Мобилно меню

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (16 Votes)
Емил СтоевЦирковият артист Полизоев се будеше първи, слушаше неравното дишане на другите болни и гледаше как зад прозрачната завеса се кълби розовата светлина на утрото. Един слънчев лъч пропълзяваше по отсрещната стена. Щом слезеше по-ниско, огряваше лицето на Краси. “Та-та-та!” –  започваше да каканиже детето.

- Иска да се изприкаже и то! – продума бай Вангел.

- Сега е ред да запее за майка си! – подсказа  му  Полизоев.

И наистина, след кратко колебание детето провлачи през обгорелите си устни жално, измъчено гласче: “Мамо, мамо, ма!”

Шлосерът Вангел Накашев почти не спеше от болка в ходилата. Съсед му бе Трайчо – неговите патерици се открояваха вече ясно в ъгъла.

В стаята, както винаги безшумно, се вмъкна сестра Веселинова. Нея Вангел считаше за нещо като технически контрол, защото бе склонна  да се кара на всички, с изключение на детето.

Тя седна до леглото на малкия и се залови да го успокоява с педагогическия похват, уж че му е сърдита за нещо.

- Ти си се разположил като пет пари в кесия. Че прибери си малко краката и се завий!
Помилва изпъкналото му челце, по което се лепяха черни къдрици.

- Защо не преместите това дете в друга стая, сестричко? Не може да се спи от него!
Трайчо я заговори не толкова че не може да спи, а за да я нарече “сестричко”.

- Пак ли е плакал?

- Изкара една нощна смяна без почивка – обясни бай Вангел.

- След свиждане прави така. Него никой не идва да види. А има баща и майка. Доведоха го тук преди година, после се развели и се запилели кой накъде види. Лечението безплатно, защо да се грижат? Направи детето, па го харижи на държавата. Това родители ли са? – запита тя Трайчо. И побърза да  обобщи: “Такива сте всички!”

- Не е така с всички, сестричко! – недъгавият момък се опита да защити честта на младите.

Цирковият артист дойде до леглото на малкия.

- На мене, знаеш ли, Краси, единият крак ми беше по-дълъг от другия и казах на чичо доктор да го поскъси малко. Сега и двата са равни – ето виж!

В очите на детето блесна искрица любопитство, но погледът му изразяваше обида.

- Знаеш ли какъв смешен палячо има в цирка?  “Почитаеми граждани, на манежа е комикът Лоло!” – крещеше той с неузнаваем глас. За да събуди любопитството на Краси, Полизоев снижи гласа си и му зашепна доверително:

- Има и едно момиченце, колкото тебе. Казва се Мелоди. Щом майка й каже:  “Направи комплимент!”, тя си вдига ръчичките нагоре, после бързо ги спуща назад и праща въздушна целувка.

- Тя какво прави в цирка?

- Язди кон Дорован като майка си – акробатката Маркита. Само че Маркита изпълнява тройно салтомортале на гърба на коня, а Мелоди го язди след представлението.
Краси се усмихна.

- А така, засмей се да ти се отпусне душата! – насърчаваше го Трайчо, като ловко се покатери на патериците си и затопурка по пода. До леглото на малкия се спря, опрян на двете си силни мишци и полюлявайки късите си вдървени нозе.
Досега всеки в тая стая бе живял само със своите си болежки, а отведнъж това дете ги накара да се огледат и за чуждите.
Трайчо се откачи от патериците си, потъна в леглото и продума задавено:

- На мене, знаете ли, понякога ми идва да отворя прозореца, да се засиля с тези мотовили и “джас!” на двора. Хората навън работят, празнуват, а... аз... ех! Тая моя шашава съдба!

Той им доверяваше отдавна лелеяна мисъл.

- Да не съм те чул да приказваш така! Докато ръцете ти са здрави, не бива да губиш надежда!

С пъшкане бай Вангел прекоси стаята и дойде до неговото легло.

- За занаят като моя се иска да стоиш изправен – нареждаше шлосерът. - Ти можеш кошничарство, пък и калайджийство да опиташ.

- Калайджийство ли? Трайчо си припомни, че на село идваха калайджии. На  мегдана пред тях жените струпваха казани, тепсии, тенджери, тигани. Там се вдигаше пушилка и баба му го плашеше, че ако не слуша, ще го даде на калайджиите да го мъкнат по селата.

- Добре, бай Вангеле, ще опитам!

Награби патериците си с двете си силни ръце и тежко, но решително излезе в коридора. Там още дълго се чуваше как трополи и върви нанякъде.

Сестра Веселинова умело приспа детето, като хитро се преструваше, че му е сърдита.

- А сега, изглежда, Трайчо на мене се разсърди. Не бил като другите? Ха де де! А защо всички тук ти викат “Жичкаджията?” Защото си от тия диви хлапета, дето се катерят по електрическите стълбове. Добре поне, че ръцете си е отървал. Щом си се докарал дотам, приятелче, ще мълчиш и ще слушаш!

След будуването през нощта в стаята бе настанала тишина. Сестрата запита: “А сега къде хукна жичкаджията?” Всички вдигнаха рамене. И тогава един от санитарите отвори вратата и обяви:

- Този, вашият човек с патериците, се е хвърлил от седмия етаж на двора!
- Как? Трайчо ли?

- От него вече Трайчо не става!

Сестра Веселинова продължи да се кара на вече покойния Трайчо:

- Какъв срам за целия медицински персонал! Сега хората ще ни сочат с пръст – ето как ги  лекуват там! Ех, Трайчо, Трайчо, да ми беше казал, щях да ти направя евтаназия.

Полизоев се извърна към сестрата с негодуващ глас:

- Ех, сестро, ти толкова ли не разбра, че Трайчо те обичаше!... а ти какво му предлагаш в замяна? Евтаназия? Той просто е решил един път в живота си да  скочи от високо. Какво да кажем ние, които цял живот вършим това?

Като се убеди, че Краси е заспал дълбоко, Полизоев доразправи историята за Маркита, майката на Мелоди. Те и двете яздеха кон и го обичаха. Кон Дорован с галоп обикаляше арената, а Маркита на гърба му правеше тройно салтомортале. Това ще рече троен смъртен скок. И такъв стана! При последната си обиколка конят се препъна, Маркита падна на арената и си счупи гръбнака. Нашата смела красавица поиска от лекарите да й направят евтаназия. И така си замина от нас, като остави спомена за смелостта и красотата си. На нейното място сега за смъртния скок готвим още от малка Мелоди... Евтаназия направихме и на кон Дорован, или просто го утрепахме.

- Защо Господ е дал тоя живот, ако ние само измисляме как да го погубим? – рече бай Вангел и като не можа да изговори думата “евтаназия” добави: “Та то си е обикновено душевадство!”

Сестра Веселинова гледаше замислено празното легло на Трайчо и усети че сълзи нахлуха в очите й. И за да не се разридае и да не събуди детето, бързо излезе от стаята.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6ff 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин