Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

63 dionisiat„Музиката някога е съставяла част или страна на религиозен култ, на трудов живот, на народен бит... Произходът на тази предхудожествена музика завинаги ще остане отвъд границите на историческото изследване, понеже се губи в родовото начало на човека – в неговото психофизиологично първоустройване и социално първоизявяване“.[1] Думите на покойния музиколог Стоян Брашованов са закономерни в опредено отношение. Закономерността им се изразява в това, че първите прояви на музика в човека са извън контекста на историческите изследвания и че тези прояви са свързани с неговото психофизическо устройство, с насъщната му нужда  да възхвалява Създателя си, т. е. историята, и в частност историята на музиката, не може, тя е безсилна да отговори на въпроса – как се заражда музиката, какви са първоначалните ѝ форми и т. н. Тук на помощ би могла да дойде богословската наука с нейните постулати, че човекът е сътворен по Божи образ, че освен тяло носи и жива душа, насъщна нужда за която е да търси и възпява своя Творец. Още през 2 в. църковният учител Тертулиан († сл. 220 г.) утвърждава, че човешката душа по природа е християнка.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (13 Votes)

26519.pОще в първите векове на християнството се появяват изображения на Христовото Кръщение. Богатото богословско съдържание на празника се отразява на неговата иконография, която разкрива не само Кръщението на Спасителя в река Йордан от св. Йоан Предтеча, но преди всичко явяването пред света на въплътилия се Син Божий като едно от Лицата на Света Троица, за Когото свидетелстват Отец и Светият Дух.

В ранните християнски паметници от 4 и 5 в. кръщаваният от Предтеча Христос е представен като голобрад юноша (напр.: изображения от римските катакомби, мозайката от арианския баптистерий в Равена от края на 4 и нач. на 5 в. и др.).

На някои от изображенията, още от първите векове, Христос е представен не само като младеж, но и доста по-малък на ръст от св. Йоан Кръстител. Според изследователите по този начин се подчертавала Неговата младост, която предавала идеята за вечността на Бога. От друга страна се предполага, че така иконографът е илюстрирал думите на св. Йоан Кръстител: „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“ (Йоан 3:30). Чрез тази метафора става ясно, че св. Предтеча е изпълнил своята мисия, а проповедта на Спасителя сега започва. Но по-късно, в съответствие с църковното предание, по-широко разпространение получава изображението на кръщаващия се Спасител в зряла възраст.

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (23 Votes)

cL... може да се чуе и от устата на хора, които нямат каквото и да било отношение към Бога. Защо им е това позоваване? Може би става въпрос за своего рода клетва, за демонстрация на решителност или за незначеща нищо реторическо украшение? А може би става дума за малко инат – дори да е рекъл Бог, доколкото зависи от мен, ще стане както съм решил. И ако стане друго, то ще е не само против мен, но и против заклетия от мен Бог. Последният не е призован в качеството на съюзник, нито дори на безразличен свидетел. Призован е както не бива да се призовава (Изх. 20:7) – като съзаклятник на някаква смъртна решимост, която е лично дело. И ако това дело се провали, ще му се обидим на този Бог. Повечето гъби си имат отровен двойник. В случая е призован именно той. И все пак от Божието име се очаква нещо. Ако не за добро, за зло. И злонамереният, и правдолюбецът чувстват Неговата съдбовна сила и я заявяват гласно или негласно. Защо единият и другият разчитат на Неговата помощ? Откъде иде тая увереност, че Бог ще се намеси? Откъде иде негласната сигурност, че Бог е на наша страна в добрите и в злите ни помисли?

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (14 Votes)

purvi-klas-klir-8

Под невми обикновено се разбират нотните знаци, с които едногласната християнска музика на средновековието е била записвана от 8 в. нататък. На първо място терминът  „невми“ се използва за нотацията на грегорианския хорал – латински невми. В следствие на това, терминът се използва и за обозначение на различните нотации на едногласната християнска богослужебна музика на Изток. Разпространението на невмите в географско отношение е най-широко в сравнение с това на останалите нотации в по-старата история на музиката. Невмите се срещат в цяла Европа, Близкия Изток (Палестина, Ливан, Сирия), както и в Кавказ (Армения, Грузия). Измежду всички източни невми византийските се признават за най-представителни. Латинските, византийските, славянските и арменските ноти, служещи за записване на християнски песнопения, разполагат с общ фонд основни невми, които имат еднакви или сходни функции. Особена невмена близост показват латинските и византийските невми.[1]

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (14 Votes)

001 psaltesОт теорията на музиката е известно, че музикалното произведение има свой замисъл и идейна насоченост. Така музикалната форма на дадено произведение е изградена от музикално-изразни средства, чието предназначение е да оформят определена идея, положена от композитора в основата на даденото произведение. Най-малките структурни елементи на музикалното произведение са мотив, фраза, предложение, период[1]. Така фразирането е „логичното разчленяване на различните по големина и значение музикални мисли [2]”. То е осмисляне и изпълнение по подходящ начин на конкретен авторов замисъл.

Думата тезис (гр. θέσις) означава поставяне, установяване, одобрение. Думата се използва за означаване на теза, тема, основна мисъл, сентенция, резюме.

За християнските творци канонът има съществена функция. Той е в основата на изграждането на определени композиционни закономерности. „Канонът никога не е бил художествена пречка и трудните канонични форми във всички видове изкуства винаги са били само пробен камък, в който нищожествата са се срутвали, а истинските дарования са се изостряли”[3]. Тези думи на отец Павел Флоренски са показателни за изграждането на облика на църковните изкуства.

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.