Мобилно меню

4.8275862068966 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (58 Votes)

св. Иоан КукузелИли: Бил ли е св. Йоан Кукузел кастрат

За живота и творчеството на средновековния майстор на византийската музика, сънародника ни св. Йоан Кукузел, са изписани безброй страници. Страници, възхваляващи делото му, заради което историята на православната църковна музика му отрежда завидното място на „втори източник на музиката” (след св. Йоан Дамаскин). А за многовековната история на православната едногласна музика това не е никак малко. Кукузел създава богато орнаментирани композиции с широк тонов обхват – песнопения, надхвърлящи две октави.

Появата на бял свят на този текст е провокирана от следните думи: „Широкият тонов обем на много от произведенията му (на св. Йоан Кукузел – бел. моя) дава основание да се предполага, че е бил кастрат”. Твърдението е на един от нашите специалисти в областта на православната едногласна музика и е цитат от негова книга (името на автора и книгата смятам да спестя). При цялото ми уважение смятам, че основание за такова предположение не съществува.

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (9 Votes)

03.30 sv Joan LestvichnikЗа св. Йоан Лествичник: Слава на стиховните, глас 2 / Музика: Жеко Павлов

(Εἰς τὸν Στίχον, Δόξα… Τοῦ Ὁσίου Πατρὸς ἡμῶν Ἰωάννου, τοῦ Συγγραφέως τῆς Κλίμακος. Ἦχος β’,  Ἰδιόμελον)

Τὸν ἐπὶ γῆς Ἄγγελον, καὶ ἐν οὐρανοῖς ἄνθρωπον Θεοῦ, τοῦ κόσμου τὴν εὐκοσμίαν, τὴν τρυφὴν τῶν ἀγαθῶν καὶ τῶν ἀρετῶν, τῶν Ἀσκητῶν τὸ καύχημα Ἰωάννην τιμήσωμεν· πεφυτευμένος γὰρ ἐν τῷ οἴκω τοῦ Θεοῦ, ἐξήνθησε δικαίως, καὶ ὡσεὶ κέδρος ἐν ἐρήμῳ ἐπλήθυνε τὰ ποίμνια Χριστοῦ, τῶν λογικῶν προβάτων, ἐν Ὁσιότητι καὶ δικαιοσύνῃ.

Да почетем Йоан – ангел на земята и Божи човек на небесата, благоукрашение за света, наслада от добрините и добродетелите, похвала за подвижниците, защото той беше посаден в дома Божи и праведно процъфтя, и като кедър в пустинята чрез светостта и правдата си умножи стадата Божии от словесни овци.

На земли ангела, / и на небесех человека Божия, / мира благоукрашение, / наслаждение благих, / добродетелей постнических похвалу, Иоанна почтим: / насажден бо в дому Божии, процвете праведно, / и яко кедр в пустыни умножи стада Христова словесных овец, / в преподобии и правде.

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

maxresdefaultХората, които обичат това, което правят, заслужават уважението ни - независимо дали са художници, спортисти, архитекти, журналисти, певци... Музикоучителят Жеко Павлов е именно такъв човек и за това свидетелстват различни факти от живота му. 

Хората, които обичат профеьсията си, ще останат за поколенията, ще бъдат открити като стари съкровища, заровени в пластовете на времето. Те дори се превръщат в част от всяко настояще във всяко време. На днешния ден, 25 март, е роден Жеко Павлов. През юли се навършват 90 години от смъртта му.

Жеко Павлов е един от талантливите изпълнители на източното църковно пеене, което е „плод на вековния принос на светоотеческата традиция” и е с „изключителни качества и значение за Църквата”[1], положил неуморен труд за прослава на Бога.

4.8875 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (80 Votes)

Ivan Kaikov and his familyВърху страниците на църковно-певческата летопис откриваме имената на мнозина верни творци и изпълнители на източно-църковното пеене. Разбира се, без техния труд и отдаденост на благодатното дело на църковната музика последната би спряла да се развива и разпространява, би застинала в своите форми като музеен експонат. Но Творецът промишлява и за църковно-певческото изкуство. И изпраща „верни човеци, които ще са способни и други да научат“ (2 Тим. 2:2) как успешно да следват многовековната певческа традиция. Един от тези „апостоли“ е нашият сънародник Иван Каиков.

Иван Каиков е роден на 10 февруари 1876 г.[1] в гр. Бунар Хисар, Одринско. Учил е в певческото училище на Атанас Долапчиев. След завършване на образованието си става народен учител. Иван Каиков става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През февруари 1898 г. Каиков се венчава[2]. Заради революционната му дейност турската власт го обвинява в противодържавие, вследствие на което в 1900 г. е изпратен на заточение в Мала Азия. След седем години затворнически престой в крепостта Паяс кале той се връща в Лозенград. Притесняван от властта по-късно емигрира в София. Тук e назначен за певец в храма „Св. Седмочисленици“, а след това и в „Св. Софѝя“[3]. През 1910 г. Иван Каиков ръководи в София курс по източно църковно пеене и църковен ред, открит от взаимноспомагателното дружество на църковните служители с разрешението на Софийската митрополия[4]. През 1918 г. става учител в Константинопол и певец в екзархийския параклис. През 1932 г. е архивар в тамошната българска легация и певец в желязната църква „Св. Стефан“. През 1938 г. се пенсионира и се връща в София. Тук продължава да пее в различни храмове: „Св. Седмочисленици“, „Св. Софѝя“, „Св. Неделя“, „Св. Георги“ и др.[5] Иван Каиков почива на 15 феврури 1965 г.

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.