Мобилно меню

4.5428571428571 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (35 Votes)

vyzantini-mousikiПод източноправославна църковна музика се разбира духовната, сакрална музика на Византийската империя (330-1453 г.), както и поствизантийската и новогръцката църковна музика. Има ръкописи още от 10 век, в които се намират невмирани[1] песнопения. Светска музика от това време, която да е нотирана, не е запазена. За хваление на Бога във византийската музикална традиция се използва само човешкият глас. Тази музика не се развива към многогласие, както става със западната – нейното звучене си остава монодийно, т. е. едногласно.

Известно е, че турската музикална култура има многовековна история, през която паралелно са се развивали музикалният фолклор (народното творчество) и т. н. традиционна или класическа музика.[2] Арабската музика е музиката на арабите и други народи, населяващи през Средновековието Близкия и Среден Изток, Северна Африка и Югозападна Европа. Историята на арабската музика датира от 2 хилядолетие пр. н. е. През 7 век, в резултат от обединението на арабските племена, приели исляма, и техните завоевания се наблюдава подем на арабската култура и, в частност, на музиката.[3]

Както в турската, така и в арабската музика се използват т. нар. маками (араб. положение, място) – ладово-мелодически модели, възникнали върху основата на народни мелодии, не отговарящи на европейския темпериран строй. В различните музикални култури броят на използваните маками е различен.[4] Макамите имат дълбоко теоретическо и философско оправдание, нещо свойствено за професионална музикална култура, предавана от поколение на поколение музиканти.[5]

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)

slide-image-1-461x205Тази година се навършват 200 години от появата на Новия метод, т. н. хурмузиева нотация (1814 г.). Историческите данни показват, че темата за Новия метод е многостранна. Един от аспектите й е взаимодействието на византийската музика с елементи на западноевропейската.

Твърде вероятно е византийските музиканти да са давали ухо на славата и възхода на своите западноевропейски колеги. Интересно е, че още в 16 в., няколко десетилетия след падането на Константинопол, турската дворцова аристокрация се запознава с европейската музика в изпълнение на френския придворен оркестър. През 16-17 в. османският двор, искайки да се приобщи към западноевропейското изкуство, кани европейски художници, архитекти, музиканти, актьори.

Докато класикът на църковната музика Петър Лампадарий (живял през 18 в.; с неговото име е свързан един от опитите за невмена реформа) твори прекрасни църковни химни и свири на тамбура пред султана в Топкапъ сарай, на Запад изгрява и блести звездата на австрийския вундеркинд Волфганг Амадеус Моцарт.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)

egersisХиляди икони, фрески и мозайки са посветени на възкресението на Лазар. През вековете православните иконографи са предали тази забележителна сцена с много детайли и персонажи. Със средствата на православната иконография е предадена широката гама от настроения на участниците в едно от най-емоционалните евангелски събития. В евангелието пише, че „Иисус се просълзи”, отивайки при гроба на починалия си приятел Лазар. Сестрите на Лазар – Марта и Мария – са изобразени в нозете на Христос, а израженията им показват едновременно скръб и преклонение пред явното чудо; юдеите закриват лицето си, някой запушва носа си заради тежкия мирис на четиридневното мъртво тяло. В същото време те са изобразени с гръб към мъртвия Лазар и с лице към Христос, като централна фигура в сцената. Той държи в ръката си свитък с благовестието за Възкресението. Учениците стоят зад Него, лицата им са развълнувани. Двама работници свалят надгробния камък... В ранните изображения на сцената обаче детайлите са малко: централните фигури са две: Христос и Лазар, Творецът и неговото творение. Господ, Който отива към Своята Голгота, и човекът, който се връща към живота. Най-ранните изображения на евангелското събитие са от 4-6 век и произхождат от релефи на християнските саркофази или стенописите в катакомбите.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)

Прости ми, Боже, този грях,

че блудно дълго аз живях.

Далеч от Теб, далеч аз бях

и своя грях не осъзнах.

Къде ли, Боже, днес скитах…

В локали нощни аз гулях…

Таланта, що ми бе Ти дал

захвърлил бях го в мръсна кал.

Но Ти възвърна ме с любов,

нанасяйки ми люти рани.

Целта Ти бе да стана нов

чрез Твойте тежки свети длани.

Какво ли аз не преживях -

и болести, и гладен бях,

но с твърдост всичко изтърпях,

по Твойта милост оздравях.

И днес във залеза на дните,

които Ти ми подари,

за Твойта обич, добрините

сърцето ми благодари.

Не ме оставяй сам да бродя

из този свят тъй покварен,

дари ми сили, за да водя

живот достоен, отрезвен.

На път към моята Голгота

да не отстъпя нито йота,

да спазвам святата Ти воля

и в дни добри и във неволя.

О, дай ми, Боже, с Теб начело

да зидам Твойто свято дело.

Нали затуй ме отреди?

Затуй и мама ме роди!

йером. Павел Бачковски, 1 март 2014 г., събота

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)

178„И тази нощ на Изток небосклона
от чиста светлина ще засияй…” –
така мълвеше мама пред иконата
на Бъдни вечер в моя роден край.

Аз виждах как добрата Богородица
усмихва се и кима й дори,
а мама шепнеше: „На вси народи
любов и мир в сърцата ще гори…

И Божието слово ще се сбъдне:
Земята, като рай ще разцъфти…” –
и весело отвръщаше й бъдника,
окъпал в искри нейните мечти.

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.