева, Л. Още за зографа Йоаникий поп Витанов, Известия на специализирания музей за резбарски и зографско изкуство – Трявна – Т2, Варна, 2009.
  5. Даскалов, Б. Тревненското училище, Изд. на Тревненското народно училище П.Р. Славейков, Трявна, 1936.
  6. Освен Асен Василиев, Люба Цанева, проф. Ат. Божков, Костадинка Паскалева, Цанко Петров; публикации посветени на Йоаникий поп Витанов имат и Георги Тодоров, Светослав Милев и  Иванка Бонева, която дава един много подробен опис на иконите излезли от ръката на зографа в Справочник тревненска художествена школа. “Териториалната агресия на тревненските майстори”, Доклади от научна конференция проведена на 30-31 септ., 1985 г.
  7. Милев, С. Известия на специализирания музей за резбарски и зографско изкуство – Трявна – Т1, Варна, 2008
  8. С. Милев поставя това определение в скоби, което предполага, че самият автор се съмнява в истинността на твърдението.
  9. Цанева, Л. Още за зографа Йоаникий поп Витанов, Известия на специализирания музей за резбарски и зографско изкуство – Трявна – Т2, Варна, 2009.
  10. Жития на светиите, м. Декември, Манастир “св.вмчк. Георги Зограф”, св.гора, Атон, 2006, с.446-447.
  11.  Милев, С. Известия на специализирания музей за резбарски и зографско изкуство – Трявна – Т1, Варна, 2008
  12.  Жития на светиите. м. Януари, Манастир “св.вмчк. Георги Зограф”, св.гора, Атон.
  13.  Мутафов, Ем. Европеизация на хартия, С, 2001.
  14.  Успенски, Л. Богословие на иконата. Терминът художествен език е възприет от Леонид Успенски като по-подходящ за църковното изкуство от широко употребяваният в научната литература стил, който фиксира християнското изкуство в средните векове.
  15.  Бичков, В. Византийска естетика, С, 1984.
  16.  Ев. От Йоан 16:33.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xcq99 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.