Мобилно меню

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)
Манастирът  „Св. Илия” в с. Чинтулово, община Сливен има дълга история. В последното десетилетие местните хора, енорийският свещеник о. Мариян Тодоров и Сливенска митрополия в лицето лично на митрополит Йоаникий са подели инициатива за възстановяването на манастира. Специално за читателите на „Двери” о. Мариян Тодоров разказва историята на св. обител, с което иска да направи повече хора съпричастни на идеята за възраждането й и да ги призове да подкрепят началото на новия й живот.

Няколко вековна част от историята ни е белязана от тежестта на робството. Време, в което да бъдеш българин означавало да бъдеш кръстен и да живееш в Христа. Като светлина в тъмнината, като единствено съхранение и упование за  живот на българите оставало Православието. Нищо не е лишено от Божи Промисъл и Бог винаги е издигал сред хората свети човеци.

През време на турското робство и до днес като светци са почитани братята Илия и Димитър.

Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро по прякор Савака изградил край село Касъмово (старото име на с.Чинтулово) гробница с турски вид. Мястото се свързва с преданието за смъртта на двамата братя и вярата на християните в „житието” им, и чудесата, които ставали на техния гроб.

Според преданието, пренесено през поколенията на тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити.

На гроба на Димитър и Илия е построена гробницата в село Касъмово.

Чудесата които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни хора получавали лек, след като спущали краката си в гроба.Там се пренасяли курбани в израз на благодарността на изцелените хора.

Гробът се почитал еднакво от българи и турци, но българите, негодувайки, изхвърляли лоените свещи, оставяни от турците на гроба и казвали, че свети Димитър е техен светия, дал живота си за християнската вяра.

Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. Селяните от Касъмово решили да напишат прошение до Обикновеното Народно събрание, за да получат разрешение да преустроят  гробницата в параклис. На 25.01.1905 г. XIII-тото ОНС разглежда прошението и взема решение по въпроса. На15. 04. 1905г. излиза Указ № 105 подписан от Фердинанд публикуван в ДВ бр.100 от 14.05.1905г., с който се уважава прошението на жителите на с. Касъмово.

На 20.07.1905 г.,Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия”.

Самата гробница се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.

Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени.

На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали от там здрави.

Manastir2_a.jpgДруги чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре получават изцеление от благодатното й действие.

След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно.

През 1999 г. започват възстановителните работи по св. обител. В момента той се намира в процес на изграждане.

Всички християни оставаме с надежда, че по благословението на Света Троица и Православната църква и по нашите молитви това дело ще се увенчае с успех.

Тези, които искат да подпомогнат финансово възстановяването на манастира могат да направят това на банкова сметка:

"Ейч Ви Би Банк Биохим" АД клон Сливен
       ЦН "Св.Пророк Илия"
       б/с-ка 5035467600
       б.код  66076788

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/qp9 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата