Това е разказ за съвместната работа на група участници от иконописна школа "Захари Зограф" при енорийския център "Покров Богородичен" в София. В резултат на тази дейност два манастирски храма се сдобиват с икони за архиерейскийе тронове – в Кладница и Челопечене.
През цялата учебна година, паралелно с заниманията в центъра, курсистите, водени от тяхната преподавателка Младенка Ланджева, правят поклоннически пътувания из св. обители край столицата, наречени Софийското светогорие. Така те се запознават с уникални образци на иконографското изкуство, навлизат във вековния опит за изписване на храмове, попиват от атмосферата на манастирите.
Когато идва време за лятната практика на иконографите, те решават, че тя ще се проведе в Челопеченския манастир „Рождество Богородично”, който са посетили преди това като поклонници и дори са присъствали на св. Кръщение, извършено там на деца-сираци. Имайки предвид гостоприемството на игуменката майка Юстина и ефимерия отец Марий, те не се колебаят да изберат светата обител за място на лагера. Целта на заниманията е дванадесетте участника заедно да нарисуват иконите на двата манастира.
Въпросът е как могат дванадесет
човека да рисуват само две икони, пък макар и големи? Отговорът се крие в
екипната работа, известна на майсторите иконографи от древността и прилагана от
тях широко в дейността им. Ръководителят на школата Младенка Ланджева разпределя
работата: кой ще направи основата, кой ще изпише фона, кой дрехата, кой лицето и ръцете.
По подобен начин майсторите в древност разделяли работата на чираците си.
Обикновено пейзажът, фонът, дрехите, надписите се правят от учениците, а
лицето, ръцете - от майстора. Така и тук курсистите-иконописци работят в екип в
продължение на целия лагер.
Всеки ден те идват от София
до Челопеченския манастир и в неговата тишина и атмосфера се заемат с работата
си. За
няколко седмици, в най-топлото време през годината, в мир и разбирателство те
работят съвместно с голямо усърдие върху два прекрасни иконописни образеца –
български и атонски. По всички правила на иконописното
изкуство, с много старание е пресъздаден един от най-хубавите и трудни за иконописване
образи на Иисус Христос на трон, който от ХІІІ век краси стените на Протата в
столицата на Света Гора – Карея. Така учениците избират да нарисуват ненадминат образец, любим молитвен образ за
мнозина вярващи и паметник на византийското изкуство от периода на Палеологовия
ренесанс – едно истинско предизвикателство за уменията на всички участници.
Другата икона, избрана да замени отдавна липсващата в храма на Кладнишкия манастир „Св. Никола”, е във възрожденски стил, за да е в съответствие с интериора на храма. Иконографите пресъздават произведение на известния български иконописец Йоаникий папа Витанов – един от последните видни образописци на тревненската школа. Това е познатото допоясно изображение на Христос Вседържител. С яркия си колорит тази икона сега се вписва естествено в богато украсения архиерейски трон в малката църква на закътания високо в планината древен манастир.
В края на заниманията предстои най-хубавият момен: всяка икона да заеме своето истинско място в храма на манастирите в Челопечене и Кладница.
„Нашият скромен дар беше подготвен в съгласие и молитва и принесен с много усърдие от все сърце” - споделят участниците в лагера. Образите са осветени и засияват на своите места. И най-интересното от всичко е, че след поставянето им в храма изглежда така, сякаш тези икони винаги са били там и преди.
Всеки ден те идват от София
до Челопеченския манастир и в неговата тишина и атмосфера се заемат с работата
си. За
няколко седмици, в най-топлото време през годината, в мир и разбирателство те
работят съвместно с голямо усърдие върху два прекрасни иконописни образеца –
български и атонски. По всички правила на иконописното
изкуство, с много старание е пресъздаден един от най-хубавите и трудни за иконописване
образи на Иисус Христос на трон, който от ХІІІ век краси стените на Протата в
столицата на Света Гора – Карея. Така учениците избират да нарисуват ненадминат образец, любим молитвен образ за
мнозина вярващи и паметник на византийското изкуство от периода на Палеологовия
ренесанс – едно истинско предизвикателство за уменията на всички участници.Другата икона, избрана да замени отдавна липсващата в храма на Кладнишкия манастир „Св. Никола”, е във възрожденски стил, за да е в съответствие с интериора на храма. Иконографите пресъздават произведение на известния български иконописец Йоаникий папа Витанов – един от последните видни образописци на тревненската школа. Това е познатото допоясно изображение на Христос Вседържител. С яркия си колорит тази икона сега се вписва естествено в богато украсения архиерейски трон в малката църква на закътания високо в планината древен манастир.
В края на заниманията предстои най-хубавият момен: всяка икона да заеме своето истинско място в храма на манастирите в Челопечене и Кладница.
„Нашият скромен дар беше подготвен в съгласие и молитва и принесен с много усърдие от все сърце” - споделят участниците в лагера. Образите са осветени и засияват на своите места. И най-интересното от всичко е, че след поставянето им в храма изглежда така, сякаш тези икони винаги са били там и преди.
За иконописците остават
незабравимите спомени и удовлетворението от съвместната работа, от общия творчески
процес и възможността да направят един
малък принос за благолепието на два прекрасни манастирски храма.
Снимки: архив на Младенка Ланджева
Моменти от творческата работа на иконографите:
Игуменката на Челопеченския манастир майка Юстина:
Игуменът на Кладнишкия манастир о. Рафаил приема дара на иконографите:
Иконата за Челопеченския манастир:
Снимки: архив на Младенка Ланджева
Моменти от творческата работа на иконографите:
Игуменката на Челопеченския манастир майка Юстина:
Игуменът на Кладнишкия манастир о. Рафаил приема дара на иконографите:
Иконата за Челопеченския манастир:
