Цирковият артист Полизоев се будеше първи, слушаше неравното дишане на другите болни и гледаше как зад прозрачната завеса се кълби розовата светлина на утрото. Един слънчев лъч пропълзяваше по отсрещната стена. Щом слезеше по-ниско, огряваше лицето на Краси. “Та-та-та!” – започваше да каканиже детето.
- Иска да се изприкаже и то! – продума бай Вангел.
- Сега е ред да запее за майка си! – подсказа му Полизоев.
И наистина, след кратко колебание детето провлачи през обгорелите си устни жално, измъчено гласче: “Мамо, мамо, ма!”
Шлосерът Вангел Накашев почти не спеше от болка в ходилата. Съсед му бе Трайчо – неговите патерици се открояваха вече ясно в ъгъла.
В стаята, както винаги безшумно, се вмъкна сестра Веселинова. Нея Вангел считаше за нещо като технически контрол, защото бе склонна да се кара на всички, с изключение на детето.
Тя седна до леглото на малкия и се залови да го успокоява с педагогическия похват, уж че му е сърдита за нещо.
- Ти си се разположил като пет пари в кесия. Че прибери си малко краката и се завий!
Помилва изпъкналото му челце, по което се лепяха черни къдрици.
- Защо не преместите това дете в друга стая, сестричко? Не може да се спи от него!
Трайчо я заговори не толкова че не може да спи, а за да я нарече “сестричко”.
- Пак ли е плакал?
- Изкара една нощна смяна без почивка – обясни бай Вангел.
- След свиждане прави така. Него никой не идва да види. А има баща и майка. Доведоха го тук преди година, после се развели и се запилели кой накъде види. Лечението безплатно, защо да се грижат? Направи детето, па го харижи на държавата. Това родители ли са? – запита тя Трайчо. И побърза да обобщи: “Такива сте всички!”
- Не е така с всички, сестричко! – недъгавият момък се опита да защити честта на младите.
Цирковият артист дойде до леглото на малкия.
- На мене, знаеш ли, Краси, единият крак ми беше по-дълъг от другия и казах на чичо доктор да го поскъси малко. Сега и двата са равни – ето виж!
В очите на детето блесна искрица любопитство, но погледът му изразяваше обида.
- Знаеш ли какъв смешен палячо има в цирка? “Почитаеми граждани, на манежа е комикът Лоло!” – крещеше той с неузнаваем глас. За да събуди любопитството на Краси, Полизоев снижи гласа си и му зашепна доверително:
- Има и едно момиченце, колкото тебе. Казва се Мелоди. Щом майка й каже: “Направи комплимент!”, тя си вдига ръчичките нагоре, после бързо ги спуща назад и праща въздушна целувка.
- Тя какво прави в цирка?
- Язди кон Дорован като майка си – акробатката Маркита. Само че Маркита изпълнява тройно салтомортале на гърба на коня, а Мелоди го язди след представлението.
Краси се усмихна.
- А така, засмей се да ти се отпусне душата! – насърчаваше го Трайчо, като ловко се покатери на патериците си и затопурка по пода. До леглото на малкия се спря, опрян на двете си силни мишци и полюлявайки късите си вдървени нозе.
Досега всеки в тая стая бе живял само със своите си болежки, а отведнъж това дете ги накара да се огледат и за чуждите.
Трайчо се откачи от патериците си, потъна в леглото и продума задавено:
- На мене, знаете ли, понякога ми идва да отворя прозореца, да се засиля с тези мотовили и “джас!” на двора. Хората навън работят, празнуват, а... аз... ех! Тая моя шашава съдба!
Той им доверяваше отдавна лелеяна мисъл.
- Да не съм те чул да приказваш така! Докато ръцете ти са здрави, не бива да губиш надежда!
С пъшкане бай Вангел прекоси стаята и дойде до неговото легло.
- За занаят като моя се иска да стоиш изправен – нареждаше шлосерът. - Ти можеш кошничарство, пък и калайджийство да опиташ.
- Калайджийство ли? Трайчо си припомни, че на село идваха калайджии. На мегдана пред тях жените струпваха казани, тепсии, тенджери, тигани. Там се вдигаше пушилка и баба му го плашеше, че ако не слуша, ще го даде на калайджиите да го мъкнат по селата.
- Добре, бай Вангеле, ще опитам!
Награби патериците си с двете си силни ръце и тежко, но решително излезе в коридора. Там още дълго се чуваше как трополи и върви нанякъде.
Сестра Веселинова умело приспа детето, като хитро се преструваше, че му е сърдита.
- А сега, изглежда, Трайчо на мене се разсърди. Не бил като другите? Ха де де! А защо всички тук ти викат “Жичкаджията?” Защото си от тия диви хлапета, дето се катерят по електрическите стълбове. Добре поне, че ръцете си е отървал. Щом си се докарал дотам, приятелче, ще мълчиш и ще слушаш!
След будуването през нощта в стаята бе настанала тишина. Сестрата запита: “А сега къде хукна жичкаджията?” Всички вдигнаха рамене. И тогава един от санитарите отвори вратата и обяви:
- Този, вашият човек с патериците, се е хвърлил от седмия етаж на двора!
- Как? Трайчо ли?
- От него вече Трайчо не става!
Сестра Веселинова продължи да се кара на вече покойния Трайчо:
- Какъв срам за целия медицински персонал! Сега хората ще ни сочат с пръст – ето как ги лекуват там! Ех, Трайчо, Трайчо, да ми беше казал, щях да ти направя евтаназия.
Полизоев се извърна към сестрата с негодуващ глас:
- Ех, сестро, ти толкова ли не разбра, че Трайчо те обичаше!... а ти какво му предлагаш в замяна? Евтаназия? Той просто е решил един път в живота си да скочи от високо. Какво да кажем ние, които цял живот вършим това?
Като се убеди, че Краси е заспал дълбоко, Полизоев доразправи историята за Маркита, майката на Мелоди. Те и двете яздеха кон и го обичаха. Кон Дорован с галоп обикаляше арената, а Маркита на гърба му правеше тройно салтомортале. Това ще рече троен смъртен скок. И такъв стана! При последната си обиколка конят се препъна, Маркита падна на арената и си счупи гръбнака. Нашата смела красавица поиска от лекарите да й направят евтаназия. И така си замина от нас, като остави спомена за смелостта и красотата си. На нейното място сега за смъртния скок готвим още от малка Мелоди... Евтаназия направихме и на кон Дорован, или просто го утрепахме.
- Защо Господ е дал тоя живот, ако ние само измисляме как да го погубим? – рече бай Вангел и като не можа да изговори думата “евтаназия” добави: “Та то си е обикновено душевадство!”
Сестра Веселинова гледаше замислено празното легло на Трайчо и усети че сълзи нахлуха в очите й. И за да не се разридае и да не събуди детето, бързо излезе от стаята.
